Милиони германци преживяха капитулацията на нацистка Германия, от която днес се навършват 70 години, като пълно поражение. Сега повечето германци разглеждат това като освобождение от 12-годишна тирания.
Знак за промяната в нагласите е днешното специално заседание на германския парламент, посветено на двойното освобождение от войната и нацизма и на "размисъл за деня, поставил ново начало", пише Дейвид Райзинг от Асошиейтед прес.
Оповестено миналата седмица допитване показа, че сега 89 процента от германците смятат края на войната за освобождение, а само 9 процента го определят като поражение. За сравнение преди десет години 35 процента са разглеждали нацистката капитулация като поражение. Проучването на института "Форза" с участието на хора на възраст между 18 и 85 години е със статистическа грешка от порядъка на плюс-минус три процентни пункта.
При отбелязването на края на войната в Европа канцлерът Ангела Меркел вече отдаде почит към жертвите на нацизма на церемония в концентрационния лагер "Дахау" близо до Мюнхен; в неделя тя ще положи венец на Гроба на незнайния воин от Червената армия в Москва. Външният министър Франк-Валтер Щайнмайер замина вчера за участие в церемониите във Волгоград, някогашния Сталинград, където съветските войски спечелиха решаваща победа над нацистите в повратен момент във войната.
Промяната в нагласите не става за една нощ. Епохален момент беше, когато през 1985 г. тогавашният западногермански президент Рихард фон Вайцзекер определи поражението на нацистка Германия като "ден на освобождение" в реч по случай 40-ата годишнина от края на войната. След смъртта на Вайцзекер през януари Меркел каза, че коментарът е бил "необходимо, ясно изявление, което беше от съществено значение за собствената ни представа за нас като германци".
Друго важно събитие стана през 2004 г., когато тогавашният канцлер Герхард Шрьодер отбеляза 60-ата годишнина от неуспешния опит на полковник Клаус фон Щауфенберг да убие Хитлер с поставена в куфарче бомба, определяйки него и другите участници в заговора като герои, с което заличи всякакви представи за тях като предатели, какъвто етикет им беше поставен от нацистите.
Шрьодер беше първият канцлер, който нямаше лични спомени от войната. А само един член на правителството на Меркел - финансовият министър Волфганг Шойбле - е роден преди края на войната.
Меркел подчерта в свое видеопослание тази седмица, че нейното поколение все още има да изпълнява едно историческо задължение.
"Ние, германците, имаме особена отговорност да подхождаме внимателно, деликатно и умело към това, което сме направили през нацистката епоха, и към трайните рани и притеснения, които има в други страни", каза тя. "Напълно разбирам това", заяви Меркел.
Междувременно германският президент Йоахим Гаук казва, че отдаването на почит към съветските войници ще бъде в центъра на участието му във възпоменателни прояви по случай събитията от май 1945 г., макар бившият пастор от комунистическа Източна Германия да призна, че спомените за съветската армия са "противоречиви".
"На 8 май 1945 г. ние бяхме освободени - от хората от Съветския съюз, но не само от тях", каза той в интервю за всекидневника "Зюддойче цайтунг" в събота. "Дължим им благодарност и уважение. А това е така независимо от факта, че съветските освободители като окупатори в Източна Германия след войната ни донесоха липса на свобода, потисничество и преследване", заяви Гаук.
Войната продължава да заема много важно място за съвременна Германия, така че няма опасност да бъде забравена в страната, дори нагласите да се променят, каза историкът от Берлинския свободен университет Паул Нолте.
Той отбеляза, че френската революция отпреди над 200 години все още играе роля в политическите обсъждания във Франция днес и че Гражданската война в САЩ е завършила преди 150 години, но продължава и сега да е част от американските дебати за расизма.
Нацистката епоха ще бъде решаваща част от историята на Германия "още дълго в обозримо бъдеще", каза той. "Дори когато от нея минат 200 години", заяви Нолте.
/БТА/

Как Европа да стабилизира икономиката си в новата геополитическа среда?
Германия обмисля съкращения на разходите за здравеопазване с 60 млрд. евро
Индексите на БФБ затвориха разнопосочно в понеделник
България се включва в програмата PURL, ще произвежда и дронове заедно с Украйна
Европейските фондови пазари са във възход въпреки задълбочаването на конфликта в Иран
Украйна работи с две държави за алтернативи на Patriot
Късна емисия
За три зодии трудните времена приключват на 31 март
Китай изгражда първата в света свръхголяма плаваща научна база
Над 200 тона отпадъци събраха 1000 доброволци в пролетното почистване на София
Обявиха важна новина за Левски
България спечели първи трофей от половин век
София Жук
Капитанът на Индонезия: Можехме да бием България
Йоанис Питас беше титуляр за Кипър
Важна новина за Карлос Алкарас
Дневен хороскоп за 31 март, вторник
Ароматното начало на деня – как да изберете най-доброто кафе за дома
Магия за 15 минути: Как да се почувстваш като кралица (дори в делник)
3 свежи рецепти за Цветница
Сомнологът д-р Петър Чипев: Буденето през нощта не е безобидно
Експерт: По-вредно е да оставяме косата мокра, отколкото да я сушим със сешоар
Ще изчезнат ли скоро ръчните скорости на колите?
Учениците от Спортното училище в Търговище разбраха, че Интернет не е игра без правила
Украинците идват и с влак! Готвят директна жп линия от Киев до Варна и Бургас още това лято
Вяра и Надежда от тризначките искат да влязат в "Ергенът"
България ще произвежда дронове за Украйна
Какво да правим, ако все още имаме левове?
Кой ще завладее Земята, ако хората изчезнат: Ето какво отговарят учените
Китай изгражда мащабна база за дълбоководни изследвания
Екипажът на „Артемис II“ пристигна във Флорида преди полета
Rocket Lab изстреля два демонстрационни сателита за европейската Celeste
Защо в началото на 2026 г. космосът ни засипа с камъни?
Милион сателити Starlink заплашват да отнемат нощното небе на Земята