Сръбска медия с атака по нас: България е осеяна от сръбски гробове

Бедни българи изкормват кръстове от сръбските гробове в страната им, за да се отопляват. Никой не знае точният брой на сръбските жертви във войната и робството им в България. А те са - хиляди, хиляди.

Под това заглави контролираният от режима на президента Александър Вучич вестник „Курир“ публикува обширна статия днес за българските зверства над сръбските войници в миналото, предаде  БГНЕС.

„Сръбски кости са разпръснати из цяла България. Хиляди и хиляди мъченици са дали живота си в битки и особено в лагери тук, в чужбина, без дори да знаят гробовете си. Ето защо тези 450 мъченици, чиито имена са на паметника, са синоним на хиляди други мъченици, а издигнатият паметник и запалената свещ са почит към тях за всички“, се казва в началото на репортажа от София, в който се казва още:

„Денят е мрачен и влажен. Зимата се стовари върху централните софийски гробища и остави всичко бледо и безжизнено. Върху някои паметници, подобно на украшения, има и бурени. Сред тях е сръбското военно гробище, оградено със стена и покрито с окосена трева. От портата, по пътеката до костницата, до паметника с кръст на върха. Пред него са положените венци от 11 ноември, Деня на примирието. Има и няколко изгорели свещи, които игумен Мардарий /брат на сегашния сръбски патриарх – бел. ред./ донесе от Погановския манастир. Ние също запалваме нашата. За хиляди знайни и незнайни хора. Тодор Анджелович, Милько Стоянович, Светолик Дискич, Йеленка Милошевич, Андон Маркович, Драгич Василич, Саватие Аничевич... - са имената, гравирани на плочата“.

Авторката Йелена Спасич отбелязва, че „Сърбия и България са били на една страна в Първата балканска война, на във Втората, както и в Първата световна война от 1915 г. са съперници, когато ни /българите - бел.ред. / окупират със съюзниците си. Военнопленниците, както и много други хора, са били депортирани в лагери, особено след потушаването на Топлишкото въстание през 1917 г.  Сръбските цивилни са били отведени в 22 български лагера по време на Първата световна война, твърди историкът Милован Писари в книгата „На Балканския фронт – война и престъпления срещу цивилното население в Сърбия от 1914 до 1918 г.“. Сливен, Шумен, Стара Загора, Паничарево, Горна Джумая, Пловдив, Хасково, Александрово, Карлово, Провадия, Лом, Търново, Перник, Добрич, Варна, Пазарджик... са синоним на мъчение и смърт .

„Княз Михайло иска обединение с България, в контекста на съществуването на тесни връзки и период на ползотворно сътрудничество между сърби и българи... За тази положителна страна от нашата обща история, имаме паметници на Васил Левски и Георги Раковски в Белград, както и паметник на нашия княз Михаил в един от софийските паркове“.

„Те не са тук случайно. Българите започват своята борба за национално освобождение, духовно освобождение, от сръбските земи и с помощта на сърбите. Първата българска легия е сформирана през 1862 г. в Белград под покровителството на нашия княз Михаил, който е родоначалникът на великата идея - обединението на Сърбия и България. Той беше подкрепен и от Наполеон III и много теоретици смятат, че тя щеше да се осъществи, ако не беше убийството на княз Михаил през 1868 г.", се казва още в проправителственото издание.

„Никога не бих повярвал, че това може да се случи в Европа, и то през 20 век. През февруари 1917 г. Поморавието се разбунтува. Репресиите бяха ужасни. Видяхме, когато дойдоха в Пловдив през зимата и в снега, без никакви средства, най-жестоко подгонени като стадо от хиляди интернирани, голяма част от които жени с бебета, деца, които плачеха, старци над 70 години ...Мнозина умираха от бедност и умора“, пише френският лейтенант Кош до сръбското военно министерство на 16 октомври 1918 г. ", цитиран от Писари.

В Сливен „гладът, побоищата и ужасните условия причиняват смъртта на 4142 души от 6 юни 1916 г. до 5 ноември 1918 г.“, докато в Пловдив „през първите осем дни цивилните, вече изтощени от пътуването, трябваше да се хранят трева."

„Бившият сръбски посланик в София Желко Йович, който в момента е помощник на министъра на външните работи положи достойни усилия за уважение към всички сръбски жертви“, пише авторката и цитира бившия посланик: „По запазени писмени сведения много от нашите хора по време на пленничеството са вършили най-тежкия физически труд - строели пътища, мостове, работили в кариери. Имаше недостиг на храна, дрехи и обувки. Точният брой на смъртните случаи не е известен, но със сигурност броят им е висок. За съжаление, това никога не е било напълно разследвано“, казва Йович пред всекидневника.

Международната комисия в края на войната, както пише Писари, заключава, че „условията, при които са живели интернираните в лагерите, са били такива, че се е смятало, че е желателно тяхното унищожаване“. Терорът продължава и след капитулацията на България на 29 септември 1918 г. „Българите всеки ден вършат убийства между селата Божица и Проса, по пътя, по който нашите се връщат в родината си“, пише между другото. Според първоначалните анализи на сръбските власти, посочва Писари, повече от 25 000 цивилни и около 16 000 войници са загинали в лагери в България след подписването на примирието (доклад на сръбския консул в Прага Вукович).

На мирната конференция в Париж сръбската делегация твърди, че около 130 000 цивилни са били депортирани в България, а 80 000 от тях не са се върнали у дома. Окончателният брой на сръбските жертви, отбелязва още Писари, не е известен.

Никой не ги е броил, никъде няма паметници освен този в София и този за седемте гроба в Добрич. И затова е важно да не пропускаме това гробище в София. Началото е през 1918 г., когато, както се разказва, бедни българи отнасят кръстове, за да се стоплят. Паметникът е издигнат и осветен от Кралството на сърби, хървати, сърби и словенци на деня на Свети Вид през 1928 г., пише авторката Спасич.

„Известният сръбски литературен критик и дипломат Милан Ракич, който е посланик в София от 1921 до 1927 г., направи ключов пробив и проведе ключови изследвания. Уговорката между двете страни била костите да бъдат събрани на едно място. „Ракич е стъпвал във всеки град и село, за които е имало информация, че там са костите на нашите бойци“, казва пред „Курир“ Йович и подчертава: Ракич успя да получи 100 000, а след това още 45 000 динара за обновяването на гробището, което е символично, тъй като подобна сума, само че в друга валута, беше дадена за днешния ремонт.

„Това беше голяма борба, системна, в която Никола Селакович, който беше министър на труда, заетостта, ветераните и социалните въпроси по това време, имаше голям принос. Получихме голяма помощ и най-професионалното и коректно отношение по време на целия процес на реконструкция от българското Министерство на културата и градските власти“, казва Йович и добавя: Успяхме да се съберем, намерихме допълнителни средства и с помощта на един от нашите прекрасни хора от България, родом от Ужице, който ръководи целия процес на реконструкция, най-накрая завършихме този огромен проект. Освен почти пълната подмяна на декоративните панели, както и облицовката с каменни плочи, както и изсичането и премахването на проблемни дървета и растения от целия парцел, се наложи да съборим цялата стена, която е дълга над 180 м, тъй като корените от растения и дървета бяха я нарушили, така че дори застраши самата гробница. Всичко е извършено под контрола на Областния институт за опазване на паметниците на културата. Остава само озеленяване, както и поставяне на още две плочи с известни имена.

Публикацията, в която има списък с „38 български населени места, където има избити сърби“, завършва с многозначителното послание: Да, ние знаем и помним!