Гърция, Словения и Хърватия отказаха да прилагат тоталните проверки на влизащите и излизащите от Шенген заради огромните опашки, които блокираха границите им през уикенда.
От 7 април в ЕС влязоха нови антитерористични правила, които вменяват на граничните власти да проверяват документите за самоличност не само на неевропейските гражданите, но и на притежателите на паспорти от ЕС.
Документите се сверяват в базите данни на Шенгенската информационна система, на Интерпол и на националните власти. Целта е да се проследи движението на джихадисти, връщащи се от Сирия и Ирак, както и на лица, които са в списъците на радикализирали се ислямисти.
Над 5000 европейски граждани са участвали или се бият на страната на "Ислямска държава". Контролът се осъществява, както на влизане, така и на излизане от Шенген.
Сканирането и получаването на отговор от съответните регистри отнемат по 2 минути на човек, което образува огромни опашки по сухопътните граници в Словения и Хърватия, а и на летището в Атина.
Недоволството на гражданите принуди словенските и хърватски власти да отменят повсеместния контрол още в петък следобед, заради недоволството на туристите, заседнали по граничните пунктове между Словения, която е член на Шенген, и Хърватия, която не е.
Пътници се оплакаха, че чакали по час и половина на словенската граница, за да излязат от Шенген и след това още толкова на намиращата се на няколко метра от нея словенска, за да влязат в Шенген.
Словенският премиер Миро Церар заяви в неделя, че "прилагането на европейската директива на границата с Хърватия създаде напълно невъзможни условия".
Двете държави се опасяват, че дългите опашки ще отблъснат чуждите туристи, които използват маршрута, за да достигнат до хърватските курорти.
"Ние трябва да гарантираме сигурността на Шенгенската зона, но не като предизвикваме такова недоволство сред хората и ощетяваме икономиките си", заяви словенският премиер.
Той получи подкрепа на колегата си в Загреб Андрей Пленкович. Двете страни се съгласили, че ситуацията е "неприемлива".
Впоследствие словенските граничари започнали да пропускат европейските граждани без да ги проверяват, спирайки останалите, както и досега, съобщават местни медии.
Подобна криза се задава и в Гърция, където граничарите нямат достатъчно служители да покрият целия пътникопоток по регионалните летища, обслужващи островите в започващия вече туристически сезон.
През уикенда повсеместният контрол е бил изоставен и на летището в Атина, тъй като властите не са могли да се справят с наплива от пътници.
Румъния пък се похвали, че прилага правилата успешно по границата си с шенгенска Унгария, тъй като отдавна била въвела новия тип проверки.
Еврокомисията съобщи днес, че страните членки имат право да правят само целенасочени проверки, когато се създаде натрупване по сухоземните и по морските им граници. Но това може да стане, само ако докажат пред Брюксел, че това няма да застраши сигурността на останалите, а не като действат самоволно.
За летищата повсеместните проверки са задължителни, но аерогарите имат 6 месеца да пригодят повече гишета, така че да обхванат всички пътници, а не само тези, които идват от нешенгенските държави.
Според Европейската комисия страните членки са имали време да се подготвят за влизането в сила на новите правила, които са предложени през декември 2015 г., след атентатите в Париж, и трябва да ги прилагат.
Комисията съобщи, че утре или в сряда ще свика извънредна среща на експерти от страните членки, за да им обясни как да прилагат новото антитерористично законодателство. От своя страна Хърватия и Словения обявиха, че ще дойдат с поправки.
Досега България не е сигнализирала на Брюксел за проблеми, създавани на нейните граждани от новите правила, въпреки опашките по българо-гръцката граница.
Промените в Шенгенския граничен кодекс бяха приети в началото на март с одобрението на Европейския парламент и на министрите на вътрешните работи от ЕС.
Освен в ЕС, европейските граждани ще бъдат проверявани и при влизане, и излизане от Швейцария, Норвегия, Лихтенщайн и Исландия, които са членове на Шенген, макар и да не членуват в Евросъюза.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
ЕС предупреди САЩ да не използват сигурността като претекст за анексиране на Гренландия
Dow нарасна с близо 600 пункта до нов връх след действията на САЩ във Венецуела
Финансист: Еврозоната няма да увеличи автоматично чуждите инвестиции у нас
Lucid отчита ръст на продажбите и продукцията през последното тримесечие на 2025 г.
Кашкари от Фед: Лихвите може би са доста близо до неутралното ниво в момента
Очаква се антиамериканските настроения да се засилят след инвазията във Венецуела
Днес е Йордановден - традициите и имениците на Богоявление
Облачен и ветровит вторник с температури до 16 градуса
Хороскоп за всички зодии за 6 януари: Добри новини за Телците и Девите
Силни магнитни бури връхлитат Земята на 9 и 10 януари
Рецепта за Йордановден: Бобена чорба с пушени гърди
Късмет за три зодии след 5 януари
Сасуоло – Ювентус
Лече – Рома
Ужас за Сити. Важен защитник счупи крак
Детелините върнаха Мартин О'Нийл след неуспешния експеримент
Спортът по телевизията днес, 6 януари
Мачовете по телевизията днес, 6 януари
Нумерологична прогноза за 6 януари
6 януари – Честит имен ден на Йордан и Йорданка!
Таро карта за 6 януари, вторник
3 важни поверия за Ивановден
6 задължителни ястия за Ивановден
3 класически рецепти за Ивановден
Идва застудяване след два дни
Само 33 процента от американците одобряват акцията на Тръмп във Венецуела
Съдът в САЩ остави Мадуро в затвора поне до 17 март
Близки на загинали при катастрофи излязоха на протест във Варна
Хванаха за ден 22-ма шофьори с алкохол или наркотици
Мадуро пред съда в Ню Йорк: Аз съм невинен и почтен човек
Биолози откриха нов начин за забавяне на стареенето на клетките
Избухнала свръхнова може да е създала условията за появата на живот на Земята
2025 година постави температурни рекорди в различни части на света
Климатичните модели надценяват способността на растенията да поглъщат СО2
Риск от остеопороза: Увеличава ли откритата в костите микропластмаса опасността
Бивш ръководител на марсианската програма на НАСА: 2026 г. е ключова за бъдещето на агенцията