Катарзисът на българите

Шести март беше ден на траур в България, след като 36-годишният Пламен Горанов се самозапали в знак на протест в родния си град Варна. Три дни по-рано германският мнистър на вътрешните работи Ханс-Петер Фридрих обясни пред германското списание "Der Spiegel", че ще наложи вето на влизането на България и Румъния за Шенген, отбелязва британският вестник "The Guardian".

Членството в свободната зона е силно желано от управленията както в София, така и в Букурещ, които отдавна са изпълнили техническите критерии за приемане. Много хора в България обаче намират символична връзка между двете събития – отказа от прием в Шенген и самозапалването на Пламен.

Германската позиция дойде много скоро след провокираните от Великобритания дълги дискусии за българските и румънските имигранти. Острова се фокусира върху евентуалния наплив от бедни балканци, които са напът да източат парите на „наивните и щедри британци“. Медийното отразяване на британските притеснения стигна и до Холандия, и Франция, които също се загрижиха за парите си, пише „The Guardian”.

Англо-германската непреклонност се появява в най-лошия момент за българите. Страната премина през две мъчителни десетилетия на посткомунистическия преход, банкрутира два пъти и затова влизането на страната в Европейския съюз през 2007 година е считано от повечето западни държави просто като „награда за това, което България изживя за 18 години“.

Нещо повече, подпомогнато от Европейската централна банка във време на криза, дясноцентристкото управление на България наложи строг режим на икономии, което доведе до всичко, но не и до напредък в икономиката – безработицата се увеличи, доходите на българите спаднаха значително. Междувременно българите чуваха като признак на гордост, че тяхната страна има най-ниския бюджетен дефицит в Европейския съюз и че фискалното здраве на държавата е от първостепенно значение.

Днес българите трябва да понесат унижението от катастрофалния упадък на стандарта на живот. И така, протестите, които започнаха заради високите цени на тока, бързо се превърнаха във взривоопасна смес от искания – те искаха пряка, а не представителна демокрация, мажоритарна избирателна система, нова Конституция, разбиване на монополите.

Бедността и натрапчивото чувство, че са втора класа граждани доведе и до най-големите антиправителствени протести от 1997 година насам, когато инфлацията достигна 300%, а спестяванията на хората се изпариха за една нощ.

Правителството на популиста Бойко Борисов незабавано подаде оставка, докато България потъваше в политическа и икономическа криза. Неочакваното оттегляне на министър-председателя накара някои да заподозрат участието на Москва, тъй като Русия е мощен играч на енергийния пазар. Други пък са убедени, че САЩ имат пръст в това. Налице е едно видимо объркване по улиците – обикновени хора и фалшиви месии се вкопчват в идеологически и заговорнически сламки.

Иронията е, че в целия този хаос, в който потъна цялата държава, българите забравиха за Шенген и за емиграцията. Така България може да послужи за пример на Европа колко опасен може да бъде популизмът.

Саможертвата на Пламен Горанов може и да няма същия отзвук на Запад, какъвто имаше преди 40 години смъртта на Ян Палах по време на Пражката пролет. Но за българите това събитие е катарзис.

Големите играчи в Европейския съюз трябва да поседнат и да се позамислят. Защото случилото се може да послужи за преоткриване на паневропейските ценности и солидарност - в името на всички, обобщава авторът на статията в „The Guardian“ Явор Сидеров.