Митов скочи на Василев, нарече го "ноторен измамник и лъжец"

Даниел Митов от ГЕРБ  опроверга изказване на Асен Василев от ПП от тази сутрин. Гневната реакция дойде заради репликата "Колеги прибирайте се", която лидерът на ПП определи, че е била по времето когато Даниел Митов е министър на МВР.  Митов обвини Асен Василев и в политически халюцинации и каза, че е могъл да му припише и "За Бога братя не купувайте". Митов заявява още, че проблемът е, че държавата няма особена полза от измислени сценарии. А фактите са упорито нещо, колкото и да им е неприятно на някои хора.

Ето и коментарът му без редакторска намеса: 

Тази сутрин в ефира на БНТ Асен Василев беше попитан дали оставката на Георги Кандев решава въпроса на ПП-ДБ за кандидат-президентска двойка, но вместо да отговори, направи това, което умее най-добре - избяга от темата и произведе поредната лъжа. 

Дори след като водещият ясно му каза: "Аз не ви питах това", Василев продължи с добре познатия си жанр на политическа халюцинация и приписа репликата "Колеги, прибирайте се" на МВР по време на моя мандат. Разбира се, въпросът за Кандев остана без отговор.

Това, че Асен Василев е ноторен измамник и лъжец, отдавна е известно на цяла България. Каза ни го бившият му бизнес съдружник. Ставали сме свидетели многократно на словесните му безчинства и волности по телевизионните екрани. Следва да припомним на харвардския болшевик, че въпросната реплика е от есента на 2024 година, много преди аз да подозирам, че ще бъда министър на вътрешните работи. Със същия успех можеше да ми вмени и фразата: "За Бога, братя, не купувайте".

Повечето хора живеят в реалността и от време на време бъркат фактите. При Асен Василев процесът е обърнат. Той живее във фактологична грешка и от време на време случайно попада в реалността. Това, между другото, важи и за икономическия и финансов анализ на въпросния господин.

Но през този случай можем да си обясним и голяма част от българската политика през последните години. Появи се цяла политическа култура, в която първо се измисля историята, после се избира виновникът, а накрая се търсят факти, които евентуално да я подкрепят. Ако не се намерят, толкова по-зле за фактите.

Така се стига до любопитни явления. Тези, които говорят за борба с корупцията, да назначават корумпирани или криминално проявени свои хора навсякъде.

Хора, които говорят за прозрачни институции, докато ги използват като политически бухалки. Хора, които говорят за истина, докато спокойно пренаписват събития отпреди няколко месеца или директно фабрикуват лъжи. Най-интересното е, че след достатъчно време, прекарано в подобна среда, тези хора започват искрено да вярват на собствените си версии на действителността.

Тогава вече не става дума за лъжа. Лъжата предполага, че знаеш истината. Тук по-скоро наблюдаваме нещо по-страшно - политик, който е престанал да прави разлика между реалността и политическия сценарий, който сам си е написал.

Проблемът е, че държавата няма особена полза от измислени сценарии. А фактите са упорито нещо, колкото и да им е неприятно на някои хора.