Еньовден е - берете билки и се радвайте на слънцето

 Църквата почита днес църковния празник Рождение на Св. Йоан Кръстител, наричан от народа Еньовден.

Св. Йоан, наречен Кръстител или Предтеча, се ражда няколко години преди Исус Христос, за да прокара пътя на неговото учение сред юдейския народ. Той пръв започва покръстването на юдеите във водите на река Йордан.  

Българите наричат празника Еньовден още Среди лето или Ден на слънцето, защото съвпада с лятното слънцестоене. Според народните вярвания на този ден "слънцето играе или трепти", когато изгрява. Народните лечители твърдят, че събраните в ранно утро на Еньовден треви са най-лековити. Хората се изкачват по високите хълмове, гледат своите слънчеви сенки и по тях гадаят за здраве. От този ден слънцето започва бавно да умира и годината да клони към зимата.

В българския празничен календар Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден. Празникът има различни названия - Яневден (Софийско), Иванден (Западна България), Иван Бильобер (Североизточна България). С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения. Днес празнуват всички, които носят имената Еньо, Янко, Яна, Ян.

За сбогуване с еньовденското слънце всички трябва да станат рано и да посрещнат неговия изгрев. Започне ли да се показва слънчевият диск, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина - ще боледува.

В навечерието на празника особена магическа сила придобива и водата. За лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор "мълчана вода" (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила).

В нощта на умиращото и възраждащото се слънце е апогеят на лечебната сила на растенията. Събраните лечебни треви преди изгрева на слънцето се използват за лек през цялата година. Билките се вият на венци и се разпределят на Св. Врач (1 юли).