Хитлер лично е наредил масовото убийство на евреи

Мелниците на правосъдието се въртят бавно за много от военнопрестъпниците на нацистка Германия, но за Бруно Щрекенбах те изобщо не се въртят. От ръководенето на ескадроните на смъртта на СС, които избиват хиляди хора в Полша през 1939 г., до разполагането на айнзацгрупите, които убиват стотици хиляди евреи в „Холокоста чрез куршуми“, той организира някои от най-страшните зверства на Третия райх, пише The Times.

Прокурорите се опитват да го обвинят в отговорността за поне един милион убийства, но Щрекенбах избягва всеки опит да му бъде потърсена отговорност и след войната не прекарва и ден в германски затвор.

През 1977 г. обаче, когато умира от сърдечно заболяване и рак на гърлото, Щрекенбах разказва историята на живота си в продължение на почти четири часа на един журналист.

Получените в резултат на това записи, предоставени на „Таймс“ от библиотеката на Института Хувър към Станфордския университет, които ще бъдат публично достъпни за първи път в събота, хвърлят светлина върху един от основните въпроси на Холокоста: до каква степен Хитлер лично е ръководил плана за изтребване на европейските евреи.

В продължение на близо 80 години историците спорят доколко кампанията е била дело на самия диктатор и доколко е била импровизирана от подчинените му, които се надпреварват да превърнат антисемитската му реторика във все по-драстична практика.

Щрекенбах е бил в добра позиция да знае. През лятото на 1941 г., когато айнзацгрупите започват систематично да разстрелват десетки хиляди евреи на Източния фронт, той наблюдава разполагането им от Главното управление за сигурност на Райха (RSHA) в Берлин.

Според разказа на Щрекенбах за първи път чува за проекта, когато е уведомен от стар приятел на име Ервин Шулц, офицер-доброволец в Айнзацгрупата, който до този момент е наблюдавал екзекуциите на до сто души в Западна Украйна, но уж не се чувствал добре от масовите убийства на евреи, на които е станал свидетел.

Щрекенбах казва: „Шулц трепереше, трепереше като мен сега, и той каза: “Какво да правим? А аз казвам: "Не можем да направим нищо. Аз не мога да си тръгна. Знаеш ли - това беше заповед."

Стрекенбах казва, че след това е отишъл направо при прекия си началник: Райнхард Хайдрих, ръководител на РСХА и един от главните архитекти на Холокоста.

„Хайдрих беше много спокоен, много вещ“, казва Щрекенбах. „Той седна на тази голяма конферентна маса, която имаше, седна на ръба и каза: “Сега млъкни, Щрекенбах. Сега ме слушай много внимателно. Дръж си устата затворена. Не се намесвай. Ние не можем да направим нищо по въпроса. Това е заповед от фюрера, за нас от всички хора. Той е избрал СС да изпълни тази заповед. Нито райхсфюрерът Хайнрих Химлер, ръководител на СС, нито аз можем да направим нещо по въпроса".

Томас Вебер, професор по история в университета в Абърдийн, който е открил записите, заяви, че твърдението на Щрекенбах, че първата заповед е дошла от Хитлер, е от историческо значение.

Макар че Щрекенбах явно се е стремял да се представи в добра светлина, Вебер каза, че не е имало стимул да лъже по този въпрос в края на живота си, когато не е имало изгледи да бъде преследван.

Записите са направени от Герд Хайдеман, непостоянен германски журналист, който е натрупал огромна колекция от материали за нацистите, купил е яхтата на Херман Гьоринг и е имал връзка с дъщерята на Гьоринг, Еда.

През 1983 г. Хайдеман се прочува като посредник, който популяризира „Дневниците на Хитлер“ - сложна фалшификация, която заблуждава редица информационни агенции, включително The Sunday Times и Stern, водещо западногерманско списание, което е работодател на Хайдеман.

Последвалият скандал, заедно с голяма сметка от данъчните власти в Хамбург, унищожава кариерата на Хайдеман.

Осъден е на повече от четири години затвор за кражба на пари от Конрад Куяу, човека, който е фалшифицирал дневниците, и умира миналата година в мизерия, преследван от обвиненията, че е бил симпатизант на нацистите и шпионин на Щази, тайната полиция на комунистическа Източна Германия.

Въпреки това Вебер, който се запознава с Хайдеман през последните години от живота му, казва, че журналистът е бил воден не от нацистка идеология, а от обсебващ колекционерски инстинкт и силен вкус към мелодраматичното и фантастичното.

Тези импулси са накарали Хайдеман да се сдобие с архив от материали, който сега е прехвърлен в института Хувър.

Той се състои от повече от 100 000 снимки, 7300 папки с документи и около 800 касети с интервюта с личности като Щрекенбах и Клаус Барби, прочут офицер от СС, наричан „касапинът от Лион“ заради зверствата, които е извършвал във Вишистка Франция. Тези касети са дигитализирани, а аудиофайловете ще бъдат публикувани онлайн.

Щрекенбах се отличава не само със старшинството си, но и с широкия си опит в СС.

След като Хитлер взема властта през 1933 г., Химлер заминава за Хамбург, за да назначи Щрекенбах за началник на местното Гестапо. Това е началото на дългогодишни професионални отношения, които завършват с това, че от 1942 г. Щрекенбах ефективно служи като № 2 на Химлер в РХСА.

„За Химлер полицията за сигурност имаше само една точка за контакт и това бях аз“, казва Щрекенбах. Той описва Химлер като хаотичен и често разсеян началник, който до голяма степен е оставил ежедневното управление на РЗС в свои ръце.

Вебер заяви, че по време на процесите срещу СС през 50-те години на миналия век много от обвиняемите на практика са поставили Щрекенбах като трето лице в тяхната командна верига, по-ниско от Хитлер и Химлер.

Щрекенбах твърди, че е чул за цялостната подготовка на Холокоста едва в края на войната. Ежедневно обаче той е отговарял за придвижването на ескадроните на смъртта на СС по източния фронт.

В един момент от интервюто той си спомня, че е порицал колегите си за тяхната предполагаема некадърност и половинчатост.

Записите се публикуват дни след като годишно проучване за първи път установи, че има повече германци, които искат да „сложат черта“ под Третия райх, отколкото тези, които искат да продължат да се противопоставят на неговите престъпления.

Проучването за фондация „Памет, отговорност и бъдеще“ установи също, че 45% от анкетираните са заявили, че ги „ядосва това, че и днес престъпленията срещу евреите се приписват на германците“, докато само 28% са заявили, че не ги ядосва това.

Поразително е, че 85 на сто не могат да посочат нито един проект, свързан с Aufarbeitung - националното усилие за „преодоляване“ на престъпленията на нацистка Германия чрез мемориали, музеи и други инициативи.

„Всичко това се осъществява при условие, че нещата остават политически стабилни“, казва Вебер. „И сега, когато изведнъж заживяваме в политически нестабилни времена, в момент на възприемана криза тогава осъзнаваме, че може би всичко, което сме направили, се е провалило грандиозно, че начинът, по който се занимавахме с nie wieder никога повече, наистина не е проработил.“