Вестителят с лошите новини: Човекът с най-тежката работа в Украйна

Майор Серхий Лазиук вдишва дълбоко пред входа на детската градина, подготвяйки се за това, което трябва да направи. Преди е правил това безброй пъти, но като поставя ръка на портата, той преиграва в ума си думите, които е подготвил, преди да направи крачка напред. Малко по-късно тишината е нарушена от виковете на една майка.

Жената, с измъчено от скръбта лице, се срива на близка пейка, докато колега се опитва да я утеши. До тях стои майор Лазиук. Едната му ръка е на рамото на майката. В другата държи писмо с новината, че синът й, който преди това е бил изчезнал на фронта, е мъртъв. Майор Серхий Лазиук се опитва да утеши майка, която току-що е получила мрачната новина.

Няколко часа по-рано той е поел дълбоко дъх, докато стои пред дома на друга майка и натиска интеркома.

„Здравейте?“, казва жената с пресипнал глас, преди тихо да пусне майор Лазиук да влезе.

Този път няма викове, само мъртвешка тишина при новината, че синът й е бил убит при руски дронов удар.

Това е мрачната задача на майор Лазиук: да носи вести за смъртта на семействата в Лвов. Понякога има две, а дори и три на ден. Колегите му казват, че има най-лошата работа в армията. Рядко получава почивка, защото колегите му не желаят да го заместват, пише The Telegraph.

Майор Лазиук винаги носи лошите новини лице в лице.

„Най-трудното е, когато хората все още имат надежда“, казва той пред The Telegraph. „Те мислят, че може би е станала грешка.“

Наети от военното бюро за набиране на кадри, неговата единица не само изпраща неохотни млади мъже да се бият, но и ги връща в моргата. Единицата на майор Лазиук изпраща неохотни млади мъже да се бият и връща много от тях в моргата.

Когато Украйна за последно актуализира данните за жертвите през февруари тази година, президентът Володимир Зеленски призна, че над 46 000 украински войници са били убити. Независими западни анализатори смятат, че цифрата е много по-висока. Отчаяно се нуждаят от заместници. Всички мъже на възраст от 25 до 60 години подлежат на военна служба, но резервът от доброволци отдавна е изчерпан.

Принудителната мобилизация вече е норма

И от 3,7 милиона мъже в боеспособна възраст в Украйна, властите смятат, че над половин милион се укриват.

Настоящата фаза на войната е кървава патова ситуация. Мирните преговори не доведоха до нищо, а последните масирани бомбардировки с руски дронове и ракети ясно показват, че Владимир Путин няма абсолютно никакво намерение да сложи край на войната.

За майор Лазиук това означава, че смъртните известия, които доставя на семействата в цяла Украйна, изглеждат безкрайни. Работата му е далеч от тази, която е имал преди войната, когато е подготвял правни договори за архитектурна фирма.

Обучението му го учи винаги да се обажда предварително на семействата на украинските войници, като им казва, че има запечатано писмо, което трябва да достави лично. След съобщението за смъртта майор Лазиук поддържа връзка със семейството в продължение на седмици, докато урежда връщането на тялото, за да може да бъде видяно в моргата и погребано.                                        

Понякога партньорите и родителите вече са подготвени, защото другарите на техния близък на фронта вече са се свързали с тях. Тези уведомления са най-лесни, казва той.

Всеки случай е различен, казва той. Някои остават спокойни, други плачат, трети се сриват. Не е необичайно да се викат линейки за подкрепа. В началото той излизаше с военен медик, който не винаги беше необходим, но го караше да се чувства по-сигурен.

В началото не му е било толкова трудно емоционално да чука на вратите. Но след две седмици стресът е настъпил. „Имах сърцебиене, трепереха ми ръцете“, казва той. Седмичните групови терапевтични сесии помагат. Но е трудно да изпитваш радост, казва той. „Ако пълният диапазон на чувствата е 100 процента, аз функционирам на 10.“

Много украински мъже, които все още не са били мобилизирани, се страхуват да бъдат набрани от военните патрули, които обикалят улиците на Лвов, както правят във всеки украински град.

Те не искат да бъдат убити в боя, а семействата им да получат посещение от хора като майор Лазиук.

И този страх да бъдат изпратени на фронта, за да се сражават срещу руските войски, доведе до криза в набирането на войници за украинската армия.

„Всички искат да спечелим, но никой не иска да се присъедини“, казва редник Мирослав Трембетски, шофьор от патрулите за набор на войници. Самото оцеляване на страната зависи от това дали неговата единица ще изпрати повече войници да се сражават – и колко бързо ще успее да ги доведе до окопите.

Украинците наричат това, което прави неговата единица, „автобусификация“ – принудителна мобилизация на мъже без изключения или отлагане.

Видеоклипове в социалните медии показват мъже в камуфлажни униформи, които спират други хора на улицата и ги влачат, за да се присъединят към армията.

Войниците от Териториалния център за набиране на войници в Украйна се чувстват неразбрани и казват, че хората, които срещат на улицата, често са враждебни. Тяхната роля се превърна в гореща точка в Украйна, която страда от хронична криза в набирането на войници.

„Ако фронтът се срине, може би няма да има повече Украйна“, казва редник Трембетски, който беше сериозно ранен в предния град Покровск при атака с дрон.

Той не обича работата си, но вярва, че тя трябва да бъде свършена. Колегата му редник Андрий Ностер използва уменията си за общуване, придобити в луксозния хотелиерски бизнес, за да деескалира конфликтите.

Много мъже в Украйна вече са регистрирани в военната база данни на страната. Но някои от тях се укриват от изискването в продължение на три години от началото на пълномащабната инвазия, надявайки се да не бъдат мобилизирани. Други са избягали от войната и не са актуализирали данните си, надявайки се да не бъдат открити и върнати на фронта.                 

В Лвов 50-годишният укриващ се от военна служба Микола едва е излизал от дома си през последната година. Той прекарва дните си у дома с затворени щори, върши домакинска работа и седи на дивана, гледайки клипове в YouTube за бруталните арести, извършвани от украинските офицери по набирането. Къщата на Микола е обградена с висока стена и той наблюдава посетителите през прорез в портата.

Микола се страхува да не сподели съдбата на приятелите си. „Да кажем, че те не се върнаха“, казва той. Микола е непокорен в отказва си да служи. Твърди, че е дарил хиляди долари на частите на фронта и намеква за сериозни, но неопределени здравословни проблеми. „Ако се озова на фронта в сегашното си здравословно състояние, няма да съм от полза“, казва той.

В началото на войната съпругата на Микола, Юлия, заведе тийнейджърския им син в Италия, за да избегне мобилизацията. След няколко месеца тя взе трудното решение да се върне в Украйна, оставяйки сина си там, където той навърши 18 години. Сега той работи в фабрика за пици. „Липсва ми детето ми“, казва Юлия. „Не мога да свикна с това. Но душата ми е спокойна, защото знам, че той е жив и в безопасност.“

В другия край на града редник Трембетски и неговата единица срещат мъж в военна възраст, който е избягал от Мариупол, когато руснаците са пристигнали, и не е актуализирал данните си. Те го закарват до центъра за набиране на войници.

Ако е годен за служба, той ще премине медицински преглед и шестседмично обучение за пехотинец, след което обикновено се изпраща директно на фронта. Патрулите носят камери на тялото, за да възпират предложенията за подкуп.

Докато някои украинци се стремят да избегнат военната служба, двама по-възрастни чуждестранни доброволци без предишен военен опит пристигат в центъра за набиране на войници и казват, че искат да помогнат в борбата срещу руската агресия.

И двамата бягат от неидеални обстоятелства у дома. 46-годишният Ли Джонсън, известен като „Джанти“, е управлявал боксов клуб за деца в анклав на Белфаст, известен като „триъгълника на убийствата“. Той е изчакал майка му да почине, преди да дойде в Украйна, тъй като тя не е била съгласна да се бие. 48-годишният Хелин Гао е притежавал два магазина за електронни цигари в беден град в Китай, но е имал затруднения да свърже двата края.

И двамата са решени да покажат ентусиазма си пред офицерите по набирането. Ли подобрява физическата си форма, като носи парче скрап с тегло, равно на това на калашников, за да му помага в тренировките. Хелин предлага част от дрон, която е донесъл от Китай.

Тези, които се записват доброволно в украинската армия, могат да избират къде да отидат, а офицерът по набирането им казва кои бригади в момента търсят нови хора. Тяхното желание да впечатлят контрастира с нежеланието на украинските мъже.

По-голямата картина е, че докато съюзниците на Украйна все още изпращат оръжия, въпреки всички разговори за европейската „коалиция на желаещите“, чуждестранни войски не пристигат. Украинците знаят, че са сами. Техните съпрузи, братя и синове трябва да се изправят срещу Русия (някои жени служат на фронта, но не са задължени да го правят).

Няколко дни по-късно майор Лазиук стои тихо сред тълпата в новото военно гробище в Лвов, построено, защото старото се препълни скоро след началото на мащабната инвазия през 2022 г. Това е погребението на двама войници, чиито семейства той е уведомил и след това им е помогнал да идентифицират телата в моргата.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.