Какво всъщност се случва при Ахелой? Историк разбива митовете за великата битка

Колко войници в действителност са се сражавали при Ахелой? Решава ли победата на цар Симеон Велики войната с Византия? И защо, когато разказваме за собствените си военни триумфи, понякога неволно омаловажаваме противника?

Битката при Ахелой на 20 август 917 г. остава един от най-впечатляващите военни успехи в българската средновековна история. През вековете обаче около нея се натрупват редица митове - от огромните армии, които уж се изправят една срещу друга, до представата, че едно сражение окончателно решава българо-византийския конфликт.

Главен асистент д-р Александър Стоянов от Института за исторически изследвания на БАН разглежда пред БГНЕС какво стои зад някои от най-популярните представи за Ахелой и защо реалната история не прави победата по-малко впечатляваща.

Наистина ли 60 000 българи се изправят срещу 60 000 византийци?

Една от най-устойчивите представи за битката е, че на бойното поле се срещат две армии от по около 60 000 души. Според д-р Стоянов подобни числа трудно издържат на критичен анализ.

"Много малко са средновековните извори, особено от Ранното и Високото Средновековие, които отразяват някаква реалистична бройка на участниците в едно сражение. За съжаление обаче през XIX и по-голямата част от XX век голяма част от историографията, не само в България, но и в Европа като цяло, приема тези изворови данни безкритично", обяснява историкът.

По думите му популярната цифра от 60 000 души е свързана с интерпретация на арабски извор, който според него всъщност не се отнася до битката при Ахелой.

По-реалистичната оценка е значително по-ниска - около 15 000 войници в българската армия срещу приблизително 25 000 от византийска страна. Подобни оценки се срещат и в трудовете на други историци.

60 000 войници означават 60 тона храна всеки ден

Съмненията около огромните армии не се основават единствено на писмените извори. Самата логистика на Средновековието поставя сериозни ограничения пред събирането и поддържането на десетки хиляди войници на едно място.

"Достатъчно е да сметнете, че на един възрастен човек, войник, се пада по един килограм храна на ден. Което означава, че 60-хилядна армия ще поглъща по 60 тона храна всеки ден", посочва д-р Стоянов.

И това е само храната за хората. Към нея трябва да се добавят водата, фуражът и грижата за животните, транспортът и цялата система за снабдяване на армията.

"Не че не е имало достатъчно хора, които да мобилизирате, просто не е имало ресурсите и средствата да изхранвате такова количество хора в тази епоха."

Според историка една от причините за преувеличените представи е, че съвременният човек лесно пренася разбирането си за масовите армии от по-късните войни върху една съвсем различна епоха.

По-малко войници не означава по-малка битка

Отхвърлянето на легендарните числа обаче по никакъв начин не отнема от значението на Ахелой.

Напротив - според д-р Стоянов сражението е сред най-мащабните в Европа за целия период между VI и XI век и вероятно е най-голямата европейска битка през X век по брой участващи войници.

"Това е едно колосално за своето време сражение. Това е изключително мащабно сражение за X век."

Така дори без две 60-хилядни армии Ахелой остава огромно военно събитие за мащабите на епохата.

Велик тактически триумф, но не и краят на войната

Друг устойчив мит е, че победата при Ахелой сама по себе си решава войната между България и Византия.

Д-р Стоянов прави важно разграничение между тактическия успех на бойното поле и стратегическия резултат от една война.

"Със сигурност сражението е един от най-големите тактически успехи в българската история."

Разгромът на византийската армия позволява на цар Симеон да продължи успешните си действия в Тракия, но не води до окончателно приключване на конфликта.

Затова Ахелой може да бъде разглеждан като изключителен тактически триумф, но не и като самостоятелна стратегическа победа, която окончателно решава политическото противопоставяне на Балканите.

Българите не побеждават просто някаква армия

Истинският мащаб на победата става още по-ясен, когато се погледне не само числеността, но и качеството на противника.

"Имаме един много голям проблем при нас - обикновено смятаме, че ако сме победили някой противник, то значи, че той несъмнено е слаб. Ние не отдаваме заслуженото на враговете, срещу които се сражаваме", отбелязва д-р Стоянов.

А византийската армия от началото на X век далеч не е слаб противник. Тя е професионална, добре организирана и според историка представлява най-силната военна сила в тази част на света.

"Византийските войски всъщност са най-добрите в тази част на света по това време. Така че ние не бием просто някаква армия. Ние побеждаваме най-добрата армия в Европа в този момент."

Именно това превръща победата при Ахелой в още по-впечатляващо постижение. Българската армия не се нуждае от митологични размери, за да бъде успехът ѝ огромен - достатъчно е да се види срещу кого е постигнат.

Най-голямата стратегическа победа на Симеон не е на бойното поле

В дългосрочен план обаче най-важното наследство на цар Симеон Велики според д-р Стоянов не е нито една от неговите битки.

"Въпреки че ние помним цар Симеон с неговата победа при Ахелой, която, разбира се, е наистина тактически триумф, много по-дългосрочно, много по-значимо за бъдещето на България се оказва неговата културна политика."

Разцветът на книжнината, изкуството и духовния живот, останал в историята като Златния век, оказва влияние, което надживява военните победи и политическите граници на епохата.

"Културната политика на цар Симеон в дългосрочен план се оказва неговата най-важна стратегическа победа."

Именно тук се крие един от големите парадокси в разказа за Ахелой. Когато легендарните числа и натрупаната през вековете митология бъдат оставени настрана, реалната победа не изглежда по-малка.

Българската армия не е необходимо да е наброявала 60 000 души, за да остане Ахелой един от най-впечатляващите военни успехи на Средновековието. Особено когато срещу нея стои една от най-силните професионални армии на своето време.

А отвъд бойното поле остава победата с най-дълъг живот - културното наследство на Златния век.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.