Бизнесът иска поне 20% съкращение за всички бюджетни сектори

Мерките на правителството срещу инфлацията отклоняват вниманието от основния проблем - бюджетните дефицити и разходите в публичния сектор. регулаторите могат да адресират отделни дисбаланси по веригата между производители и търговци, но не могат да ограничат ръста на цените. Промените в осигурителните прагове и административната тежест създават несигурност за международните компании и поставят България в по-неконкурентна позиция спрямо други пазари. Това коментира д-р Боян Митракиев, изп. директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

Регулаторите могат да адресират отделни дисбаланси по веригата между производители и търговци, но не могат да овладеят инфлацията, ако бюджетните дефицити продължат да нарастват. Мерките около „справедливата цена“ имат предимно информативна стойност и не трябва да се превръщат в ориентир за определяне на пазарните цени, защото това би ограничило конкуренцията и инвестициите.

„Инфлацията винаги е паричен феномен. Регулаторите каквото и да правят, а регулатор като КЗК дори няма отношение към крайните цени, няма как те да спрат цените. Така че тази грешна комуникация в един момент може да изиграе лоша шега на правителството“, каза Митракиев. 

От КРИБ настояват за хоризонтално намаляване на разходите във всички бюджетни сектори, като според организацията администрацията се е разраснала прекомерно на фона на демографския спад и дигитализацията, и че новите правомощия за регулаторите могат да доведат до сериозна административна тежест за малките компании. 

„Според нас трябва да има 10% съкращение за всички бюджетни сектори. Хоризонтално, като дори 10% смятаме, че няма да стигне. Според нас поне 20% трябва да бъде намаляването на тези 700 000 човека и съответно разходите за тях“, подчерта гостът. 

Честите промени в осигурителните прагове и максималния осигурителен доход създават сериозни затруднения за международните компании, които работят в България. Чуждестранните инвеститори планират бюджетите си дългосрочно, а промените в последния момент подкопават доверието към страната. Според гостът това вече се отразява на конкурентоспособността на България, особено в IT и аутсорсинг сектора.

 „Ние имаме една изключително вредна практика да се променят както осигуровки, така и осигурителни прагове или след октомври, когато са подадени годишните бюджети, или в пролетта, когато те са задействани. Тези заявки трябва да бъдат направени сега, но да влязат в сила другата година. В момента ние ще объркаме годишните бюджетни планове на всяка една международна корпорация, която работи в България. За пореден път в България ще свети червена лампа и няма да се изпълни годишният бюджет“, каза гостът. 

Митракиев предупреди, че България се приближава до т.нар. „капан на средните доходи“, при който икономиката достига средно ниво на развитие, но не успява да премине към високотехнологичен и високодоходен модел. Страната има нужда от по-дълбок капиталов пазар, модернизиране на трудовото законодателство и реформи, които да задържат индустриалните и технологичните компании в страната. 

„България се приближава до една ключова точка - капана на средните доходи, за който знаем, че е лесно от бедна държава да станеш средноразвита държава, но са изключително малко държавите през последните 50 години след военния период, които са станали от средноразвита във високоразвита. Полша е страхотен пример в Европа. България се приближава до този момент, но ще видим ситуация, при която аутсорсинг компаниите вече няма да са достатъчни, за да преминем тази граница. Трябва да развием собствен български индустриален и IT капацитет“, заяви Митракиев.

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria