Танц за двама

Срещаме се със Станислав Генадиев и Виолета Витанова две години след ударната им поява с Imago, която им донесе Икар за дебют, година след премиерата на великолепния втори спектакъл Void, месец след премиерата на новия им проект с балет Арабеск Ductus/Reverb и малко преди излизането на tri3avisim.

Последното е танцово произведение, което отбелязва създаването на първата хореографска гилдия в Съюза на артистите в България от три компании - Б brain С storе П project, Derida Dance и Kinesthetic Project.

Частта, в която Вили и Станислав участват е „Симбиоза“. В нея хореографията е на Светлин Велчев.

На срещата говорим много и за всичко.

Най-важното ще кажа в началото - tri3avisim е на 5 април в театър София от 19 часа в рамките на фестивала Антистатик.

От тук нататък всичко е танц...

Не сме си говорили пред диктофон отдавна, затова ще ви попитам първо за проекта Kinesthetic Project – как се роди идеята да се съберете и защо се случи това?

Станислав: Освен нас, в Kinesthetic Project са Мирослав Йорданов, сценографът Огняна Серафимова и културологът Диана Папазова.

Идеята се роди непосредствено след Void, защото всички видяхме, че има необходимост от организация, която да се занимава не само с танц, а и визуално изкуство и музика.

Виолета: Нашата идея е да ги съберем. До момента сме правили само танцови неща, но имаме бъдещи самостоятелни проекти, зад които ще стои нашата марка и всеки от нас ще бъде част от нея. Идеята е да се вдигне качеството на такъв тип изкуство в България.

Станислав: Най-важното е да се знае, че в България съществува съвременен танц и задачата ни е да го популяризираме.

Първия проект, зад който застана марката беше Ductus/Reverb с балет Арабеск. Разкажете малко повече за него?

Станислав: Балет Арабеск ни покани да проведем уъркшоп с танцьорите, на който освен танцова, да има и чисто теоритична част, с импровизации и теми и задачи. Тръгнахме от теоритични концепции, работихме по текстове на философи, които се занимават с тялото.

Една от изходните точки беше страдащото тяло, което по-късно се отрази в Reverb.

Виолета: Ductus пък е соло – историята на един човек, който обгрижва умрелия си кон. Идеята и концепцията е на Миро.

С какво ви провокира идеята за тялото в криза?

Станислав: Мислим отдавна в тази посока. Лично за мен темата е много актуална.

И в Imago, и във Void и в Ductus/Reverb присъства един специфичен и очевидно типичен за вас елемент на едновременно движение на групата, след което една част от нея се отделя, провокира масата и така цялата фигура преминава в друго състояние. Защото този тип криза ви вълнува?

Станислав: Това е чист почерк на мен и Виолета. Не знам защо се появява...

Виолета: Може би това е необходимост да нарушиш правилата – ние винаги имаме нужда да се опитаме да счупим системата, в която сме попаднали. Да не говорим, че за да създадеш нещо, трябва да се разруши друго – това е природен закон.

Имате ли друг конфликт, който често се повтаря?

Виолета: Ще ти кажа за съвсем прозаичен, не танцов, но свързан с нашата работа конфликт – проблемът с пространството.

Ние сме номади и постоянно търсим къде да репетираме, разни театри, разни политики, но ние имаме нужда от зала, в която да поддържаме телата си.

Това е много важно, защото ние говорим с тях и е абсурдно да репетираме в хола. Би било чудесно, ако се създаде център с класове и екзерсис както за професионалисти, така и за начинаещи танцьори, където да се създава продукция.

Трябва ни пространство със специален под и отопление и т.н.

В същото време след последните ви излизания през 2008-ма, доста стабилно сте стъпили на българска земя – как стана така?

Станислав: Появата на Kinesthetic Project ни накара да се върнем.

В последно време за вас заслужено валят смели фрази като „големите надежди на българския модерен танц“ - не ви ли помага тази слава да се оправяте по-добре?

Станислав: Не става по-лесно, но по този начин аз поне придобивам повече увереност.

Доста хора ни помагат и ние разчитаме за тях. Така че не толкова славата, а подкрепата на хората е това, което ни дава сили постоянно да правим нови неща.

Виолета: Хубаво е, че интересът се заражда и повече хора се опитват да работят с нас. Например работата ни с Явор Гърдев по Калигула се случи точно така. Сега пък работим по един проект с режисьора Младен Алексиев, където ще сме и актьори.

Вие предпочитате по-кратките форми – не мислите ли за нещо по-дълго и по-цялостно?

Станислав: В момента няма такава идея. Стараем се да се придържаме към този камерен стил, най-малкото, защото за него винаги има публика.

Има ли публика за танцов театър?

Станислав: Все повече, надявам се.