Д-р Надя Стойкова: Учим децата, че критичното мислене не е критикарстване

В последният ден на тази година Dnes.bg ви среща с д-р Надя Стойкова, преподавател, експерт по детско правосъдие, консултант по социална работа, супервизор, изследовател с международен опит за въвеждане на иновативни политики и практики в правораздавателната и социалната сфера за деца и семейства.

Надя Стойкова е доктор по по педагогика. 12 години е била изпълнителен директор на Институт по социални дейноти и практики (ИСДП). Била е ръководител на мобилните екипи за разпити на деца в т.нар. "сини стаи" за разпит на деца в страната. Работила е в експертни групи към Министерство на правосъдието, МВР, МТСП и ДАЗД за въвеждане на политика за превенция на насилието над деца, за закрила на децата и семействата, както и за реформа на правосъдието за деца.

Преподавателската й дейност включва обучение на служители в Акедемия на МВР. Била е хонорован преподавател в СУ "Св. Кл. Охридски" в катедра ФНПП по социална работа с правонарушители и методи на социална работа. От 2010 е хонорован преподавател в Национален институт на правосъдието.

Автор с над 30 публикации в сферата на социалната работа, превенция на насилието и правосъдието за деца. Работи с деца и юноши, семейства и двойки, като специализира в работата с хора преживели травма и насилие, преминаващи различни житейски кризи, тревожност, депресия и суицидно поведение.

В момента работи като експерт в образователната сфера и въвеждане на иновативно обучение. Д-р Стойкова е един от основателите на ЧСУ "Петко Р. Славейков". Вече 7 години преподава критично мислене, един от иновативните предмети в училището. За изминалата учебна година училището е в топ 10 в страната при НВО при четвъртокласниците и е на 20 място при НВО за 7. клас.

С д-р Стойкова разговаряме за проблемите, с които учениците се сблъскват, за промените в учебния процес, за нуждата от критично мислене при децата. Ще говорим и за образователните програми и за незадоволителните резултати по PISA.

Д-р Стойкова, мислят ли критично нашите деца и къде е ролята на училището в този процес?

Децата по принцип нямат критично мислене в смисъл на умения за решаване на проблеми, търсене на силното и слабото, планиране, да виждат последиците. Това се развива. Ако ние не го развиваме целенасочено, някои деца ще го развият интуитивно, други ще бъдат научени от родители, учители. Като цяло детското мислене е черно-бяло, емоционално, често в него липсва абстрактен, логичен елемент. Децата трябва да се учат в тази област, затова започнахме да работим рано - от 3 клас.

Критичното мислене им дава инструменти как да анализират информацията. В противен случай те я възприемат безкритично и от това идват много проблеми. Знаем, че децата имат трудности - лесно се мамят, могат да бъдат заблудени, импулсивни, емоционални са, може да има злоупотреби с тях.

Затова критичното мислене трябва да се развива целенасочено. Децата се нуждаят от него, за да решават казуси от ежедневието, социални въпроси, взаимоотношения. Често имат личностни конфликти и понякога не знаят как да се справят. В образователната ни програма има казуси, но те са твърде малко.

Често им казвам, че критичното мислене не е да критикарстваш и да отрицаваш.

Критичното мислене е да погледнеш фактите, да прецениш силните, слабите страни, последиците, включително дългосрочните последици.

Как протичат часовете по критично мислене?

В часовете имаме креативна задача, която ги учи да създават правила, да планират, да подреждат, анализират и да превърнат идеята си в реалност. При един от казусите, по който работихме, се оказа, че има конфликтни взаимоотношения между различни класове. Предложих им да обсъдим проблема - защото критичното мислене помага да се решават проблеми от различно естество.

Децата започнаха да коментират: "Те ни мразят, те не ни харесват, те ни се се подиграват, невъзпитани са". Тогава им казах, че ще занеса тези мнения на другия клас и ще се опитам да разбера защо са се държали така.
Когато изнесох коментара пред другата група, те бяха изненадани от начина на възприемане на ситуацията. Тогава им предложих да анализираме кои факти са изтълкувани по този начин, защото целта е да научим децата да тълкуват фактите.

В час по крично мислене основното е да разграничим мнения от чувства, усещания и факти.

"Той ме мрази!". Но това не е факт. Това е мнение. "Удари ме!" Добре, това вече е факт. "Смееше ми се!" Това също е факт. Но каква е интерпретацията? За да разберем, трябва да ги попитаме.

И тогава децата от другия клас казаха - бяхме нервни, притеснени, уморени. Всъщност те извадиха напрежението, което е излязло на повърхността и което в очите на другия клас се е приело като неуважение. И този списък с факти отиде при първия клас. Затова им казвам, другата гледна точка е задължителна - да се поставят на мястото на съучениците си и да си помислят защо са се държали така.

Да си представят поведението на другия - това е техника от критичното мислене.

В този процес учениците сами стигнаха до изводите - притеснявали са се, били са уморени, нервни. Така през реални ситуации от ежедневието и обучителни модели им помагаме да се научат да мислят критично, защото това е дълъг процес, който трябва да се извърви.

Как критичното мислене помага на децата в ежедневието им?

Истината е, че децата имат изключително много неразрешени проблеми - както на междуличностно ниво, така и с образователното съдържание. Това трупа в тях напрежение и неудовлетвореност. Те не могат да се научат изведнъж да мислят през фактите. Много често ние, възрастните, имаме нужда да се учим да мислим по този начин.

Имах ситуация с младеж, който правеше смешки в часа. С него работихме отделно, за да развием умение за поведение според различните ситуации - когато е учебен процес, е нужно серозно поведение, когато е време за забавление - може да се забавлява. Въведох ясни правила - всяка седмица имахме срещи и обсъждахме как се е държал. Това е будно дете, артистично, хуморът му идва отвътре. След съвместната ни работа започна да регулира поведението си. 

В тези часове често им давам да измислят нещо и те започват да фантазират, измислят смешни неща, превръщат обучителната задача във време за забава.

"Имахме задача - какво ще се случи, ако махнем седалките на автобуса?"

Отговорите бяха: "Ще го превърнем в пързалка, ще бъде много смешно и забавно". Децата по своята природа са фантазьори, така те се забавляват. В часовете им помагам да разграничат фантазията от критичното мислене - ние търсим опасно ли е, полезно ли е, какви ще са последиците, как ще стане, докато автобусът се движи и вътре има деца, които се пързалят, ще бъде ли безопасно?

Има деца, на които трябва да се помогне да овладеят фантазирането и да го разграничат от креативността и критичното мислене. Нашата част не е да отмахнем тази черта, а да ги научим да разграничават нещата, което е част от критичното мислене - да анализират, разграничат, да разширят въприятието си. Понякога така се отнасят и с обучителните си задачи - учителите им поставят задачи и те ги превръщат на шеги. Учителите се ядосват, мъмрят ги, получават се нежелани конфликти.

Днешните деца са пораснали с много стимули към техните възприятия, всичко вика за вниманието им.

Много по-лесно им става скучно в училище, защото имат много интерактивни, дигитални стимули, занимания, игри. Затова училището в традиционния му вид става скучно за тях. Когато им е скучно, те не искат да полагат усилия, а ученето изисква полагане на усилия и преборване с трудното.

Когато има неразрешени конфликти, те се натрупват и след това избиват по рзлични начини. Тези конфликти понякога са невидими, затова имаме целенасочен час, в който децата да напишат плюсове и минуси на различни ситуации.