От хип-хопа до киното - пътят е кратък

Снимка: Личен архив

9 / 15

Започваш да изучаваш актьорството още преди да влезеш в НАТФИЗ. Средното ти образование също е свързано с тази професия. Кога реши, че това е твоят път?

Когато завърших 8-и клас. При нещастно стечение на обстоятелствата по това време умряха моите домашни любимци и много исках да стана ветеринар, за да лекувам животни. Така се записах в профилирана гимназия с биология и химия. В същото време моята майка беше разбрала от своя приятелка за училище с паралелка театър. Така попаднах в класа на Алексей Христов. Подготвих материали точно от днес за утре и взеха, че ме приеха. Логично беше, след като завърша такова училище, да продължа да се развивам в тази област. Още повече, че голяма част от преподавателите ми бяха от НАТФИЗ.

Как стана част и от музикалния живот? Помним те, когато беше в Ъп Даун, занимаваше се и с танци...

Ако трябва да съм честен, с танци се занимавах доста повече, отколкото с музика. Ъп Даун беше малко между другото. Преди да стана част от тази група, обаче играех в Айс Крийм. Започнахме с Дани, Вики и останалите от бандата. И по-късно отидох в Ъп Даун. Те дори малко ми се разсърдиха, но нямаше начин, такива бяха времената. Аз вече се бях занимавал доста време с танци. Започнах от 12-13 годишен, като първият ми учител бе Део. Той пък тогава бе част от първата хип хоп група АVI MC заедно с Васко Теслата. Тогава те имаха школи из цялата страна. От там насетне специализирах какво ли не – брейк, хип-хоп, класически и джаз балет... в НАТФИЗ имаше и модерни танци. Две години бях част и от балет Тодес, но всичко беше с времето си. След НАТФИЗ заминах за Щатите, където специализирах две години в Калифорнийския държавен университет. Като се върнах, се потопих в телевизията.

Точно затова искам да поговорим. Не сме те виждали особено на театрална сцена. Затова пък малкият екран ти е слабост. Защо?

След един юбилеен концерт на Тоника, в който участвах на сцената като част от танцовата им програма, при мен дойдоха двама симпатични типа. Представиха ми се като режисьори от БНТ и ми казаха: „Мойто момче, имаш хубаво лице за пред камера. Искаш ли да се пробваш?“

От там ли започна твоята телевизионна кариера?

Не, бях започнал вече да правя предаване с Мария Илиева в една кабеларка, която вече не съществува. Тя тогава пееше още в група Кафе, но не тази на Орлин, а друга. Предаването се казваше „Само за теб“. Двамата водихме като изпълнявахме музикални желания на зрителите. Беше директно предаване. Тогава ме поканиха за кастинг в БНТ за "Мело ТВмания". Отидох, харесаха ме и така започнах. Последва "24 квадрата" и други предавания, но моят най-голям успех е „Страх”. Това е най-любимото ми предаване. Фаворитът ми от световните формати, който перфектно съчетава любовта ми към екстремните спортове и телевизията. За жалост тази криза удари лошо едно толкова скъпо предаване. Просто в този момент такъв формат няма как да се поддържа. А това, че се занимавам с кино, е всъщност моята детска мечта. Винаги съм искал да снимам. И това, което правя в момента, е точно това, което искам.

Каза, че си учил в Щатите. Има ли разлика между обучението в НАТФИЗ и това в Калифорния?

Обучението в САЩ не може да стъпи и на малкия пръст на това, което правим в Европа, съответно и в НАТФИЗ. В Щатите имат ужасно слаба школа, откъдето излизат треторазрядни актьори. Техните две години обучение могат да се сравнят едва с първи семестър на първи курс в НАТФИЗ. Това, че имат такива нечовешки актьори, се дължи на добра реклама, пари и самороден талант. Визирам звезди от ранга на Ал Пачино, Робърт де Ниро... Такива хора понякога преподават в американските школи, но чисто теоретично. Аз съм присъствал на техни лекции, в които обясняват какво трябва да бъде отношението на актьора към работата му, нищо повече.  Докато тук школата наистина е уникална. Четири години ти се учиш как да стоиш на сцената, какво да правиш. Имаш възможността да практикуваш какви ли не дисциплини, свързани с актьорско майсторство – фектовка, пантомима, модерен балет. Няма американец, който да не иска да дойде в Европа.

Как стана част от „Кантора Митрани”?

Случайно. Докато водих по една телевизия реалити формат, ми се обадиха с предложение да се пробвам за някаква роля в нов сериал. Така и не разбрах подробности. Отидох на кастинг, направихме няколко дубли. На следващия ден разбрах, че са ме харесали и се срещнах с режисьора Виктор Божинов. Тогава вече много се зарадвах, че топката се е завъртяла и е дошла при мен. Все пак това е един доста различен сериал, близък до реалния живот. Няма слабо звено в екипа.

Доближава ли се твоят персонаж до теб и изобщо нужно ли е актьорът да е близък с героя, който играе?

Никога не е нужно да имаш нещо общо с героя си, тъй като става въпрос за две различни личности. Аз обаче намирам доста сходства между мен и Борис Видолов. Героят ми е млад и импулсивен, щур, необмисля много нещата, но пък е страшно борбен. Опитва да се доказва. Нещото, което ни различава е, че аз като човек съм по-импулсивен. Смея да твърдя, че напоследък героят ми започва да влиза в личния ми живот. Усещам, че в разни ситуации реагирам, както би реагирал той, а не аз.

Покрай адвокатството в сериала промени ли си гледната точка към тази професия?

Не, само си дадох сметка как трябва да се вършат нещата. Отношението ми към адвокатите винаги е било добронамерено, но такива адвокати в България не съм срещал. В сериала ние сме малко изследователи. Героите ни имат доста добри връзки с полицията.

Ако не беше актьор, щеше да си...

Сигурно отново щях да правя нещата, които искам. И сега ми се занимава с организиране на екстремни спортове. Събирам 10 – 15 души и правим експедиция из най-различни кътчета по света – два дни парашутизъм, два дни скално катерене, два дни гмуркане, два дни езда... Счупваш се за две седмици, прибираш се, почиваш и тръгваш със следващата група. Екстремните спортове са моят живот и винаги бих се занимавал с тях.