Страстна седмица

Никой нищо не трябвало да прави, дори птичките на този ден не виели гнезда, то пък все едно има къде да ги вият в София. Пък и какво ми пука за птичките, като аз самата не мога да свия гнездо, а съм вече на 26.

Страстната седмица вярно започна страстно, в понеделник за малко да ни спрат тока, вторник пък изглеждаше все едно няма да свърши никога, в сряда останах без пари, в четвъртък положението продължи по същия начин, само че вече и никой в офиса нямаше пари и хрупахме солети.

„Страстна“ идва от страдания, нали знаете.

Очевидно никой не се съобразява, че е Разпети петък и не се работи, защото ми отне 40 минути да дойда на работа, имаше задръствания и се усещаше някаква нервност във въздуха, особено на кръстовището на Подуяне. Може би софиянци се прибират по родните места, да вият козунаци и да месят гнезда, или май беше обратното, не знам.

Тази седмица и секс не се правело, обаче това го научихме в петък, малко късно, бих казала. Ама, не може така - хем от една страна те юркат да правиш бебе 2006, хем от друга не можело секс да се прави. Е, така не става, все пак непорочното зачатие само веднъж се е случвало и данните за него не са особено достоверни.

Не стига това, ами днес е и най-строгият пост, ни можеш да ядеш, ни да пиеш вода, обаче трябва да бачкаш. То така или иначе няма да се яде, щото, както вече споменах, в офиса всички сме без пари, а ако спрат и водата, съвсем ще влезем в ролята на богобоязливи миряни.

Една колежка и здравец си донесла, а ние го гледаме гладно, още малко и ще го гушнем. Попита ни дали ще минаваме под масата довечера. Под никаква маса няма да лазя и яйцата не съм си боядисала, даже не съм ги купила още. Шефът каза, че месел всяка година козунаци, и на Коледа готвел /!!!/ – какъв мъж, искам и аз, ама няма. Явно той е от някаква лимитирана серия.

На никой не му се работи, всеки блее и си мисли за онова дето тая седмица е забранено да се прави, тоест всичко. Друга колежка /не тази със здравеца/ пита дали ще се чукаме, смутен кикот се разнася из стаята, после става ясно, че имала предвид дали ще се чукаме с яйца. Е, поне това е разрешено, ама чак утре, след полунощ.

По улиците мирише на козунаци, хора мъкнат цели кори с яйца, а аз си представям как се спъват в някоя от тези, фалшивите плочки, дето отдолу има половин литър кал, и падат, и се омазват с жълтъци и белтъци. За малко да напиша жълтици, явно нещата отиват на зле. Сигурно нещо съм се повредила, обаче не е страшно, защото си имам психиатри в семейството и ще ме уредят с връзки на 4 километър, да боядисвам пейки в неангажиращ зелен цвят и да си говоря с великденските зайци.

Страстната седмица е към края си, който ще бъде достойно посрещнат с черупки пред църквите, свещички в пластмасова чашка и разнасяне на парчета козунаци по съседите. И много чукане. Все пак 40 яйца не се изяждат лесно.