Балнеология и СПА отчитат до 70% ръст на чуждестранните потребители у нас

България разполага с всички необходими компоненти, за да се превърне в регионален лидер в медицинския туризъм, но липсата на национална стратегия оставя сектора в ръцете на отделни мениджъри и лекари, които се борят сами за чуждестранни пациенти. Това коментира адв. Свилена Димитрова, председател на Българската болнична асоциация (ББА), в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

Въпреки че страната ни все още не е позиционирана като единен бранд на международната карта, икономическите ползи при правилна държавна политика биха могли да бъдат големи, каза Димитрова.

Според експертния доклад на ББА, потенциалът на сектора е огромен. При умерен сценарий България би могла да генерира значителни преки приходи, които да се мултиплицират в останалите браншове.

„Ние бихме могли да привлечем 140 милиона евро директни приходи, преки приходи, които могат да ескалират до 300 милиона евро на година... При оптимистичния [сценарий] се достига до 700 млн. евро“, каза Димитрова.

Тези цифри не включват само медицинските процедури, но и добавената стойност за туристическия сектор, транспорта и услугите, тъй като чуждестранните пациенти неизбежно ползват съпътстваща инфраструктура.

В момента медицинският туризъм у нас се крепи на няколко ключови направления, където качеството е на европейско ниво, а цените остават конкурентни. Най-успешно се развиват денталната медицина, която е с най-дългогодишни традиции; репродуктивната медицина, където се наблюдава висок успех на процедурите при сериозен интерес от чужбина; и лазерна и роботизирана хирургия, която привлича пациенти чрез иновативни технологии и кратки възстановителни периоди.

Секторът на балнеология и СПА вече отчита до 70% ръст на чуждестранните потребители, благодарение на договори с чужди здравни каси, каза Димитрова.

„Това са процедури, които позволяват на пациента да дойде в България, да извърши процедурата и без да се намира в някакъв много тежък възстановителен период... за това има и нашето партньорство със Съюза по балнеология и СПА“, обясни Димитрова.

В момента успехът на отделни клиники се дължи изцяло на техните индивидуални усилия, а не на системна държавна подкрепа, каза Димитрова

„Нарекох ги на конференцията "последните мохикани", защото наистина се справят сами... Тези хора идват, ползват услугите им – това означава собствен маркетинг, собствена организация и без подкрепа по някакъв начин. На фона на това, съседни на нас държави го припознават като приоритет.“

За сравнение, в съседна Турция държавата покрива до 60% от разходите на лечебните заведения за маркетинг и офиси в чужбина, превръщайки здравеопазването в национална цел, каза Димитрова.

България има потенциал да таргетира две основни групи пациенти, смята Димитрова. Първата група са чужденци от Западна Европа (страни като Великобритания, Германия), където достъпът до специалисти често се бави от 3 до 6 месеца.

Втората група са българите, живеещи в чужбина. Те активно използват лятната си отпуска, за да съчетаят почивката с лечение, каза Димитрова.

Въпреки че Министерството на туризма направи първи крачки чрез представяне на страната на здравни изложения в Германия, секторът се нуждае от дългосрочни ангажименти, които надхвърлят мандата на служебните кабинети.

„До този момент проблемът е бил, че нямаме стабилност в политиките", смята Димитрова.

Целия разговор може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria