Празнуваме Стефановден - последния празник за годината

Денят на Свети Стефан се чества на третия ден на Рождество Христово - 27 декември.

От времето на Апостол Павел насам всички наричат Св. Стефан пръв мъченик (първомъченик), защото е една от първите жертви на християнската вяра. 

Свети Стефан е първият християнски мъченик и първи служител (архидякон) в устройващата се Йерусалимска община - църква. В нея влизали хора от всички среди, като богатите предоставяли имотите си за подпомагане на общината, а Св. Стефан посочвал дейност и призвание на отделните й членове. Може да се каже, че това е била първата реална християнска община, която била толкова убедително и справедливо изградена, че юдеите завидели, оклеветили Св. Стефан и го пребили с камъни. Преданието разказва, че Богородица наблюдавала мъченическата му смърт и се молела за него.

В 415 г. мощите на първомъченика Стефан били открити чрез чудно видение, което имал един свещеник. Те били поставени в Сионския храм в Йерусалим.

Св. Стефан е патрон на много български храмове, сред които и една от светините на борбата за църковна независимост – Желязната църква „Свети Стефан“ в Истанбул.

В народната традиция на Стефановден няма специални ритуали, поне в трудовете на първите български етнографи, които и до днес служат за отправна точка в изследванията върху нашата празнично-обредна система. Независимо от това Стефановден се посреща с празнична трапеза, задължителна в домовете на имениците. Поднасят се месни ястия – свинско с кисело зеле, баница. На Стефановден по-младите отиват на гости при по-възрастните си роднини, при своите кумове, кръстници и т.н.

Това е и последният празник през годината.

На този ден празнуват всички с имената Стефан и Стефка и производните им: Стефи, Стефко, Стефанка, Стефания, Фани, Венчо, Венцислав, Венцислава, Стамен, Стан, Стамена, Станчо, Станимир, Станимира, Станислава, Цако, Цанко, Цано, Цанчо, Цанка, Стою, Стоян, Стояна, Стоичко и други.