Икономист: Новият кабинет да спре спираловидното нарастване на разходите

Влизането в 2026 г. със служебно правителство и удължен бюджет постави България в неблагоприятна финансова позиция. Основната задача пред новата власт е пресичането на „спираловидното нарастване на разходите“ и приемането на нов макроикономически план. Това коментира икономистът Борис Петров в предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.

Според Петров финансовото състояние на страната в момента е сред най-предизвикателните за последните години. Основният фактор за това е автоматичното нарастване на социалните плащания и заплатите, които изпреварват значително ръста на приходите.

„Финансовото състояние на страната ни не е най-благоприятното за последните години... Плъзгането по пързалката, която беше заложена с бюджета от предходните години и по-специално с автоматичното осъвременяване на разходите, свързани с минималната заплата, ни докара до най-високия бюджетен дефицит от години насам“, каза Петров.

Той подчерта, че в момента се наблюдава опасно разминаване в темповете на растеж: докато разходите за държавната администрация растат с 20% годишно, приходите в хазната се увеличават с едва малко над 10%. Това налага нуждата от спешна консолидация при подготовката на Бюджет 2026.

Според Борис Петров първият и най-важен приоритет на новото управление трябва да бъде концептуалното и

бързо приемане на новата бюджетна рамка.

Министерството на финансите вероятно разполага с подготвени сценарии, но политическото решение за пътя на консолидация ще бъде решаващо.

„Въпросът е какъв сценарий ще бъде избран – дали ще се консолидира по линията на разходите, или ще се търси увеличаване на приходите, или някакъв микс от двете“, коментира икономистът.

По отношение на плащанията по ПВУ, Петров изрази умерен оптимизъм. Според него

служебното правителство е приоритизирало националното съфинансиране, което намалява риска от загуба на европейски средства.

Въпреки това, топката е в полето на новите управляващи за финализиране на реформите.

„Новото правителство ще трябва да стъпи и на промените, които са необходими с оглед изпълнение на условията по Плана за възстановяване и устойчивост, които се договорихме с Европейската комисия.“

В глобален план конфликтът в Близкия изток продължава да бъде основен дестабилизиращ фактор. Очакванията са за поддържане на високи цени на енергоизточниците, което ще принуди Европейската централна банка (ЕЦБ) да действа решително, смята Петров.

„Европейската централна банка ще трябва да повишава лихвените проценти в останалите тримесечия на тази година, за да парира ефектите от повишените енергийни цени... Това води до намаляване на търсенето, съответно забавяне на темповете на растеж на икономиката.“

Прогноза за икономическия растеж

Икономистът предупреди за навлизане в неблагоприятен сценарий, съчетаващ нисък икономически растеж, висока инфлация и високи лихвени проценти – комбинация, която ще окаже сериозен натиск върху инвестициите и потреблението на домакинствата.

„Цените на енергията действат като един извънреден данък върху бюджетите на домакинствата“, предупреди Петров, очертавайки нуждата от внимателна финансова политика в месеците до края на годината.

Целия разговор може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria