Източногерманските години, които промениха Путин

Всеки, който би искал да разбере руския президент Владимир Путин днес, трябва да знае историята за това какво е станало с него в една драматична нощ в комунистическа Източна Германия преди четвърт век, пише в своя анализ BBC.

Денят е 5-и декември 1989 г., градът е Дрезден. Минали са едва няколко седмици след като Берлинската стена е съборена. Комунизмът в Източна Германия умира бързо и силата на доскоро потискания народ изглежда неустоима.

Пред щаб квартирата на ЩАЗИ (източногерманските комунистически тайни служби, еквивалент на Държавна сигурност) се събира огромна тълпа, която напада сградата. Бившите всевластни служби изглеждат безсилни. Малка група демонстриращи решава да пресече пътя към голяма къща, която тогава е местният щаб на съветските тайни служби, КГБ.

„Охранителят на оградата моментално избяга обратно в къщата“, припомня си един от групата, Зигфрид Данат. Малко след това „един офицер се показа – доста малък и раздразнен. Той заяви на нашата група: „Не се опитвайте да влезете в този имот. Моите другари са въоръжени и им е дадена властта да използват оръжията си при необходимост“.

Това убеждава групата да се оттегли.

Офицерът от КГБ е знаел колко точно опасна остава ситуацията. По-късно той описва как се е обадил на щаба на танкова дивизия на Червената армия, за да поиска защита. Отговорът, който получава, е опустошителен, променящ живота шок.

„Не можем да направим нищо без заповеди от Москва“, заявява гласът от другата страна. „А Москва мълчи“.

Фразата „Москва мълчи“ преследва този мъж оттогава. Предизвикателен, но безпомощен докато революцията от 1989 г. го помита, сега самият той е „Москва“ - президентът на Русия Владимир Путин.

„Мисля, че това е ключът към разбирането на Путин“, смята неговият германски биограф Борис Райтшулер. „Бихме имали друг Путин и друга Русия без прекараното от него време в Източна Германия“.

Това преживяване му дава уроци, които той никога не е забравил, дава му идеи как да моделира обществото и оформя амбициите му за силна мрежа и лично богатство. Повече от всичко, то остава в него дълбокото впечатление на крехкостта на политическия елит, който лесно може да бъде свален от народа.

Путин пристига в Дрезден в средата на 80-те години на първото си чуждестранно назначение като агент на КГБ.

Германската демократична република (ГДР) е комунистическата държава, създадена от съветската окупационна зона след Втората световна война. Тя е важен преден пост на Московската сила и често е наричана „витрина на социализма“, тъй като за нея се полагат най-много усилия да изглежда добре уредена под комунистическа власт. Заради нейната близост до Западна Европа страната е пълна със съветски военни и шпиони.

Путин искал да е член на КГБ, откакто бил млад, вдъхновен от известните съветски истории за тайни агенти. Той си припомня: „Усилията на един човек могат да постигнат това, което цели армии не могат. Един шпионин може да реши съдбата на хиляди хора“.

В началото основната част от работата му в Дрезден е скучна бумащина. Сред документите в архивите на ЩАЗИ в Дрезден има писмо от Путин, в което той моли за помощ ЩАЗИ за прокарването на телефон за техен доносник.

Има също така детайли за безкрайните съветско-източногермански социални събития, на които Путин е присъствал, за да подчертае връзката между двете страни. Но ако шпионската работа не е толкова вълнуваща, то Путин и младото му семейство поне са могли да се насладят на сравнително добрия живот в Източна Германия.

Тогавашната жена на Путин Людмила си припомня за огромните разлики между живота в СССР и Източна Германия. „Улиците бяха чисти. Те миеха прозорците си веднъж седмично“, заявява тя в интервю, публикувано през 2000 г. Интервюто е част от проекта First Person – книга с интервюта с новия и тогава малко познат президент на Русия.

Семейство Путин живеело в специален блок със семейства от КГБ и ЩАЗИ. Людмила забелязва интересен факт: „Хората от държавната сигурност на ГДР получаваха по-високи заплати от нашите хора, съдейки по това как нашите германски съседи живееха. Разбира се, ние се опитвахме да икономисваме и да спестим достатъчно, за да си купим кола“.

Източна Германия е имала по-висок стандарт на живот от Съветския съюз и бившият колега от КГБ Влазимир Улоцев описва как Путин е прекарвал часове наред преглеждайки западни каталози за поръчка по пощата, за да е в час с модата. Той също така се е наслаждавал на бирата и си е осигурил специална седмична доставка от местната Radeberger. Това го карало да изглежда по-малко спретнат от гологръдия спортен имидж, който днес му градят президентските ПР-и.

Източна Германия се различава от СССР и в друго отношения. В страната има няколко отделни политически партии, макар и страната все още да е под комунистическа власт – или поне така изглежда.

„Той имаше като цяло един свой малък рай“, заявява Борис Райсшустер. Той смята, че Източна Германия „е неговият политически модел. Сега той построи някакъв вид Източна Германия в Русия“.

През есента на 1989 г. този рай се превръща в ад за КГБ. По улиците на Дрезден Путин наблюдава как властта на народа се надига по неочаквани начини.

В началото на октомври на стотици източногерманци, които са потърсили политическо убежище в западногерманското посолство в Прага, получават разрешение да отпътуват за Запада в запечатани влакове. Докато преминават през Дрезден, огромни тълпи се опитват да пробият през кордона и се опитват да се качат на влаковете, за да избягат от „социалистическия рай“.

Комунистическият кмет на Дрезден по това време Волфганг Бергхофер заявява, че е настъпил хаос, когато осилите за сигурност започват да се борят с практически цялото местно население. Мнозина са смятали насилието за неизбежно.

„Съветска танкова армия бе разположена в нашия град“, припомня си той. „И нейните генерали ми заявиха ясно: „Ако има заповед от Москва, танковете ще влязат“.

След като Берлинската стена пада на 9-и ноември, тълпите стават по-дръзки навсякъде. Те приближават крепостите на властта на ЩАЗИ и КГБ в Дрезден.

Цялата история прочетете в Investor.bg