IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Snimka Posoka Boec
BGONAIR Live

Лаура Паузини – за тежките години и музикалния полет през 2024 г.

Звездата пред Dnes.bg за концерта в София, технологиите и световното турне

Лаура Паузини –  за тежките години и музикалния полет през 2024 г.

Снимка: Fest Team

Кариерата на Лаура Паузини започва през 1993 г., след като печели известния музикален фестивал Сан Ремо в родната й Италия. Песента "La Solitudine" бързо я доведе до международна слава когато е едва на 19 години - нещо, което по онова време е изключително трудно за много италиански артисти. Тя е продала повече от 70 милиона албума по целия свят и е направила девет световни турнета.

Но когато идва пандемията, Паузини изпада в тежък период - има чувството, че няма какво повече да каже с музиката си, а хората около нея й намекват, че вече е късно твори. Тя обаче не се поддава на тъмните мисли и издава нов албум Anime Parallelе, а на 16 декември ще зарадва и българската публика по покана на FestTeam.

За музиката, чувствата и това какво индустрията изисква от жените, пред Dnes.bg говори Лаура Паузини.

За първи път идвате в България, вълнувате ли се за концерта в София?

Наистина много се вълнувам от срещата с публиката в София, за първи ще пея в този красив град. Винаги е специална емоция да изградиш чисто нова връзка с различен тип почитатели.

Новият ви албум Anime parallele има 16 песни, които разказват 16 истории на различни хора. Коя от тях е най-близко до сърцето ви?

Трудно е да избера само една песен, защото всяка песен в Anime Parallele разказва история, която ме е докоснала дълбоко, по различен и уникален начин. Но ако наистина трябва да избера само една, то това би била Dimora Naturale, защото включва гласа на дъщеря ми Паола. Тя ме чу да записвам тази песен и ме помоли да я изпее с мен. Беше невероятно да споделя с нея този момент, беше фантастична. Това е вторият път, в който един от албумите ми съдържа гласа на Паола. За първи път това се случи през 2013 г., когато записах първия път, когато тя каза "мама", така че не мога да обясня колко трогателно е за мен тя да пее 10 години по-късно с мен в дует.

Преди да се завърнете на сцената, споделихте, че сте прекарали няколко години в "артистичен блокаж", сякаш не е имало какво повече да кажете на света. Как излязохте от този труден период?

Имаше момент, в който целият свят спря, не само аз. Прекарах много време без да пътувам, без да работя. Бях само аз с моите мисли и много въпроси за моя живот, моето минало и моето бъдеще. Въпреки че преживях невероятни моменти по време на пандемията - получих номинация за Оскар, спечелих Златен глобус, бях домакин на Евровизия, заснех биографичния си филм „Laura Pausini - Piacere di conoscerti“, трябва да призная, че се чувствах изгубена повече от веднъж. Може би повлияна от хората, които си сътрудничиха с мен и ме караха да се чувствам така, все едно те не вярват в моята артистична кариера. Отне ми много време да се събера и да оставя това да си отиде. Смятам, че всяка една стъпка, след като успях да се измъкна, ми е помогна да стана това, което съм сега - жена с повече увереност в силите си и с по-добро отношение.

На какво ви научиха тези няколко тежки години?

Че не искам да почивам върху миналото. Искам да докажа на себе си, че мога да продължа да разчитам на себе си, на моите вярвания, моето семейство и хора, които никога не са ме напускали, включително моите фенове, тези, които имах възможността да срещна отново в световно турне, което започна през февруари 2024 г. за моята 30-годишна кариера и ще завърши в последния ден на 2024 г.. Много красиво пътуване, което никога няма да забравя.

Вашият сингъл „Ciao“ говори за способността да се разделим мирно с хората, които са били до нас дълго време. Как се справяте с този деликатен въпрос?

Това е много дълбока и лична тема. В моя живот и в моята музика винаги съм вярвала във важността на искреното посрещане на емоциите. Днес повече от всякога сме заобиколени от истории, които нямат щастлив край, истории за претърпяно психологическо и физическо насилие, защото някой не може да приеме изоставянето или провала на една връзка. Ето защо вярвам, че е от съществено значение да култивираме културата на приемане, на уважение към волята на човека, когото обичаме, и да осъзнаем, че да обичаш не означава да притежаваш. Да знаеш как да си тръгнеш е не само задължение, но и важна стъпка за емоционалното израстване. Всеки човек има стойност, воля и глас, който трябва да бъде чут и уважаван, дори когато реши да се сбогува. Това е сила, зрялост, а не слабост. Пожелавам на всички да бъдат по-съзнателни и човечни, когато дойде време да си кажат сбогом.

“Ciao” ​​е написана в съавторство със Сам Смит, а преди няколко месеца бяхте специален гост на Андреа Бочели. Кой е любимият ви колега музикант, с когото сте работили?

Имах честта да работя с толкова много невероятни артисти през цялата си кариера, от Мадона до Майкъл Джексън, от Фил Колинс до Павароти, от Хулио Иглесиас до Енио Мориконе, Чарлз Азнавур, Кайли Миноуг, Рики Мартин и много много други, на които съм изключително благодарна. Всеки от тях ми даде по нещо уникално, което се отрази на музиката ми. "Ciao" е много специална песен, която имах късмета да получа неочаквано това лято, написана между другото от Сам Смит, изпълнител, на когото много се възхищавам. Работата с Андреа Бочели беше сбъдната мечта. Неговото присъствие и талант са просто невероятни. Да пея заедно с него е преживяване, което никога няма да забравя, защото той въплъщава същността на италианската музика и страстта, която всички споделяме.


Когато спечелихте Сан Ремо, Евровизия не беше толкова популярна в Италия. Бихте ли участвали отново сега, за да можете да се качите на сцената на Евровизия, която през последните няколко години даде на света страхотни италиански изпълнители като Il Volo и Maneskin?

Когато спечелих Санремо през 1993 г., Евровизия нямаше същото въздействие в Италия, както днес. През годините се превърна в невероятна витрина както за италианска, така и за международна музика. Артисти като Il Volo и Måneskin наистина поставиха Италия на картата, показвайки на света нашата креативност и талант. Имах възможност да водя Евровизия 2022 и мога да кажа, че беше страхотно, много различно от другите сцени и преживявания. Харесвам как този фестивал празнува музикалното и културно разнообразие.

Защо има толкова голям натиск върху жените в индустрията – да творят докато са млади, винаги да изглеждат добре, докато стадартите за мъжете не са толкова високи? Например, рядко виждаме жени, които са на сцена толкова дълго, колкото Тони Бенет, който пее дори след като навърши 90.

Това е много важен въпрос и за съжаление той отразява реалността, с която жените в музикалната индустрия и развлеченията като цяло се сблъскват от дълго време. Има постоянен натиск върху жените винаги да бъдат млади, красиви и безупречни, този проблем надхвърля музиката. Това е отражение на обществото и неговите стереотипи. За щастие нещата започват да се променят. Все повече и повече артистки искат да предизвикат тези стандарти и да докажат, че музиката, страстта и талантът нямат срок на годност или ограничения за пола.

От участието ви в Сан Ремо през 1993 г., което даде старт на кариерата ви, до днес как се промени музикалната индустрия?

Когато се замисля за участието си във фестивала "Сан Ремо" през 1993 г., музиката беше много различна от това, което е днес, както по отношение на продукцията, така и на разпространението. По това време физическите албуми бяха ядрото на индустрията. Още помня вълнението да видя първия си албум на рафта в магазина! С времето обаче технологиите напълно преобразиха музикалната сцена. Днес, с цифрови платформи и стрийминг, артистите могат да достигнат незабавно до глобална аудитория, без филтрите, които съществуваха преди. Това позволи да се появят много нови гласове, но в същото време направи всичко много по-конкурентно. Дори начинът, по който пишем и продуцираме музика, се промени: често работим дистанционно и артистите трябва да бъдат много по-гъвкави не само в музиката, но и в управлението на имиджа си в социалните медии. Въпреки всичко едно нещо остава същото - емоцията да стъпиш на сцената и да пееш за публиката, която винаги е в основата на това, което правя.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Музика
Водещи
Последни новини
Четени
Най-четени за седмицата