Димитър Радев пред CNBC: В момента сме в режим внимателно наблюдение и действие ВИДЕО

Глобалната телевизия за бизнес и финансови новини CNBC излъчи интервю от София с управителя на Българската народна банка (БНБ) и член на Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) Димитър Радев.

В първата част на интервюто, дадено в качеството му на член на Управителния съвет на ЕЦБ, пред кореспондента на CNBC във Франкфурт на Майн Анет Вайсбах, Радев подчерта, че средата се характеризира с висока несигурност, обусловена от геополитическото напрежение и динамиката на енергийните пазари.

По думите му вторичните ефекти върху инфлацията от войната в Близкия изток вече започват да се проявяват.

Според Радев, първоначалният скок в цените на енергията - причинен от удари по инфраструктурата в региона, затваряне на Ормузкия проток и ограничени доставки - сега се прехвърля към по-широки цени чрез по-високи разходи за производство, транспорт и услуги.

"Вторичните ефекти са това, което ни тревожи най-много в момента", заяви Радев. "Виждаме признаци, че повишените енергийни цени започват да се отразяват в заплатите, преговорите за колективни договори и цените на услугите - това е класическият втори кръг на инфлацията", коментира той.

Радев подчерта, че ЕЦБ е в режим на "бдителност" и ще наблюдава внимателно индикатори като:

•  Инфлация в сектора на услугите
• Динамика на заплатите 
• Промени в печалбите на компаниите
• Ширина и честота на повишенията на цените в потребителската кошница

Радев отбеляза, че базовата прогноза на ЕЦБ за инфлацията в еврозоната за 2026 г. е около 2,6%, но при продължителни смущения в доставките на енергия тя може да се повиши значително - до 3,5-4,4% според различни сценарии.

"Конфликтът прави перспективата значително по-несигурна", каза той. "ЕЦБ е готова да реагира, ако вторичните ефекти се засилят и инфлацията се отклони трайно от целта от 2%."

По думите му балансът на рисковете се измества към по-висока инфлация и по-слаб икономически растеж.

Интервюто подчертава промяната в тона на ЕЦБ след войната с Иран - от очаквания за стабилни или намаляващи лихви към готовност за по-строга политика, ако енергийният шок се окаже траен. Това се случва на фона на рекордно високи цени на петрола (над $110-112 за барел Brent) и газ, които вече влияят върху европейската икономика, особено в енергоемки сектори и зависими от внос държави като България.

В интервюто Радев посочи също, че Европа е в по-добра позиция да се справи с настоящата ситуация в сравнение с 2022 г.

По думите му напрежението би могло да се сравни с това през 2022 г., когато инвазията на Русия в Украйна доведе до енергиен шок и рязко засилване на ценовия натиск. Въпреки това според Радев сега ЕЦБ е в далеч по-добра позиция да се справи с възникващите предизвикателства.

На въпрос дали може да се очаква повишение на лихвите още на заседанието през април, българският гуверньор посочи, че решенията не се вземат предварително и се основават на постъпващите към момента данни.

"Ще повторя отново: готови сме да действаме решително в светлината на постъпващите данни", добави той.

Все пак финансистът подчерта, че всяка промяна по отношение на паричната политика трябва да бъде внимателно обсъдена, тъй като сериозни рискове биха могли да произлязат както от бездействие, така и от прекомерна намеса от страна на централните банкери.

"В момента сме в режим „внимателно наблюдение и действие", каза той.

Във втората част на интервюто Димитър Радев се спира на ефектите от приемането на еврото в България, като подчертава, че това е рамка за стабилност, доверие и инвестиции, подкрепяща устойчивото икономическо сближаване, информира БТА.