Фиксирани газови договори ограничават ценовия риск за България

Европа не е пряко зависима от енергийните доставки, които преминават през Ормузкия проток, но неговата блокада определя цените на глобалните пазари. Настоящият конфликт в Близкия изток води до това, че Китай, който беше най-големият потребител на ирански петрол се конкурира вече с Европейския съюз. Много по-лесно e при предлагане на една по-добра цена за втечнен природен газ (LNG) танкерите могат да бъдат към Азия, което ще повиши търсенето в Европа и да доведе и до по-високи цени. Това заяви д-р Петко Трухчев, енергиен анализатор и преподавател по енергийна политика в УНСС, в предаването „Чиста енергия“ с водеща Вероника Денизова.

Трухчев коментира, че енергийната ситуация в България не е по-различна от тази в Европа. Страната е вносител на енергия и е зависима от външните доставки. Засега обаче има предимство, тъй като по отношение на природния газ половината от потреблението в България се осигурява чрез доставки от Азербайджан по дългосрочен договор с фиксирани цени, докато другата част е зависима от международните пазари и се доставя през LNG терминала в Александруполис.

„Една от възможните мерки за ограничаване на негативните последици е сключването на повече дългосрочни договори с фиксирани цени, вместо покупки от спот пазара, където цените се променят многократно в рамките на деня без гаранция, че газът който сме поръчали, няма да бъде пренасочен към Азия.“

Според госта за момента е рано да се предпиремат мерки за компенсации, но ако конфликът в Персийският залив се задълбочи и цените се повишат значително през летния сезон, ще има обществен натиск за подобни механизми.

„По-важно на този етап е държавата да упражнява регулаторен контрол – да следи на каква цена се внасят горивата, на каква цена се преработват и как достигат до крайния потребител.“

В глобален план терминът въглеродна неутралност започва да се среща все по-рядко в официални документи и на големи международни срещи. По думи на д-р Трухчев обаче това е по-скоро реакция на текущите кризи.

„Моето предположение е, че след като кризата бъде овладяна, въпросът за въглеродната неутралност отново ще се върне на дневен ред в глобалната политика.“

Въпреки това фокусът в момента е върху енергийната сигурност и достъпността на енергията и енергоизточниците. Събеседникът коментира, че по отношение на достъпа на ресурси трябва да има геополитическо сътрудничество и да се диверсифицират още източниците и доставките, като Петко Трухчев даде пример с Европа след началото на войната в Украйна.

Континентът заменя ресурсите от Русия с микс от американски LNG и развитие на възобновяеми мощности. Въпреки това сега отново има опасност Европа да повтори грешката си, разчитайки прекомерно на САЩ, чиито доставки на газ достигат 45% дял през 2025 г.

„При подобни турбулентни времена и политици, които смятат, че енергийните ресурси могат да се разменна монета в едни или други преговори до постигане на определени цели отново рискуваме да изпаднем в зависимост, която противоречи на енергийната сигурност. Затова трябва да диверсифицираме енергийните си маршрути.“

Освен това съществуват и други мерки за осигуряване както на енергийна сигурност, така и на въглеродна неутралност – намаляване на потреблението на енергия, модернизиране на енергийната инфраструктура за активно включване и поемане на капацитета на евтините възобновяеми мощности и развитие на ядрената енергия.

„За да имаме въглеродна неутралност, ние трябва да имаме на първо място източници, които не генерират парникови емисии“, каза Трухчев и добави: „Ядрената енергия има предимството постоянно да произвежда енергия и да генерира по-ниски емисии.“

Вижте целия разговор във видеото на Bloomberg TV Bulgaria