НАПраво да ти скъсат нервите

Борбата ми с НАП датира почти от началото на годината, след като си подадох данъчната декларация.

Още тогава се оказа, че съм платила повече пари, отколкото дължа. Имат да ми връщат, много се зарадвах.

Стая номер две. Дор до три пъти ходих в стая номер две на Националната Агенция за приходите. Тя е не голяма, а служителките ти се пулят зад стъклена стена.

Освен жени с компютри, зад стъклената стена има също купища хартия, подредена в папки с надпис „Дело“ и бонбониери. Жените лапат бонбони, докато търсят книжата. Служебно ли им ги раздават или са подарък от доволни граждани, чудя се просто?

Стая номер две. Първия път я посетих, за да разбера, че трябва да подам изрично декларация, за да ми се върне данъкът. Защото след въвеждането на международния банков код през юни се оказало, че нямало как да разберат номера на банковата ми сметка, за да ми преведат парите.

Стая номер две. За втори път я посетих месец, след като подадох декларацията и така и не получих парите по сметката. Жените с бонбоните не успяха да я намерят, затова подадох декларацията отново. И пак един месец чакане. И пак нищо.

Стая номер две. От коридора се чуваха такива охкания и пъшкания, че няма как да не си помислиш, че нещо страшно приятно или ужасно неприятно се случва вътре. Аз, понеже съм „за“ доброто, си помислих, че хората вътре няма как да не правят секс.

Почуках тактично, прокашлях се и влязох. Пред очите ми се разкри наистина впечатляваща гледка: служителките зад бюрата си правеха... масаж. Няколко жени си масажират една на друга гърбовете и пъшкат от удоволствие. Редовните огромни бонбониери върху клавиатурите, а лелките маат бонбони и пръхтят от удоволствие. Въобще, работа кипи голяма в стая номер Две.

Трябваше да почакам да свършат с масажа, за да изложа проблема си. Още запъхтяна от физическото усилие, „масажистката“ ме изслуша, провери ме по ЕГН в базата данни, и ме прати в стая номер 4. Ха! И макар че вече бях бясна, че толкова много месеци се занимавам с тези неуслужливи бюрократи, искрица на надежда проблесна в сърцето ми.

Номер четири е повече от две – напредък, един вид. Не само стая си имах, ама и име: Анелия Костова. Директно тя щеше да ме обезпроблеми. Да, ама я нямаше на работното й място.

Излязла, при счетоводителката, май... Да съм чакала. Само тя можела да се занимае с мен, тук служителките не са взаимозаменяеми като в стая номер 2, тук всеки си има отделна купчина папки и сам си рови в тях. И няма бонбони. Въобще, голяма скука и мъка в стая номер 4. Тук изглежда хората си вършеха работата, защото всички изглеждаха много заети.

И, когато питах през равни интервали от време – на всеки половин час – кога аджеба ще дойде Анелия Костова, всички ме призоваваха към търпение, спокойствие и смирение. Сега, почакайте, де, знаете ли какво е да опишеш всичките десетки документи при счетоводителката. Май там отиде, нали, питаха се един друг в стаята.

След време Анелия дойде, аз тъкмо довършвах настоящото изложение на гърба на бланка – декларация за връщане на надвзети данъци.

И се почна едно ровене. Взе една папка, рови в нея безплодно около 10 минути и я върна на мястото й. Прерови всички бумаги на бюрото. Взе друга папка – 10 минути – на мястото й. Взе първата папка – същото. И така десетина папки. Спокойно и систематично ровене, без нерви. На Анелия Костова явно това й е работата.

Рови жената, ровиииии, чак до 17.30 часа, когато с тържествена усмивка обяви, че е свършило работното й време. Така. Цял един работен ден Анелия изкара със счетоводителката и с мен.

А на мен пък ми свърши търпението.

Тя предложи да съм идела друг път, а аз заявих, че следващия път ще дойда с камера, за да направя репортаж, озаглавен „Безплодните усилия на една некомпетентна държавна служителка“. Анелия обаче го прие сравнително хладнокръвно и каза, че не се налагало присъствието ми, докато рови, затова щяла да ми се обади, когато открие документите ми.

И наистина се обади. Още на другия ден в ранни зори. Явно заплахата за камерата хвана декиш. Кога ми било удобно да ида само един подпис да пльосна. Парите ще ми бъдат преведени незабавно.

С парите напролет мислех да си купя сандали. Сега отивам да си купя ботуши, за да мога смело да газя в дълбоките преспи към НАП.