Нивото на над половината от най-големите езера в света спада

Над половината от най-големите езера и водоеми в света вече съдържат по-малко вода, отколкото преди три десетилетия, а за това са виновни най-вече затоплянето на климата и потреблението на вода от човека, установиха изследователи.

Езерата и водоемите съхраняват 87% от течната прясна вода на повърхността на Земята. Но ново изследване, използващо спътникови наблюдения заедно с климатични данни и моделиране, показва, че 53% от най-големите езера и резервоари на Земята сега съхраняват значително по-малко вода, отколкото през 1992 г. Общото количество на загубената вода се оценява на 602,3 кубични километра - еквивалентно на обема на езерото Мийд, което е най-големият резервоар в САЩ, предаде БГНЕС.

Само около една четвърт от езерата и водоемите сега съхраняват повече вода, отколкото през 1992 г. Изследователите установяват също, че една четвърт от населението на света живее в рамките на басейните на пресъхващи езера.

Предишни изследвания показват, че с нарастването на последиците от изменението на климата сухите региони стават все по-сухи, а влажните - все по-влажни. Но новото проучване, публикувано на 18 май в списание Science, установи, че езерата пресъхват както във влажните тропици, така и в сухите региони.

"Това предполага, че тенденцията към засушаване в световен мащаб е по-широка, отколкото се смяташе досега", казва пред "Live Science" водещият автор на изследването Фанфанг Яо, изследовател на климата в Университета на Вирджиния.

Яо заяви, че проучването е мотивирано от кризата на Аралско море в Централна Азия, което е било четвъртото по големина езеро в света, преди да започне да пресъхва през 60-те години на миналия век. През 2014 г. НАСА публикува спътникова снимка, на която се вижда, че източната част на южната част на Аралско море е напълно изчезнала.

По-малко вода в езерата означава, че тя е по-малко достъпна за човешка консумация - от напояване и използване в промишлеността до снабдяване с питейна вода за битови нужди - а ниските нива могат да попречат на производството на хидроенергия. Екосистемите на езерата също страдат, като рибните популации и мигриращите птици са изложени на риск, когато водата намалява. А когато солените езера пресъхнат, новооткритото езерно дъно може да се превърне в източник на токсични прахови бури, които разрушават близката почва и причиняват здравословни проблеми.

Изследователите са използвали статистически модел, за да установят основните причини за загубата на вода в езерата и язовирите. Климатичното затопляне и човешкото потребление са основните причини за загубата на вода в езерата, докато седиментацията - натрупването на отпадъци - е най-голямата причина за загубата на вода в резервоарите. "Седиментацията е нещо като пълзящо бедствие, тъй като се случва в продължение на години и десетилетия", казва Яо.

Дали езерата на Земята ще продължат да пресъхват, зависи от сложното взаимодействие на различни фактори. Но това ново изследване може да ни даде известна представа какво може да се случи при различни обстоятелства, каза Яо.

Езерата, които са натрупали вода, са разположени предимно в региони с ниско население, като северните Големи равнини в Северна Америка, и изследователите са установили, че натрупаните количества са се дължали главно на увеличените валежи.

Яо заяви, че ако нивото на валежите остане същото, въздействието на затоплянето и потреблението на вода от човека може да стане проблематично. "Ако продължим с обичайната си дейност и източваме водата, за да посрещнем максималните си нужди, ще влошим ситуацията", каза той.

Проучването показва също, че като променим начина, по който консумираме вода, можем да обърнем част от свиването на езерата. Езерото Севан в Армения например е набрало вода, след като през 2000 г. правителството е приело закони за възстановяване на езерото и за пестене на вода. "Ако предприемем малки действия за спасяване на водните басейни, които са силно повлияни от човешката дейност, тези водни басейни могат да бъдат спасени", казва Яо.