Путин, Тръмп и Зеленски: Три несъвместими скорости за преговори за мир

Никой не иска войната в Украйна да продължи 100 години, заяви известният американски политолог Джордж Фридман на конференция в Киев на 16 октомври. Но нейните протагонисти се надпреварват с различни скорости, за да я прекратят. Скорости, които са несъвместими.

Руският президент Владимир Путин показа, че има превес на дипломатическата арена. Отлагането на срещата на върха, която президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви с Путин в Будапеща за този октомври, е най-новият пример за стратегията на Русия: да провали преговорите и да поддържа дългосрочен конфликт, който е предимно конфликт на изтощение на бойното поле, пише испанският El Pais.

Стратегията на Тръмп е да прекрати конфликта на всяка цена и да си припише заслугите за това, което той смята за девета война, според личните му преброявания, в която той успешно се е намесил като посредник. Но Кремъл ясно заяви, че евентуалната среща в Унгария изисква повече подготвителна работа. Републиканецът призна във вторник, че бързането му за срещата на върха се е сблъскало с максималистките подходи на Москва и че и той не иска „безполезна среща“. Американският лидер потвърди в четвъртък, че отменя срещата на върха, но се надява да я проведе в бъдеще.

Подготвителната среща, която Белият дом се надяваше да проведе тази седмица между държавния секретар на САЩ Марко Рубио и руския външен министър Сергей Лавров, също беше отложена. Лавров повтори във вторник, че Русия не е за прекратяване на огъня, защото то „няма да донесе траен мир“ и защото „би оставило огромна част от Украйна под контрола на нацистки режим“. Руската пропаганда изобразява Украйна като страна, контролирана от неофашистки елит. Конституцията на Русия едностранно включи украинските области Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка като част от нейната федерация през 2022 г. Тя незаконно анексира Кримския полуостров през 2014 г.

Но интересите на Тръмп не само се сблъскаха с тези на Путин, но и с тези на украинския лидер Володимир Зеленски. Американският президент демонстрира, че всяка опция, целяща прекратяване на войната възможно най-скоро, е валидна, независимо дали е позицията на Москва (Украйна да отстъпи суверенитета си над окупираните територии) или на Киев (безусловно прекратяване на огъня преди каквито и да било преговори).

Тръмп оказа натиск върху Зеленски миналия петък в Белия дом да се съгласи да преговаря за разпределението на териториите. Същия петък лидерите на големите европейски сили се притекоха на помощ на Украйна с публични изявления. Европейският глас, в един глас, се материализира този вторник в изявление, в което основните партньори на ЕС и Обединеното кралство призоваха Тръмп да подкрепи необходимостта от замразяване на фронта в прекратяване на огъня, преди Украйна и Русия да седнат да преговарят за мир: „Ние силно подкрепяме позицията на президента Тръмп, че боевете трябва да спрат незабавно и настоящата фронтова линия трябва да бъде отправна точка за преговорите.“

Европейското съгласуване с Киев ще бъде потвърдено този четвъртък в Брюксел, там Зеленски ще участва в заседанието на Европейския съвет, и в петък на среща на върха на военните съюзници на Украйна в Лондон.

Зеленски е наясно, че украинският двигател има по-малко конски сили от руския; тоест, по-малко ресурси за борба. Ето защо той повтаря от месеци, че войната трябва да приключи преди края на годината. Неговите въоръжени сили героично успяха да ограничат руското настъпление, но това настъпление продължава. Украинската оръжейна индустрия е увеличила производството си почти десетократно по време на войната, обясни миналата седмица Володимир Власюк, икономист и правителствен съветник, пред група журналисти. Но това не е достатъчно, за да се съпротивлява, поради което европейската и американската подкрепа е от съществено значение, особено с по-технологично напреднали оръжия и противовъздушни системи.

Проблемът е, че тази помощ е колеблива, особено поради политиката на Тръмп за премахване на всякаква военна помощ за Украйна, освен ако първо не бъде закупена от съюзници от НАТО. Това означава, че месечните трансфери на оръжие за украинската армия са намалели с 43% в сравнение с първата половина на годината. Белият дом също отказва да предостави на Киев далекобойни ракети „Томахоук“, твърдейки, че това би било ненужна ескалация на напрежението с Москва.

Нещо подобно се случи миналия август, когато Тръмп прие Путин с пълни почести в Аляска, убеден, че срещата на върха ще бъде решителна стъпка към мир. На тази среща руският автократ успя да спре плановете на САЩ за прилагане да наложи нови санкции на руската икономика, да обещае на Тръмп двустранни търговски споразумения и да пренареди часовника, за да сложи край на войната.

Тази стратегия на Вашингтон за помирение е несъвместима с позицията на Украйна, която вярва, че мирът е възможен само ако ѝ бъдат дадени много по-силни гаранции за отбрана от получените досега, като например ракетите „Томахоук“. Тръмп също така спечели президентските избори през 2024 г., като обещаваше на практика на всеки митинг, че внезапно ще прекрати помощта за Киев, смятайки я за разточителна.

Санкции срещу Русия

В непредсказуемата логика на Тръмп за рязко приближаване или отдалечаване от едната или другата страна, министърът на финансите на САЩ Скот Бесент обяви в сряда вечерта, че Белият дом ще наложи нови санкции срещу Русия, първите под републиканското президентство. Американският президент, в изява редом с генералния секретар на НАТО Марк Рюте, потвърди, че неговата администрация, след месеци чакане, най-накрая ще въведе санкции срещу руската петролна индустрия, основният източник на доходи за военната машина на Кремъл. „Всеки път, когато говоря с Владимир [Путин], имаме добър диалог, но след това не води доникъде“, обясни Тръмп.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков настоя тази сряда, че Путин иска да проведе срещата на върха с Тръмп в Унгария, но че срещата се нуждае от повече време за подготовка. Песков заяви, че както Киев, така и европейските сили се опитват да се „намесят“ в позицията на САЩ, за да провалят срещата.

„Имам сериозни съмнения, че срещата в Будапеща действително ще се проведе; тя няма да ни доближи до мир“, каза пред „Телеграф“ Александър Мережко, председател на Комисията по външни работи на украинския парламент. „Путин никога няма да приеме възможността за прекратяване на огъня, защото това дава шанс на Украйна да оцелее и да се развива. Той ще приеме само нашата капитулация.“

Въпреки желанието на Киев Тръмп да се дистанцира от Путин, видни украински анализатори също предполагат, че в крайна сметка ще се състои нова среща на върха между руския и американския лидер. „Интуицията ми подсказва, че следващата среща на Тръмп с Путин ще се проведе в Будапеща или другаде“, пише Володимир Горбач, директор на Института за трансформация на Северна Евразия, в анализ във вторник. „Путин разбира и чувства, че Тръмп се нуждае от него много повече, отколкото той сам. Ето защо той преговаря, пазари се и отново го избягва, и като прави това сам, печели време.“