Заблудите за миротворчество в Украйна, войната едва ли ще спре

Още от встъпването в длъжност на американския президент Доналд Тръмп през януари, светът е хипнотизиран от перспективата за прекратяване на огъня в Украйна. Лесно е да се разбере защо. Избирането на американски президент, който искаше да действа като посредник в украинския конфликт, а не като поддръжник, беше възприето като възможност за нарушаване на статуквото и спиране на кръвопролитията, пише Foreign Policy.

Но ефективната военновременна дипломация изисква прилагането на правилните лостове – тояги и моркови – върху правилните страни, под натиск от време. Тръмп въведе последния фактор, като обеща бърз резултат, а когато това се оказа невъзможно, безуспешно заплаши да се оттегли напълно от преговорите. Но той се провали, когато стана дума за награди и наказания, размахвайки всички тояги срещу страната, която беше нападната, докато запазваше всички моркови за нападателя. Той се разкритикува срещу Украйна, обвинявайки я за войната, и в един момент спря помощта за нейните военни. Междувременно той похвали руския президент Владимир Путин.

В резултат на това светът не е по-близо до смислени преговори сега, отколкото беше, когато Тръмп спечели президентските избори в САЩ през ноември. Страните са чували и виждали много - про-Тръмповите послания на Москва, подкрепата на Киев за преговори, американската подкрепа на Европа и цялата тази совалкова дипломация. Но това бяха по-малко мостове към мира, отколкото опити да се поласкае американският президент: целта не беше да се сложи край на войната, а да се приближи Тръмп до едната страна и да се предотврати преминаването му към другата.

Стремежът на Тръмп обаче винаги е щял да бъде труден. Суровата реалност е, че нито Русия, нито Украйна имат особен стимул да спрат боевете. Москва е изградила икономика от военно време, която ѝ позволява да продължава да се бори – и затруднява спирането им. Украйна не е в настроение за компромис със суверенитета си, а армията ѝ остава достатъчно силна, за да продължи да изгражда ефективна отбрана. В резултат на това засега прекратяването на огъня в Украйна е невъзможно.

Приятелите на Украйна на Запад отдавна са разделени в оценката си за това, което Русия иска. Според някои Путин преследва ограничен дневен ред и би се задоволил с ограничени ползи. По тази логика Кремъл може да се задоволи например от сделка, която приема, че окупираните части на Украйна по право са руски и гарантира, че Украйна няма да се присъедини към НАТО.

Други категорично не са съгласни. Според тях, умилостивяването на Путин само ще го насърчи. Руският президент дойде от името на цяла Украйна, чиято държавност е несъвместима с неговата визия за ролята му в историята. Тази група подсилва позицията си, като цитира предвоенния трактат на Путин „За историческото единство на руснаците и украинците“, в който той твърди, че украинците не са отделна националност, а непокорни руснаци, които трябва да бъдат върнати под сюзеренитета на Москва. В размислите си за мирните преговори руският лидер многократно е заявявал, че всяко споразумение трябва да се справи с „коренните причини за конфликта“ – тоест, да заличи украинския суверенитет.

Някои западни политици разбират това, но твърдят, че колкото по-дълго продължава войната, толкова по-слаба ще става позицията на Украйна и толкова по-вероятно е в крайна сметка да се наложи да отстъпи. Тогава е по-добре да се приеме лоша сделка сега, отколкото по-лоша по-късно. Самият Тръмп изглежда е съгласен с това. „Нямаш картите“, каза той на украинския президент Володимир Зеленски през февруари.

Киев смята, че има време да укрепи позициите си.

Този начин на мислене може да звучи рационално. Но той погрешно разчита ситуацията в ръцете на Украйна. Киев със сигурност би могъл да държи по-добри карти, но страната не е толкова отчаяна, че да се предаде сега. Украйна разчита на Европа да я предпази от потенциално драматични промени в хода на войната, произтичащи от намаляващата военна подкрепа на САЩ. Украйна също така знае, че ситуацията на фронтовата линия не е толкова тежка, колкото мнозина предполагат. През декември 2023 г. Русия контролираше приблизително 42 000 квадратни мили украинска територия. През декември 2024 г. тази цифра нарасна само леко до около 43 600 квадратни мили. Оттогава насам руските владения останаха практически непроменени. Към края на май Русия държеше приблизително 43 650 квадратни мили украинска земя.

Анализатори, които следят отблизо новините, са чели съобщения за това как руската армия превзема квадратна миля и село след квадрат. Но ако се отдалечим малко, страната, която уж държи всички карти, е спечелила само 1650 от 233 030 квадратни мили на Украйна през последните 16 месеца. С други думи, Москва е окупирала около 18 процента от украинската територия в края на 2023 г. до приблизително 19 процента днес. По този начин Киев смята, че има време да укрепи позицията си, както дипломатически, така и на бойното поле.

Разбира се, има фактори извън териториалния напредък на Русия, които биха могли да променят сметките на Украйна – включително убедително пренасочване на Москва към по-ограничени цели. Киев може също да отстъпи, ако Европа не успее да достави оръжия, за да компенсира липсата на доставки от САЩ, и ако противовъздушната отбрана на Украйна се срине без доставки на американски прехващачи PAC-3. (Такива ракети са може би най-големият източник на влияние на Тръмп.) Киев може да започне да обмисля отстъпки, ако гражданската му инфраструктура бъде допълнително повредена. Путин е наясно с това, поради което изпраща повече залпове от дронове и ракети от всякога.

Но засега противовъздушната отбрана на Украйна се държи. Европа обявява нова военна помощ за Украйна, като същевременно инвестира повече в отбранително производство на континента. Въпреки че руската армия не прави драматични пробиви, Путин не е дал никакви индикации, че се отдалечава от абсолютистките цели. Следователно е невъзможно Тръмп – или който и да е друг – да тласне Украйна да сключи неизгодна сделка, която според нея Русия няма да спази.

Провалите на Тръмп с Украйна обаче едва ли означават, че политиката му спрямо Русия няма да има значение за сигурността. Прегръдката на президента към Москва и съответстващият обрат на Европа тласкат континента към по-голяма независимост и оставят неговите народи далеч по-уязвими. Европейските страни работят за развитието на по-мощни армии и по-добра отбранителна индустриална база, но не достатъчно бързо, за да задоволят собствените си нужди или тези на Украйна. Тръмп заяви, че няма да се оттегли от НАТО. Но предвид откритата му враждебност към Европа и историята на оттеглянето на Съединените щати от чуждестранни войни, е трудно да си представим, че американските войски ще умират за Европа.

Тази комбинация от фактори прави изкушаващо Путин да атакува съюзник от НАТО в Европа. За разлика от Украйна, първоначалната му цел не би била да подчини страната, а просто да разкрие слабостта на Европа и лъжливостта на ангажимента на НАТО към колективната сигурност. Но следващите няколко години биха могли да бъдат най-добрият му шанс действително да завземе част от територията на НАТО, преди Европа ефективно да запълни пропуските си в отбраната и преди Тръмп да бъде заменен с президент на САЩ, който се грижи за континента.

Москва е способна да открие нов фронт, докато все още се бори с Киев. Тя е провела струпване на войски по границите на Русия с Финландия и Норвегия, подобно на това, което е установила по границата с Украйна през пролетта на 2021 г. Тя става все по-агресивна в Балтийско море. Наскоро обяви мащабни учения с Беларус.

Путин доказа готовността си да накара народа си да понесе трудности в мащаб, невъобразим за повечето държави, в преследване на военните си цели. Той има тесни отношения с Китай, докато лагерът на Украйна е измъчван от противоположни тълкувания на крайните цели на Русия. И той управлява военна икономика. Следователно Путин може би се готви да води едновременни войни с различен мащаб.

За Украйна прекратяването на огъня в края на тунела е светлината на приближаващ влак.

Европа наложи набор от санкции срещу Москва, които са политически и финансово ценни, за да възпре руската агресия. Но колкото и доволен да е Европейският съюз от всяко ново ограничение, ЕС не може сам да осакати руската военна машина. Окуражаващо е, че блокът засилва репресиите си срещу флота от танкери в сянка, които Русия използва, за да избегне санкциите, но това няма да понижи цените на руския петрол достатъчно, за да доведе до съществена промяна.

Путин може да започне да променя решението си за продължаване на войната, ако види траен срив в цената на руския петрол, което би лишило военната му икономика от финансови ресурси. Но осъществяването на такъв срив изисква активно участие от страна на Съединените щати, които имат влияние върху световния пазар. Вашингтон ще трябва да наложи по-строги санкции на руската петролна индустрия и да убеди Саудитска Арабия, един от най-големите доставчици в света, и Индия, един от най-големите потребители на руски петрол, да се присъединят към усилията ѝ. Такава коалиция ще трябва да накара Китай да не се намесва, отчасти като ясно заяви, че целта ѝ е краят на войната, а не краят на Русия. Рияд изглежда е в най-добра позиция да се опита да направи това, предвид близките си отношения както с Китай, така и със Съединените щати.

Но всички тези стъпки са крайно малко вероятни. Тръмп затегна тона си към Путин, но не даде никакви индикации, че е готов да предприеме решителни действия срещу него. Индия и Саудитска Арабия, от друга страна, нямат апетит да действат срещу Кремъл в такъв мащаб. Това очевидно означава, че Путин ще продължи да печели достатъчно от търговията с петрол, за да финансира военни усилия – и може би не само в Украйна.

Ерата на мира в Европа изглежда приключила. Войната в Украйна е много по-вероятно да продължи, отколкото да спре. Путин няма причина да се отказва, а Зеленски няма причина да се предава: украинският президент смята, че отстъпването на част от Украйна сега в крайна сметка би довело до загуба на цялата Украйна от Киев. За него, при тези обстоятелства, прекратяването на огъня в края на тунела е светлината на приближаващ влак. Нищо друго освен смъртта не е предопределено. Тръмп и други имат силата да променят мнението и тактиката си. Но най-доброто, което европейците могат да направят сега, е да ускорят усилията си за въоръжаване на Киев – и на самите себе си.