Промените в климата ще ни удавят. Няма кой да ни спаси!

Сидни Снимка: Climate Central

3 / 12

Без правилните политики, с които да се опазят бедните от климатичните промени, може да се окаже, че към 2030 година над 100 милиона души ще живеят в пълна бедност. Това гласи доклад на Световната банка, обявен в неделя, съобщава "Business Insider".

В докладът си банката твърди, че преодоляването на глада - една от 17-те цели на ООН за хилядолетието, би било невъзможно, ако глобалното затопляне и последиците му върху бедните не бъдат взети предвид при усилията за развитие.

Знаковите проблеми на нашето поколение

По-рано тази година страните от G7 постигнаха споразумение - глобалното затопляне да се задържи до 2 градуса по Целзий над нивото от прединдустриалната епоха. Звучи доста лесно, но на практика ограничаването на въглеродните емисии е доста амбициозен план.

Това също би трябвало да помогне да се облекчи тежестта, която понасят по-бедните. В докладът на световната банка става ясно, че при природни бедствия най-много губят именно бедните.

След като ураганът Мич удря Хондурас през 1998 година, най-бедните са загубили три пъти повече отколкото по-богатите, отбелязва докладът. Бедните семейства са по-уязвими, тъй като основните им активи често са нестабилни домове, построени върху нестабилна почва.

Същото важи и в областта на земеделието - ако добивът се свие с едва 5% към 2030 година, то неминуемо цените на храната ще се повишат. Така милиони хора няма да могат да си позволят дори насъщния.

Домакинства с по-ниски доходи в Суб-Сахарна Африка и Южна Азия са особено уязвими - евентуално наводнение би заличило и без друго крехкият им източник на доходи, и така те отново биха били тласнати в крайна бедност.

"Климатичните промени се отразяват най-тежко на най-бедните и предизвикателството пред нас сега е да предпазим десетки милиони хора от изпадане в крайна бедност заради глобалното затопляне", заяви Джим Йон Ким, президент на Световната банка. Той описа преодоляването на крайната бедност и справянето с климатичните промени като "знаковите проблеми за нашето поколение".

Амбициозни цели или спешни задачи?

Преодоляването на глобалното затопляне и климатичните промени изглежда като една доста абстрактна задача. Защо обаче е толкова важно? Повишаване на температурите с едва два градуса спрямо нивата от преди 100 години на пръв поглед изглежда изключително маловажно.

Не е точно така обаче. Ако не успеем да задържим глобалното затопляне в тези граници и към 2100 година всъщност имаме повишване с 4 градуса, то ще се окаже, че не само бедните ще пострадат.

"Богатите" също ще са под вода. Едва два градуса над договореното може да повиши нивата на океаните с 11 метра. Това означава, че домовете на 760 милиона души на 6 континента ще са под вода. Ню Йорк, Сидни и Шанхай са само част от местата, които ще станат морски атракциони. В галерията ни можете да видите как според специалистите от Climate Change ще изглеждат най-застрашените градове, ако нивата на океаните се повишат с 11 сантиметра.

Така амбициозната на пръв поглед цел се превръща в задача с повишена трудност, но и висок приоритет. 

Ако обаче е възможно държави като САЩ, Австралия и Китай имат инструменти, с които да ограничат удара, който ще поеме населението им, то какво да кажем за по-бедните държави?

Отговорът на доклада е категоричен: има нужда от социални "предпазни мрежи". През март месец циклонът Пам унищожи Вануату, плащания от регионална схема за помощ при катастрофи ускори отговорът. Когато през 2011 година дългата суша изправи Етиопия пред истинска гладна криза, национална програма, осигуряваща храна и заплащане срещу работа по обществени пректи бързо беше задействана.

Подобни фондове и програми могат да помогнат, но не са достатъчни. Системи за ранно предупреждение, предпазни диги срещу наводнения и инвестиране в отглеждане на устойчиви култури могат да компенсират последиците от изменението на климата.

От добри намерения към реални действия

След 2030 способността на света да се адаптира към засилващата се тенденция за затопляне на климата ще намалее, предупреждава докладът.

За да се обуздае дългосрочното въздействие на климата върху бедността е нужно да се предприемат незабавни мерки, които да ограничат въглеродните емисии до нула в края на този век, съобщават от Световната банка.

Някои от тези политики ще имат ползи не само върху ограничаване на бедността - например чист въздух, енергийна ефективност и по-ефективен обществен транспорт.

По-важно е обаче да се помисли върху дългосрочните политики. Защото увеличаване на цените на енергията и храните, които са най-голям дял от разходите на бедните хора, ще ги тласне в спирала на бедността, от която измъкване няма.

Кой обаче трябва да се погрижи? Едва ли подобни промени могат да дойдат наготово, така че предизвикателствата са още по-сериозни.

Според проучването, светът има нужда да намира по 1 трилион долара всяка година, за да подобри ключови инфраструктури, ако наистина искаме целите да бъдат изпълнени. Това включва финансова и технологична помощ за развиващите се държави, инвестиционни схеми, проучвания за по-устойчиви култури  други.

Има и предизвикателства, които са още по-тясно свързани с финансите: в миналото САЩ и Китай, а вече и Индия често се противят на предлаганите мерки за ограничаване на емисиите. Те са едни от най-големите замърсители на околната среда.

И така истинското предизвикателство за света е да превърне доброто си намерение в действия, които да имат реални последици.