Репресията и тревожността се превръщат в "новото нормално" за куиър хората в Русия

По случай Международния ден за борба с хомофобията, трансфобията и бифобията, активисти за човешки права публикуваха годишен доклад за състоянието на ЛГБТ+ общността в Русия. Той се основава на проучване сред куиър хора и експертни наблюдения. Основното заключение на доклада е, че тормозът и насилието срещу ЛГБТ+ хора в Русия постепенно се превръщат в норма, докато куиър хората стават все по-затворени и все по-тревожни в отговор. Meduza обобщава ключовите точки на доклада и цитира някои откъси. Пълният доклад може да бъде прочетен тук.

Нивото на откритост сред ЛГБТ+ хората в Русия остава стабилно. Четиридесет и шест процента от анкетираните са открити с повечето си приятели, 11% с повечето си роднини и 15% с повечето си съученици, състуденти или колеги. Най-отвореният регион е Санкт Петербург, докато най-затвореният е Кавказ.

23% от анкетираните заявяват, че могат да си позволят само храна, което означава, че са на прага на бедността

4% не могат да си позволят дори това. 41% от участниците в проучването са живели с родителите си, а 34% са нямали редовни доходи. Трансджендър хората са най-финансово уязвимата категория ЛГБТ+ хора.

"Бях на хормонална терапия, но нямах време да сменя документите си преди забраната. Поради това е изключително трудно да си намеря добра работа поради несъответствието на външния ми вид и гласа ми с паспорта ми", казва асексуален трансджендър мъж на 25 г. от Санкт Петербург

29% са почувствали натиск на работа или в училище заради своята сексуална и/или полова идентичност (55% от непълнолетните са съобщили за това). Най-често срещаните форми на дискриминация са тормоз, отказ за работа, уволнение или изключване от образователна институция.

"Имах TikTok акаунт, където качвах уроци по гримиране. Един ден в училище група момчета ме причакаха в тоалетната заради това. Заключиха ме в кабинка, не ме пуснаха навън и ми крещеха: "Ти си педал, ти си чудовище." Въпреки че дори не ги познавах", споделя хомосексуален цисджендър мъж на 18 години от Москва.

Делът на ЛГБТ+ хората, които избягват да посетят лекар, се е увеличил с 6 процентни пункта през последната година. През 2025 г. 35% от анкетираните са отказали да потърсят медицинска помощ поне веднъж. От тези, които са я потърсили, 16% са били обект на дискриминация или насилие.

"Подозирах, че получавам инсулт. Извиках линейка и те дойдоха и ме закараха в болницата. Но тъй като полът ми в паспорта не съвпадаше с външния ми вид (аз съм транссексуална жена на продължителна хормонозаместителна терапия, с външни полови белези на жена), те отказаха да ме лекуват. Въпреки че самите те казаха, че се нуждая от спешен мозъчен ядрено-магнитен резонанс. Не можеха да решат в кое отделение да ме настанят. Според документите ми не искаха да ме настанят в мъжкото отделение, защото изглеждах като нормална жена; казаха, че мъжете ще ме смъмрят. Също така не искаха да ме настанят в женското отделение, защото в паспорта ми пише, че съм мъж; страхуваха се от проверка за сигурност. Затова просто ме изгониха. Сега страдам от тежки последици; лекувах се сама онлайн, като си биех инжекции и пиех хапчета", разказва асексуална транссексуална жена на 44 г. от Архангелска област.

Само 4% от анкетираните съобщават, че имат деца

Най-често срещаният проблем за куиър хората остават конфликтите с други роднини на детето им: през 2025 г. 14% от ЛГБТ родителите са се сблъсквали с това. Освен това има случаи на стигматизация от специалисти по детско здраве и други родители.

"Дъщеря ми е на 10 години и е приятелка с момче от първи клас. Майка му направи всичко възможно, за да насърчи романтична връзка. Но когато разбра в какво семейство е отгледано детето ми, тя предизвика ужасна, унизителна сцена и прекъсна връзката на децата. Основното ѝ оплакване беше, че не ѝ казах по-рано, че имам връзка с жена. Не мога да се накарам да се консултирам с училищен психолог от страх от проблеми с училището. Страхувам се, че детето ми развива тревожно разстройство", казва 34-годишна хомосексуална цисджендър жена от Ростовска област.

41% от участниците в проучването са преживели насилие заради идентичността си през 2025 г. За 6% то е било физическо, а за 6,6% - сексуализирано. 4% са претърпели щети или кражба на имущество, а 2% са преминали през конверсионна терапия. Приятели и членове на семейството често са били извършителите.

"Беше бивш приятел. Той не знаеше, че съм гей, но тогава изведнъж му признах, че съм гей. Бях пребит толкова жестоко, че загубих съзнание и лежах в безсъзнание близо до блато в продължение на 15 часа. Това беше преди пет месеца", разказва 18-годишен хомосексуален цисджендър мъж от Курска област.

Друг младеж от Карачаево-Черкесия пък споделя, че баба му го е принудила да посети психиатър, което е довело до приемане на хапчета и принудително лечение. 

Един на всеки петима анкетирани е бил обект на заплахи

Трансджендър хората (31%) и непълнолетните (34%) съобщават за това най-често. Общо 17% от анкетираните са били обект на онлайн тормоз; тази цифра се е увеличила с 5 процентни пункта през последната година.

"Бившият ми съпруг активно следеше онлайн публикациите ми. Трябваше да ги спра и да изтрия всичко, което можех. Той търсеше доказателства за невменяемостта ми, за да може да съди за попечителство над децата след развода", разказва хомосексуална цисджендър жена на 36 г. от Москва.

Около 10% от анкетираните са били обект на изнудване или рекет. Това е с 5 процентни пункта по-ниско от предходната година, което може да се дължи на намаления дял на мъжете в извадката. 31% от анкетираните, които са били обект на изнудване, заявяват, че заплахите са били изпълнени.

"Работех като барман в японски ресторант и се разкрих пред няколко сервитьорки и втори барман. В началото никой не каза нищо лошо, никой не ме осъди. Но след няколко седмици вторият барман започна да ме изнудва за пари, заплашвайки, че ще разкаже на целия ресторант за моята ориентация. Работата е там, че по-голямата част от персонала там бяха момчета от Централна Азия и бяха яростно хомофобски настроени. В крайна сметка отказах да му дам пари и той разказа на целия ресторант за моята ориентация. И тогава всичко започна... Бях подлаган на тонове обиди всеки ден, бит съм, обливан съм с мръсна вода, а управителката си затваряше очите и се присъединяваше към тормоза. В един момент дори бях пребит след работа. Трябваше да се откажа", споделя 20-годишен хомосексуален цисджендър мъж от Москва.

1% от анкетираните (69 души) съобщиха за инциденти. Понякога те не са имали последствия, но по-често е имало щети: 19% се сблъскваха с проблеми на работа или в училище, включително уволнение или изключване, 17% бяха призовани в полицията за "разговор", 10% бяха обвинени в административна отговорност, а 7% бяха обвинени в наказателна отговорност.

"Моят нарцистичен бивш, търсейки отмъщение за това, че открих истината за лъжите му и разказах за тях на приятелите си, ме докладва в прокуратурата, предоставяйки скрийншотове на публикациите ми в Instagram, които бяха архивирани. Той направи скрийншотовете, когато бяха публично достъпни в публичен акаунт. Полицейски служители от Петровка ме заведоха в прокуратурата. Образуваха две административни дела срещу мен: за пропаганда и за показване на екстремистки символи. Платих глоба от 102 000 рубли. Служителите ме проследиха, дойдоха в университета ми за защитата на дисертацията ми и прожектираха филма ми за антивоенно съдържание. Заплашиха ме да ме обвинят в наказателна отговорност за оправдаване на тероризма, ако не млъкна. Цитираха моя антивоенен пост през 2023 г., на годишнината от войната", споделя хомосексуален цисджендър мъж на 25 години от Москва.

24% от анкетираните са прибягнали до самоцензура, когато става въпрос за въпроси, свързани със собствената им идентичност. 57%  отбелязват, че нямат свободен достъп до информация за ЛГБТ+ хора. Повечето са променили онлайн поведението си поради забраната за търсене на "екстремистки материали".

"Започнах да използвам режим "инкогнито" много по-често в търсачката си. Сега се ужасявам да търся в Google информация за книги (например дали съдържат куиър сюжети или герои). 100% съм параноична, когато се срещам с хора онлайн; всяка нова жена, която срещам и изглежда "по темата", веднага буди подозрение: доносничка ли е? Срещала съм странни последващи въпроси в съобщенията си. Когато някой се опита да ме накара открито да призная сексуалната си ориентация, давам умишлено неясен отговор и те веднага изчезват, губейки интерес. Веднъж, глупаво, се хванах на фалшива снимка и изпратих снимка (не 18+, само с лицето ми) и сега не знам в какви хомофобски бази данни може да е попаднало всичко това", разказва асексуална цисджендър жена, на 25 г. от Карелия

83% от анкетираните заявяват, че руската инвазия в Украйна ги е засегнала лично

През 2025 г. тази цифра е по-висока дори от 2022 г., което показва дългосрочно влошаване на условията за ЛГБТ общността. Около 2% от анкетираните са получавали заплахи да бъдат изпратени на война.

"Семейството ми отчаяно иска или да ме убие, или да ме изпрати [на фронта]. Както каза майка ми: "Ще те убият, педал, и ще ми дадат малко пари", казва 26-годишен хомосексуален цисджендър мъж от Калининградска област

Друг 19-годишен младеж от „Калужка област, казва, че майка му е искала да го изпрати на фронта като "форма на конверсионна терапия."

Участниците в проучването казват, че живеят в постоянно напрежение. Поради репресивните закони и нарастващата обществена агресия, те са принудени да се крият дори когато става дума за по-маловажни въпроси, а последствията от войната са осезаеми, тъй като се отразяват на финансите им и ограничаването на възможностите им за емиграция.

"След забраната за транссексуален преход животът стана по-труден и страшен. Вече не мога да получавам безплатни медицински грижи за хормонална терапия в държавните лечебни заведения. Това е огромна тежест за портфейла ми. Аз съм студентка и безработна и не мога да си позволя да посещавам частни ендокринолози. Трябва да си създам собствен хормонален режим и да купувам хормони онлайн без рецепта на свой собствен риск. Ужасена съм, че сайтовете ще спрат да работят и вече няма да мога да ги купувам. Освен това, поради забраните, операциите станаха много по-скъпи. Вероятно няма да мога да ги направя отново през следващите години, защото лекарите се страхуват и завишават цените, за да си струва поне рискът от осъждане. Цената на операциите се е увеличила с 60 000 рубли и аз съм ужасена; това ме накара да се чувствам още по-зле. Трябваше да се върна към антидепресантите. И дори не мога да отида на безплатен терапевт, за да обсъдим всичко това; може да ме изпратят на конверсионна терапия. Страхувам се за живота си всеки ден", споделя пансексуален транссексуален мъж на 24 г. от Москва.

Заключения на експертите относно положението на ЛГБТ+ хората в Русия през 2025 г.

• 2025 г. бележи прехода към нормализиране на репресиите. Ограниченията и рисковете стават част от ежедневието. Това е съпроводено с отдръпване на ЛГБТ общността в сянка и засилване на самоцензурата.
• Репресивното законодателство е утвърдено като инструмент за натиск. То се използва не само за наказание, но и като средство за превантивен контрол.
• Куиър инфраструктурата се свива: пространствата се затварят или се маскират, офлайн събитията стават все по-малко, а комуникацията все повече се измества в затворени формати.
• Нивата на насилие срещу ЛГБТ хората остават високи, а достъпът до защита е ограничен: правоприлагащите органи не само не успяват да защитят, но могат да бъдат и източник на допълнителен риск.
•  Положението на различните групи в рамките на ЛГБТ общността е неравномерно. Транссексуалните хора и куиър юношите са особено уязвими.
•  Работодателите и образователните институции все по-често възприемат сексуалната идентичност на куиър хората като потенциален риск за самите тях.
•  ЛГБТ идентичността се превръща в източник на допълнителни разходи за хората: сигурност, достъп до приятелски услуги и подготовка за евентуална емиграция. Това създава "двойна тежест" върху портфейла.
• Натискът в Русия се увеличава, а възможностите за напускане намаляват - поради затягането на миграционните политики в много страни и намаляването на ресурсите за подкрепа на организации за правата на човека, които евакуират хора в кризисни ситуации.
• Прогнозите за 2026 г. са песимистични. Експертите говорят или за по-нататъшно засилване на репресиите, или за консолидиране на сегашното състояние като "ново нормално".