Страстна седмица

Днес е Разпети петък. Нищо не се работело на този ден, опитах се да го подшушна на шефа, но той контрира, че това се отнасяло до пране и чистене вкъщи. Аман, човек не може един ден да изкрънка от работа.

Никой нищо не трябвало да прави, дори птичките на този ден не виели гнезда, то пък все едно има къде да ги вият в София. Пък и какво ми пука за птичките, като аз самата не мога да свия гнездо, а съм вече на 26.

Страстната седмица вярно започна страстно, в понеделник за малко да ни спрат тока, вторник пък изглеждаше все едно няма да свърши никога, в сряда останах без пари, в четвъртък положението продължи по същия начин, само че вече и никой в офиса нямаше пари и хрупахме солети.

„Страстна“ идва от страдания, нали знаете.

Очевидно никой не се съобразява, че е Разпети петък и не се работи, защото ми отне 40 минути да дойда на работа, имаше задръствания и се усещаше някаква нервност във въздуха, особено на кръстовището на Подуяне. Може би софиянци се прибират по родните места, да вият козунаци и да месят гнезда, или май беше обратното, не знам.

Тази седмица и секс не се правело, обаче това го научихме в петък, малко късно, бих казала. Ама, не може така - хем от една страна те юркат да правиш бебе 2006, хем от друга не можело секс да се прави. Е, така не става, все пак непорочното зачатие само веднъж се е случвало и данните за него не са особено достоверни.

Не стига това, ами днес е и най-строгият пост, ни можеш да ядеш, ни да пиеш вода, обаче трябва да бачкаш. То така или иначе няма да се яде, щото, както вече споменах, в офиса всички сме без пари, а ако спрат и водата, съвсем ще влезем в ролята на богобоязливи миряни.

Една колежка и здравец си донесла, а ние го гледаме гладно, още малко и ще го гушнем. Попита ни дали ще минаваме под масата довечера. Под никаква маса няма да лазя и яйцата не съм си боядисала, даже не съм ги купила още. Шефът каза, че месел всяка година козунаци, и на Коледа готвел /!!!/ – какъв мъж, искам и аз, ама няма. Явно той е от някаква лимитирана серия.

На никой не му се работи, всеки блее и си мисли за онова дето тая седмица е забранено да се прави, тоест всичко. Друга колежка /не тази със здравеца/ пита дали ще се чукаме, смутен кикот се разнася из стаята, после става ясно, че имала предвид дали ще се чукаме с яйца. Е, поне това е разрешено, ама чак утре, след полунощ.

По улиците мирише на козунаци, хора мъкнат цели кори с яйца, а аз си представям как се спъват в някоя от тези, фалшивите плочки, дето отдолу има половин литър кал, и падат, и се омазват с жълтъци и белтъци. За малко да напиша жълтици, явно нещата отиват на зле. Сигурно нещо съм се повредила, обаче не е страшно, защото си имам психиатри в семейството и ще ме уредят с връзки на 4 километър, да боядисвам пейки в неангажиращ зелен цвят и да си говоря с великденските зайци.

Страстната седмица е към края си, който ще бъде достойно посрещнат с черупки пред църквите, свещички в пластмасова чашка и разнасяне на парчета козунаци по съседите. И много чукане. Все пак 40 яйца не се изяждат лесно.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.