IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start.bg Chernomore Posoka Boec
BGONAIR Live

Китай има армия от роботи на своя страна във войната за мита

Бързото приемане на автоматизацията в Китай тревожи някои китайски работници.

Снимка: БГНЕС/ EPA

Снимка: БГНЕС/ EPA

Тайното оръжие на Китай в търговската война е армия от фабрични роботи, задвижвани от изкуствен интелект, които направиха революция в производството, пише The New York Times.

Фабриките се автоматизират в Китай с главоломна скорост. С инженери и електротехници, които се грижат за флоти от роботи, тези операции намаляват производствените разходи, като същевременно подобряват качеството.

В резултат на това заводите в Китай ще могат да поддържат цената на много от износа си по-ниски, което му дава предимство в борбата с търговската война и високите мита на президента Тръмп. Китай също е изправен пред нови търговски бариери от Европейския съюз и развиващите се страни, вариращи от Бразилия и Индия до Турция и Тайланд.

Сега фабриките в Китай са по-автоматизирани, отколкото в Съединените щати, Германия или Япония. Според Международната федерация по роботика Китай има повече фабрични роботи на всеки 10 000 производствени работници, отколкото всяка друга страна с изключение на Южна Корея или Сингапур.

Стремежът на Китай към автоматизацията се ръководи от правителствени директиви и е подкрепен с огромни инвестиции. И тъй като роботите заменят работниците, автоматизацията поставя Китай да продължи да доминира в масовото производство, дори когато работната му сила застарява и става все по-малко склонна да заема промишлени работни места.

Роботите заменят работниците не само в автомобилните заводи, но дори и в много хиляди затънтени работилници в Китай.

Работилницата на Илон Ли в Гуанджоу, търговският център на Югоизточен Китай, има 11 работници, които режат и заваряват метал, за да направят евтини пещи и оборудване за барбекю. Сега той се готви да плати 40 000 долара на китайска компания за роботизирана ръка с камера. Устройството използва изкуствен интелект, за да наблюдава как работник заварява стените на пещ и след това дублира действието с минимална човешка намеса.

В Нингбо огромна фабрика за Zeekr, китайски производител на електрически автомобили, имаше 500 робота , когато отвори врати преди четири години. Сега те са 820, а се планират още много.

Фабриките в Китай все още наемат работници. Дори и с автоматизацията, те са необходими за проверка на качеството и инсталиране на някои части, които изискват ръчна сръчност, като кабелни снопове. Има неща, които камерите и компютрите не могат да направят сами. Преди колите да бъдат боядисани, работниците все още минават с ръкавици върху тях и изглаждат всички малки несъвършенства.

Автомобилните заводи в САЩ също използват автоматизация, но голяма част от оборудването идва от Китай. Повечето от световните заводи за сглобяване на автомобили, построени през последните 20 години, бяха в Китай и около тях израсна индустрия за автоматизация.

Китайските компании също купиха задгранични доставчици на модерна роботика, като Kuka от Германия, и преместиха голяма част от операциите си в Китай. Когато Volkswagen отвори фабрика за електрически автомобили преди година в Хефей, имаше само един робот от Германия и 1074 робота, произведени в Шанхай.

Бързият напредък на Китай във фабричната роботика се задвижва отгоре надолу. Инициативата на Пекин „Произведено в Китай 2025“, която започна преди десетилетие, очерта 10 индустрии, в които Китай се стреми да бъде конкурентоспособен в световен мащаб. Роботиката беше един от тях.

За да принудят автомобилната индустрия да помисли как да използва хуманоидни роботи с две ръце и два крака, например, правителствени служители в Пекин казаха на големите автомобилни производители миналата година да наемат роботи и да изпращат видеоклипове на тях, изпълняващи задачи в техните монтажни заводи.

В демонстрация на натиска за автоматизация, общинското правителство на Пекин проведе полумаратон в събота за 12 000 бегачи и 20 хуманоидни робота. Само шест робота завършиха състезанието, а най-бързият от тях отне близо три пъти повече време от най-бързите бегачи. Но събитието помогна да се привлече вниманието към роботите.

Миналият месец премиерът Ли Цян, вторият най-висок чиновник в Китай, каза в годишния си доклад пред законодателния орган, че плановете на страната тази година ще включват усилие за „енергично разработване“ на интелигентни роботи. Най-голямата агенция за икономическо планиране на страната обяви национален фонд за рисков капитал на стойност 137 милиарда долара за роботика, изкуствен интелект и други напреднали технологии.

Банките, контролирани от правителството на Китай, са увеличили кредитирането на промишлени кредитополучатели през последните четири години с умопомрачителните 1,9 трилиона долара. Това е платило за изграждането на фабрики, както и за подмяната на оборудването в съществуващите.

В китайските университети завършват около 350 000 завършили машинно инженерство годишно, както и електротехници, заварчици и други обучени техници.

За сравнение, американските университети завършват около 45 000 машинни инженери всяка година.

Джонатан Хърст, главен офицер роботи и съосновател на Agility Robotics, водещ американски производител на роботи, каза, че намирането на квалифицирани служители е било едно от най-големите му предизвикателства. Като завършил студент в Института по роботика към университета Карнеги Мелън в Питсбърг, каза Хърст, той е бил един от двамата машинни инженери.

Бързото приемане на автоматизацията в Китай тревожи някои китайски работници.

Автоматизацията заплашва и дори премахва работните места по света повече от век, като често забавя растежа на автоматизацията. В Китай има по-малко препятствия, отколкото на практика навсякъде другаде. Китай няма независими профсъюзи и контролът на комунистическата партия почти не оставя място за несъгласие.

Друг фактор зад стремежа на Китай към автоматизация е демографската криза в страната.

Броят на бебетата, родени всяка година, е намалял с почти две трети от 1987 г. насам. В същото време две трети от хората, навършили 18 години, сега се записват в университет или колеж, образователна траектория, която позволи на ново поколение да се стреми към кариера извън фабричния труд.

„Демографският дивидент на Китай свърши“, каза Стивън Дайър, ръководител на азиатската индустриална практика в AlixPartners, консултантска фирма. „Сега те са в демографски дефицит и единственият изход от това е производителността.“

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Новини
Свят
Водещи
Последни новини
Четени
Най-четени за седмицата