Скандалът с видеозаписите: Евтината техника от Китай лесно може да се хакне

Скандалът с незаконното видеозаснемане на клиенти в козметични салони продължава да се разраства. След появата на стотици видеоклипове от обекти в Бургас и Казанлък, в интернет вече циркулират и записи от гинекологичен кабинет в София.

Кога видеонаблюдението е незаконно

"Да започнем от това къде са гарантирани нашите права. Най-напред това е член 32 от Конституцията и параграф 1 от Конвенцията за защита правата на човека. Така че нито едно лице не може да бъде заснемано без неговото знание и въпреки неговото изрично несъгласие. Има значение дали се правят видеозаписи от охранителни камери, дали тези видеозаписи са на голо тяло. Тогава вече е създаване на порнографски материал и е престъпление под член 159 от Наказателния кодекс, където вече се предвиждат за различните квалифицирани състави различен размер на наказанията", коментира адвокат Райна Аврамова в ефира на "България сутрин".

Дори когато става дума за охранителни камери в частни обекти, законът изисква посетителите да бъдат ясно уведомени. 

Табела сама по себе си не е достатъчна - всеки обект трябва да има разработена политика за защита на личните данни, да е ясно кой има достъп до записите, колко време се съхраняват и как се защитават.

Според експерта по киберсигурност Христиaн Даскалов е

напълно възможно записите да са изтекли вследствие на хакерска атака.

"Често пъти евтина техника от Китай навлиза в нашите домове, в нашите бизнеси или производства и тя идва с уязвимости на софтуера. Така, без да имаш непременно достъп до физическия обект, можеш да сканираш интернет мрежи и да намериш уязвими устройства и да проникнеш в тях, особено ако не са променени фабричните настройки - парола, потребител, админ", заяви той пред Bulgaria ON AIR.

Аврамова предупреди, че не бива автоматично да се обвиняват собствениците на козметичните студиа, без да се изяснят всички факти.

Възможно е камерите да са били скрити или поставени без знанието им. В същото време тя беше категорична, че незнанието не освобождава от отговорност.

Според Даскалов гражданите могат да използват легален софтуер за откриване на устройства в собствените си мрежи и да следят дали се появяват непознати камери. Той подчерта обаче, че това изисква известни технически познания.

При бизнесите и особено в здравните и образователните институции защитата трябва да е на съвсем друго ниво. 

Експертът напомни, че европейската директива за мрежова и информационна сигурност предвижда редовни тестове за уязвимости, които обаче все още не са реално внедрени у нас. Ако това беше факт, много от подобните случаи биха могли да бъдат предотвратени.

Аврамова коментира, че

наказанията по Наказателния кодекс в момента не са достатъчно строги, за да имат възпиращ ефект.

Глобите често са символични, докато по линия на закона за защита на личните данни санкциите могат да достигнат до 4% от годишния оборот на фирмите.

Пострадалите имат право и на обезщетение по граждански ред. Дали искът да бъде индивидуален, или колективен - зависи от конкретния случай и следва да се преценява от адвокат.

Експертът по киберсигурност обясни, че гражданите на ЕС могат да се възползват от "правото да бъдат забравени", за да поискат премахване на подобно съдържание от търсачките. Това не го изтрива напълно от интернет, но го прави по-трудно откриваемо.