Защо звездите са в различни цветове

Много от най-ярките небесни обекти през лятото, като например брилянтната Вега, изгряваща на изток-североизток при залез слънце, светят със синьо-бяла светлина. Но небето предлага и други поразителни нюанси: червеникавият Антарес, жълтеникаво-белият Алтаир и оранжевият Арктур, доминиращ небето високо на юг, пише гръцкото издание To Vima.

Виждането на тези цветове е най-лесно при най-ярките звезди, поради начина, по който работи човешкото око. Колбичковидните рецептори в ретината не реагират на слаба светлина, поради което по-слабо осветените звезди изглеждат бели. Когато яркостта се увеличи, колбичковидните рецептори се активират и разкриват истинския цвят на звездата. С телескоп или стабилен бинокъл преживяването става още по-богато и по-пълно.

Един от най-поразителните начини да се оценят звездните цветове е чрез визуален контраст. Арктур, например, е лесен за намиране, като се следва дъгата на дръжката на Голямата мечка към югоизток. Хенри М. Нийли (1879-1963), бивш президент на планетариума Хейдън в Ню Йорк, е казал известните думи:

"Следвайте дъгата към Арктур ​​и бързайте към Спика."

Спика свети с отчетливо синьо-бял оттенък. Ако бързо преместите погледа си от Арктур ​​към Спика, контрастът между оранжевите и сините им нюанси става ярък и поразителен.

Друг метод е наблюдението на двойна звезда, съставена от две звезди с контрастни цветове.

Най-известният пример е Албирео в съзвездието Лебед,

известно още като Северния кръст, което маркира човката на лебеда. Дори с малък телескоп или стабилен бинокъл, Албирео се разделя на две светлинни точки с великолепен контраст: едната жълто-оранжева, а другата наситено синя. При увеличения от 18x до 30x гледката е наистина магическа.

Антарес често се описва като червеникава, но технически е жълто-оранжева звезда с повърхностна температура около 3000 Келвина, подобна на тази на стара крушка с нажежаема жичка. Звездите от клас М споделят подобен температурен диапазон.

Човешките очи са еволюирали, за да се възползват максимално от радиационния спектър на Слънцето, който се намира на средно ниво по отношение на температура и цвят. Звездите, които са много по-горещи или много по-студени, излъчват по-интензивно съответно в ултравиолетовия и инфрачервения диапазон.

Звездната светлина много наподобява това, което физиците наричат ​​радиация на абсолютно черно тяло - електромагнитната енергия, която се абсорбира и излъчва перфектно от идеализирано тяло. Колкото по-гореща е една звезда, толкова повече енергия излъчва и пикът на излъчване се измества към по-късия, по-син край на спектъра.