Най-много законодателни промени в ЦИЕ ще търпи финансовият сектор

Финансовият сектор ще е обект на най-много законодателни промени в Централна и Източна Европа в близко бъдеще. Това е един от основните изводи в проучване на унргарската консултантска компания Grayling AcTrend Report.

Според изследването общо 891 закона са били приети в шест централноевропейски страни, сред които и България, за период от една година (1.8.2013 - 1.8.2014 г.). Българските и унгарските депутати са сред най-активните вносители на закони. От тези закони 386 акта на съответните парламенти са имали директно влияние върху бизнеса. Сред специфичните закони най-висок дял имат тези в областта на финансовите услуги (24%) и услугите като цяло (14%).

Най-активна в новото законодателство е била Румъния, където са приети 257 акта на парламента (значителна част от тях представляват международни договори и ратификации). На второ място е Полша със 178 закона и на трето -Унгария със 153.

Всеки пети закон (20,7%) е генерирал значителен медиен интерес в региона. Унгария и България си разделят първото място в тази класация (44% от одобрените закони в двете държави). На последните места са Полша и Словакия, съответно с 11% и 10% от законите, които са предизвикали интереса на медиите.

Като цяло ниското доверие към правителството и парламента в България в посочения период (около 20%) е една от причините за критичното отношение и медийното внимание към работата им, отчитат експертите на Grayling.

В Унгария правителството със своята подкрепа от около две трети в парламента е приело някои „нестандартни” решения. Дебатите там са насочени към различни законодателни инициативи, в т.ч. към данъка върху рекламата, като тези инициативи са се отразявали регулярно от медиите.

Прави впечатление, че макар и преобладаващата част от законите, свързани с бизнеса (79 %), да са инициирани от правителствата, 19% са били предложени от народни представители.

Българските и унгарските депутати са сред най-активните вносители на закони. В България по времето на кабинета на Пламен Орешарски най-важните законодателни актове са били внасяни от народни представители, отчита проучването.

В Унгария правителството предпочита да избягва публичните дебати за определени закони и прехвърля отговорността за внасянето им на определени народни представители.

В Централна и Източна Европа 20% от одобрените закони са били одобрени ускорено. Този подход е най-разпространен в Румъния, където по този начин са одобрени 62% от законите през посочения период. В други страни от региона като България такава процедура изцяло липсва, а даден закон може да бъде приет по бързата процедура само при политическа воля за това.

„Финансовият сектор се очертава като обект на най-много законодателни нововъведения и промени за региона в близко бъдеще. Очаква се той да остане във фокуса на вниманието и в България поради неотдавнашната и все още неразрешената напълно банкова криза в страната“, коментира Гергели Абрахам, мениджър на екипа, подготвил изследването.

Той отчита, че в Унгария истинската законодателна работа стартира след местните избори в средата на октомври. „Внасянето и след това оттеглянето на закона за данък върху Интернет предизвика сериозно напрежение в политическата обстановка. В Полша се очаква близките месеци да бъдат активни по отношение на законодателството, без извънредни политически промени. Годината на изборите в Румъния ще излезе скъпо на правителството, което ще се стреми да компенсира намалелите бюджетни приходи с евентуално повишаване на данъците”, е прогнозата на експерта.

Повече икономически новини от България можете да прочетете в Investor.bg.