Навремето в Мианма бръснари хиндуисти оформяли брадите на техни съседи рохинги, изповядващи исляма. След месец кръвопролитни сблъсъци обаче и след откриването на масов гроб на цивилни хиндуисти помирението изглежда невъзможно, пише Франс прес.
"Бяхме бръснари, обслужващи мюсюлманите, жените ни продаваха свои домашни продукти в мюсюлманските села. Имах приятели мюсюлмани, всичко беше наред", спомня си Кяу Кяу Наинг, 34-годишен хиндуист, който лесно минава от един на друг местен език според това с кого разговаря - будист или мюсюлманин.
"Искаме да се върнем, но не и ако мюсюлманите все още са там", казва той днес - един от стотиците членове на неговата общност, подслонени в изоставен футболен стадион в Ситуе, столицата на щата Ракхайн в Западна Мианма.
Градът е избегнал насилието, което разтърсва от един месец селата в зоната на град Маунгдау в северната част на региона на границата с Бангладеш. Но хиляди хиндуисти и будисти, бягащи от насилието между бунтовници мюсюлмани и армията са намерили убежище тук.
Мащабът на това движение няма нищо общо с масовото бягство на рохинги в Бангладеш (над 430 000 за един месец според ООН, която говори за "етническо прочистване"). Но в Мианма фактът, че се опустошават и хиндуистки и будистки села, се изтъква от властите, които упрекват международната общност в пристрастие към рохингите.
В интервю за Франс прес Хин Сау Ньо, 48-годишна будистка, по професия фризьорка, приютена от будистки монаси в Ситуе, описва как жителите на съседно мюсюлманско село я принудили да избяга.
"Казаха ни, че следващия път няма да се измъкнем" и "ще умрем, ако се върнем", разказва тя, отказвайки да се върне, ако мюсюлманите са още там.
"Цялото ни семейство загина в селото. Няма да се върнем там", обяснява Чау Шау Чау Тхее, която срещнахме на стадиона в Ситуе.
Двайсетгодишната жена твърди, че 23-ма членове на семейството й са били убити в нейното село- Кха Маун Сейк, от бунтовници рохинга. Армията съобщи, че е открила близо до селото масов гроб с труповете на 28 хиндуисти, но тя още не знае дали това наистина са близките й. Армията издирва още общи гробове в зоната.
Етническа мозайка
Общо малко повече от 8500 хиндуисти живеят в щата Ракхайн - общността им представлява едва 0,28 на сто от населението му срещу над 34 процента мюсюлмани и 57 процента будисти по данни на правителството на Мианма от юли 2017 г.
В окръг Маунгдау, епицентър на насилието между бунтовниците рохинга и силите на реда, мюсюлманското население беше мнозинство - над 90 на сто от жителите преди масовото бягство през последните седмици. Хиндуистите бяха едва малко повече от 0,6 процента, а будистите - по-малко от 5 на сто от общото население.
Това силно мюсюлманско присъствие в щата Ракхайн е в контраст с над 90-те процента будистко население на Мианма. Това подклажда всякакви напрежения, преди всичко след като военната диктатура, управляваща от десетилетия, превърна мюсюлманите във вътрешен враг на държавата.
Днес хиндуисти и будисти обвиняват мюсюлманите рохинга, че палят къщите им и отвличат жените им, за да ги принудят да приемат исляма - обвинения, които трябва да бъдат приемани предпазливо предвид информационната война, която водят общностите - и важното значение на слуховете в тази криза.
От своя страна рохингите роптаят срещу акциите на армията, придружавана от будистки милиции, срещу селата им.
За огромното мнозинство от населението на Мианма мюсюлманите рохинга са имигранти от съседна Бангладеш, понякога пристигнали още в епохата на британското колониално управление.
Такъв е и случаят с хиндуистите, но тяхната интеграция в обществото не представлява проблем поради близостта между хиндуизма и будизма.
"Няма решение в краткосрочна перспектива. Постигането на хармония може да отнеме десетилетия", разсъждава Оо Хла Сау от Националната партия на Аракан, която представлява политическите интереси на будистите в щата Ракхайн (Аракан).
/БТА/
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Акциите на Dell поскъпват в следборсовата търговия заради по-добри резултати от очакваното
Dow Jones изтри почти 420 пункта заради подновените удари в Близкия изток
Соларните панели вече са повече от въглищните мощности в Китай
Германия затваря руското консулство в Бон и руския културен център в Берлин
Оборотът на БФБ за януари-август надвишава 556 млн. евро, всички индекси отчитат ръстове
САЩ нанасят нови удари по цели в Иран
Рецепта за шакшука на фурна
Не лети и живее до 80 г.: Най-тежкият папагал в света се завръща от ръба на изчезването
Най-важните правила при първа бременност
Универсален домашен сос с кисели краставички
Септември започва с рядко небесно зрелище, което няма да се повтори две години
Антонио Рюдигер се сбогува с националния отбор на Германия
Мачовете по телевизията днес, 2 септември
Официално! Гражданите потвърдиха още един нов
Лийдс се подсили с най-бързия футболист в Бундеслигата
Ясно е кой сменя Енцо на "Стамфорд Бридж"
Оснабрюк - Байерн Мюнхен
Какъв трансфер в ЦСКА? Дани Карвахал отива в Катар
Таро карта за 2 септември, сряда – Десетка мечове
Неща, които ви карат да изглеждате слаби пред другите
Смелост да се върнеш в детската градина: Има ли смисъл от инвестиране в ранното детско образование?
Месечен хороскоп за септември 2026
Дневен хороскоп за 2 септември, сряда
Кето кебапчета (без хляб и брашно)
Психология за родители: Преходът към първи клас – училищна готовност, скрити знаци и емоционална подкрепа
Първи дом „Роналд Макдоналд“ за семейства на болни деца ще има в Бургас
Бум на сексуално преносимите инфекции - как да се предпазим?
Учени откриха биологичен маркер, свързан с тежки суицидни мисли
Прокинетици – как помагат при тежест, гадене и забавено изпразване на стомаха?
България тръгва срещу европейския модел за оценка на лекарствата
Европа разпределя туризма, България още чака пиковото лято
Гюров: Не дължа нищо на Йотова, бих наложил вето на Бюджет 2026
Ясни са първите седем за президентския стол: Ето кои влизат в голямата политическа игра
България потвърди подкрепата си за Украйна на срещата на министрите на отбраната на ЕС
Инвестираме и губим все повече: Жилищата у нас са поскъпнали със 157% за 10 години
Защо САЩ трудно слагат край на войните си?