Как заплахите и вандализмът са променили живота на американските евреи?

В следобеда на 7 декември 2023 г., първият ден от Ханука, един мъж се изкачва по стъпалата на синагогата „Храм Израел“ в Олбани, Ню Йорк, и стреля с пистолет във въздуха, преди да изкрещи „свободна Палестина“.

Клас деца, които са слушали историята за еврейския празник на светлините в храма, набързо слизат в приюта.

Директорът на центъра за ранно детско развитие пръв чул изстрелите малко след 14:00 ч. в този свеж и тих зимен ден и наредил на 60-те деца в предучилищна възраст да се скрият под бюрата и в шкафовете, след което набрал номер 911.

Пистолетът на стрелеца засякъл при третия куршум, което предотвратило трагедията. Никой не е ранен, но инцидентът разтърсва общността, която не е виждала толкова сериозна заплаха през 75-те години от основаването на синагогата.

Многократните преследвания на евреите в историята са причина антисемитизмът често да бъде наричан „най-дългата омраза“. Но след 7 октомври 2023 г., когато терористи от Хамас нападнаха Израел, убивайки 1200 души и предизвиквайки смъртоносната война на Израел в Газа, той достигна безпрецедентни нива в Америка.

В Ню Йорк, където живее най-големият брой евреи извън Израел, полицията съобщава за 1045 потвърдени престъпления от омраза през тази година - най-големият брой от десетилетия насам. 56% от тях са били антисемитски, което далеч надхвърля дискриминацията срещу всяка друга група. Според доклад на Американския еврейски комитет, публикуван през февруари, от 7 октомври насам повече от една трета от американските студенти и наскоро завършили студенти от еврейски произход твърдят, че лично са се сблъсквали с антисемитизъм поне веднъж в университетския кампус.

Ариана Коен, 35-годишна нюйоркчанка, заяви, че мезузата - пергамент със стихове от Тората, който служи за благословия на рамката на вратата на еврейските къщи - която е висяла пред апартамента ѝ в Бушуик, Бруклин, е била изтръгната от дома ѝ ден след 7 октомври. Месеци по-късно Коен отива на работа и открива голяма свастика, изрисувана по стените на работното ѝ място. Коен разказва, че повдигнала въпроса пред мениджъра си, който я убедил да не подава официално оплакване и ѝ казал, че това е „нищо в сравнение с това, през което преминават децата в Газа“.

Уенди Лав Андерсън, равин в храма „Израел“, заяви, че само през последната седмица в нейния квартал Олбани е имало два инцидента, при които еврейски семейства са били тормозени, когато са отивали до храма и са се връщали от него. „И в двата случая става дума за тийнейджъри, които крещят „Свободна Палестина“. Очевидно тези семейства не са в състояние да направят нищо за освобождаването на Палестина“.

Джулиан Рибиник, фотограф на сватби и събития, живеещ в Ню Джърси, казва, че е загубил работата си заради религията си. През ноември миналата година, след като Рибиник публикува снимки, направени от бат мицвата на Елизабет Савецки, произраелски инфлуенсър в социалните медии, той казва, че е бил подложен на поток от омразни съобщения и телефонни обаждания от хора, които заплашват да „изгорят къщата ти“.

Собствениците на еврейски и израелски предприятия също са били свидетели на обидни лозунги, изписани по сградите им. През януари Рафи Хасид, израелският собственик на популярния бруклински ресторант „Мириам“, открива на входната врата изписана фразата „кухня на геноцида“.

Грийнбърг, чиито баба и дядо са избягали от погромите в Източна Европа, преди да се заселят в района на нюйоркските Катскилс, наречен „Борщен пояс“, казва:

„През 63-те си години на планетата не съм виждал момент, в който евреите да са били по-изплашени, да са се страхували за физическата си безопасност в Съединените щати. Когато баба ми и дядо ми говореха за антисемитизма или за това, което са преживели, част от мен наивно си мислеше: „Аз живея в Ню Йорк, това не е нещо, с което наистина трябва да се сблъсквам“.

Грийнбърг, който е и говорител на Еврейската федерация на Североизточен Ню Йорк, заяви, че времето на последните нападения не е случайно. Нападението на Хамас от 7 октомври се случи на Симчат Тора, което се превежда като „радост от Тората“; имението на Шапиро беше подпалено на Пасха.

Стрелецът от храма „Израел“ се оказва роден в Ирак гражданин с американско гражданство, който умишлено избира двумесечната годишнина от нападението на 7 октомври, за да извърши своето. Муфид Фауаз Алкхадер заяви, че е бил засегнат от „събитията в Близкия изток“, а по-късно призна обвиненията си в престъпление от омраза и притежание на огнестрелно оръжие.

Много от нападенията срещу евреи на територията на САЩ също са антиционистки актове, като извършителите твърдят, че са били мотивирани от войната в Газа. Исторически погледнато, съществува разграничение между недвусмисления фанатизъм на омразата към евреите и дебата за „ционизма“ - или застъпничеството за еврейска държава. Но след войната от 7 октомври това разграничение все повече се размива.

Някои американци от еврейски произход заявиха пред „Таймс“, че търсенето на отговорност от тяхната общност за действията на Израел се подхранва по-скоро от отдавнашни предразсъдъци, отколкото от загриженост за палестинците. Междувременно министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху обвърза съдбата на страната си със съдбата на световната еврейска общност, като често свързваше нападенията срещу еврейската държава с нападенията срещу еврейския народ. Фактът, че войници от Израелските отбранителни сили издигнаха гигантски менори на завзетата територия в ивицата Газа, също разпали религиозното напрежение.

Повече от 50 000 души са загинали, откакто Израел започна офанзивата си срещу окупираната ивица преди близо 20 месеца, като по-голямата част от тях са жени.

Във вторник израелски войници откриха огън по тълпи палестинци, които вървяха към пункт за раздаване на храна, при което загинаха 27 души. „Подобни инциденти радикализират хората, живеещи на Запад, като продължават цикъла на конфликти, тероризъм и насилствен екстремизъм“, заяви Колин Кларк, експерт по екстремизъм и директор на изследователския отдел на Центъра с нестопанска цел „Суфан“.

Реториката в интернет също подхранва насилието срещу американците от арабски и мюсюлмански произход. Шестгодишното американско момче от палестински произход Уадеа ал-Фаюм беше намушкано с нож от съсед в Илинойс, който в дните след 7 октомври крещял „Мюсюлманите трябва да умрат“. През януари миналата година палестински американец в Остин, щата Тексас, беше издърпан от колата си, на която беше вързан кефие или палестински шал, и намушкан с нож в гърба.

Съобщенията за дискриминация и нападения срещу мюсюлмани и американци от арабски произход също достигнаха рекордно високи стойности - 8061 жалби в САЩ през 2023 г., което е с 56 % повече в сравнение с предходната година.

Ожесточени дебати се водят дори по отношение на самото определение за антисемитизъм: кога легитимните въпроси за войната на Израел в Газа или антиционистките изявления преминават в омраза към евреите?

Според Международния алианс за възпоменание на Холокоста (IHRA) антисемитизмът е „определено възприемане на евреите, което може да се изрази в омраза към тях“. Той казва, че антиционизмът - който прилага двойни стандарти към Израел или отрича правото му на съществуване - е пример за това чувство.

Но други еврейски групи, като „Еврейски гласове за мир“ и „Евреи за расова и икономическа справедливост“, твърдят, че приравняването на критиките към Израел с антисемитизъм пречи на свободата на словото, както и на легитимната загриженост за действията на Израел в Газа.

Конгресът не е вписал определението на IHRA в законодателството на САЩ, но президентът Тръмп подписа изпълнителна заповед по време на първия си мандат през 2019 г., с която нареди на правителствените агенции да обмислят приемането му. Втората администрация на Тръмп наскоро оттегли федералното финансиране от редица колежи от Бръшляновата лига, твърдейки, че училищата не са успели да се справят с антисемитизма в кампуса.

Някои еврейски лидери приветстваха тези усилия като най-агресивната борба срещу антиеврейския фанатизъм в американската история. Други обаче се притесняват, че Тръмп използва борбата срещу омразата към евреите като средство за наказване на „будни леви“ институции и че този подход може да застраши повече евреи, вместо да ги защити.

Ирис Хсианг, бакалавър по науките за климата и правата на човека, която участва в протестите в Колумбийския университет, отхвърли твърдението, че нейният университет е станал опасен за еврейските студенти. Хсианг, която е дъщеря на майка еврейка и баща азиатец, заяви, че е била наречена „самоненавиждаща се еврейка“ заради носенето на кефия.

Нито един от участниците в разговора с The Times не отрече, че в Америка има проблем с антисемитизма, но не постигнаха съгласие по въпроса как да се справят с него.