Парламентът прие на първо четене поемането на нов дълг до 3,8 млрд. евро

52-рото Народно събрание прие на първо четене поемането на нов дълг до 3,8 млрд. евро. 
Поемането на нов държавен дълг бе подкрепено от 119 народни представители от ПГ на "Прогресивна България" и 16 от "Движение за права и свободи" (ДПС). 

Против се обявиха 20 депутати от ПГ на "Демократична България" (ДБ) и 9 от ПГ на "Възраждане", а "въздържал се" гласуваха 15 народни представители от ПГ на ГЕРБ-СДС и 14 от ПГ на "Продължаваме промяната" (ПП). 

Финансовият министър Гълъб Донев защити искането с инвестициите, които трябва да се направят до края на август по Плана за възстановяване и устойчивост. 

От името на „Прогресивна България“ Стефан Белчев подчерта, че посочената сума представлява максимален лимит, а не задължително усвояване. „Тези 3,8 млрд. евро са таван, а не сума за задължителен харч. С този заем си взимаме буфер, с който да си осигурим бъдещето“, заяви той.

Мартин Димитров от „Демократична България“ разкритикува подхода към новото задлъжняване, като го определи като повторение на стари практики. „С тази философия дотук я докарахме. До скоро управляваха същите хора и бяха предвидили заеми. Добре че ги спряхме с протести“, коментира Димитров.

Константин Проданов от „Прогресивна България“ предупреди за сериозни рискове в държавните финанси. „Каква е разликата между нас и ГЕРБ? Те харчеха, а на нас беше предявена сметката. Прогнозата е много тежка - фискалният резерв е опоскан“, заяви той.

Депутатът от ГЕРБ-СДС Теменужка Петкова отговори остро на критиките, като защити финансовата политика и отхвърли обвиненията. „Не плащате ничии сметки, още по-малко на ГЕРБ. Плащате сметката, която сме направили като общество“, заяви Петкова.

Цончо Ганев от „Възраждане“ определи ситуацията като резултат от погрешни политики и натрупване на дългове. „Това са невиждани дългове и криворазбрана евроатлантическа демокрация“, коментира той.

Предложеният законопроект има за цел да адресира непълноти в действащото законодателство до внасянето на редовен закон с държавния бюджет, в който ще бъдат определени конкретните дългови ограничения за 2026 г., за максималните размери на държавния дълг към края на годината и на новия дълг, който може да бъде поет през годината, обвързани с общата фискална рамка за годината, посочва вносителят - Министерският съвет.

Чрез поправката в закона се предвижда възможността правителството да емитира нов дълг и на международните капиталови пазари посредством средносрочната програма за емитиране на дълг, както и на краткосрочен държавен дълг в рамките на размера до 3,8 млрд. евро, който се изплаща до края на текущата бюджетна година. По този начин се минимизира влиянието на потенциални рискове за бюджета в случай на временен ликвиден недостиг, породен от различната падежна структура на приходите и разходите и краткосрочните задължения се обезпечават навреме и в пълен обем, времево синхронизирани с дългови инструменти за тяхното покриване, заявява вносителят.

Промените предвиждат още Министерският съвет да може да проведе преговори и да сключи с ЕК споразумение за заем в размер на 3,2617 млрд. евро за получаване на финансова подкрепа под формата на заем по линия на Инструмента „Мерки за сигурността на Европа (SAFE) чрез укрепване на европейската отбранителна промишленост“ при условие за последваща ратификация. 

По данни на БНБ депозитите (наличностите) към 31.05.2026 г., които Министерство на финансите управлява, са в размер на 4,4 млрд. евро, от които наличностите в Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система - т.нар. Сребърен фонд, възлизат на 2,4 млрд. евро,  се посочва в доклада на бюджетната комисия. Разполагаемият ресурс (без Сребърния фонд) е 2 млрд. евро за осигуряване на всички плащания - пенсии, разходи на първостепенните разпоредители с бюджет, трансфери за общини и други и разходите по Механизма за възстановяване и устойчивост. Предвид очаквания пик на плащанията по НПВУ във връзка с големите капиталови инвестиции в основни сектори като енергетика, транспорт, социална сфера в периода юни-август 2026 г., се очаква бюджетното салдо за юни отново да е отрицателно, което допълнително ще намали наличния ресурс за разплащания в БНБ към 30.06.2026 г., са казва в документа.

Миналата седмица при второто четене на промените в т.нар. удължителен бюджет мнозинството от "Прогресивна България" се отказа от предложението си да се вдигне таванът, но по-късно същия ден на свое заседание Министерският съвет одобри Законопроект за вдигане тавана на дълга с до 3,8 млрд. евро. 

Константин Проданов направи предложение срокът за писмени предложения да бъде намален на 5 дни. Предложението бе прието със 134 гласа "за".