САЩ направи катастрофална грешка с войната в Ирак, ще я повтори ли в Иран?

Преди две десетилетия, докато американците обсъждаха дали страната им трябва да нахлуе в Ирак, един въпрос се извисяваше най-важният: притежава ли Саддам Хюсеин оръжия за масово унищожение? Ако е така, това означаваше, че Съединените щати трябва да разоръжат и свалят режима му с военна сила. Ако не, Вашингтон би могъл да запази тази опция в резерв и да продължи да сдържа Саддам чрез икономически санкции и рутинни бомбардировки, пише за The Guardian Стивън Уъртхайм, старши сътрудник в Програмата за американско държавно управление към Фондация „Карнеги“ за международен мир.

С течение на времето последиците от войната в Ирак далеч надхвърлиха границите на първоначалния дебат. Оказа се, че Саддам не е притежавал оръжия за масово унищожение. Но да предположим, че е притежавал химическите и биологичните агенти, за които твърдяха застъпниците на войната. Нахлуването в страната му с цел унищожаване на режима му би му дало възможно най-големия стимул да използва най-лошите оръжия, с които разполага. Войната би била също толкова погрешна - всъщност дори повече.

По същата причина въпросът за ОМУ едва ли обяснява произхода на войната или крайните ѝ последици. Вярно е, че защитниците на инвазията не искаха Саддам да изгради предполагаемия си арсенал и потенциално да придобие ядрено оръжие. По-важното обаче е, че те видяха възможност да утвърдят господството на Америка на световната сцена, след като страната беше ударена на 11 септември. Те искаха да преобразят Близкия изток и да демонстрират американската мощ. Те го и направиха, само че не както се надяваха.

Днес правителството на Съединените щати, под ръководството на президента Доналд Тръмп, отново обмисля дали да използва военна сила срещу страна от Близкия изток, която не се е готвила да атакува Съединените щати. Този път решаващият въпрос би трябвало да бъде дали Иран разработва ядрено оръжие и достига някаква неясно дефинирана точка, от която няма връщане назад. Ако отговорът е „да“, следователно вие подкрепяте американските удари по иранските съоръжения за обогатяване на уран и вероятно много други. В края на краищата, Съединените щати отдавна твърдят, че Иран не може да се сдобие с ядрено оръжие и ако тази цел не може да бъде постигната по дипломатически път – дори ако съюзникът на Америка Израел може да е провалил тази дипломация – трябва да се опита със сила.

Американската общественост трябва да се съпротивлява на подобно мислене, което е безсмислено. Според американското разузнаване, Иран не е бил на прага на производството на използваемо ядрено устройство. Той си е давал тази възможност, произвеждайки високообогатен уран, но все още не е решил да се сдобие с оръжие, камо ли да предприеме допълнителните стъпки, необходими за изграждането на такова. През последните два месеца Иран е водил дипломатически преговори с администрацията на Тръмп и двете страни изглежда са се приближавали до сделка, която драстично би ограничила обогатяването на уран от Техеран и би предотвратила всякакъв път към бомбата.

След това Израел атакува. Той действаше не толкова за да предотврати иранска бомба, колкото за да предотврати американската дипломация. Нова ядрена сделка би премахнала санкциите срещу пострадалата икономика на Иран, помагайки ѝ да се възстанови и да расте. Сделката би стабилизирала позицията на Иран в Близкия изток и потенциално би я укрепила с течение на времето. Именно като успее да предотврати придобиването на ядрено оръжие от Иран, тя би допринесла за интеграцията на Иран в региона, ускорявайки предпазливото сближаване, което Техеран постигна с историческия си съперник Саудитска Арабия през последните две години.

Конкретната обсъждана сделка, която предвиждаше включването на Иран в регионален консорциум за обогатяване на уран, би дала тласък на процеса. Оттам нататък, кой знае: може би Съединените щати биха нормализирали отношенията си с Иран и, след като се отърват от основния си регионален враг, най-накрая да действат по желанието на последователните двупартийни президенти, включително Тръмп, да се оттеглят от Близкия изток.

Това беше резултатът, който най-добре би обслужил интересите на Съединените щати. Това беше резултатът, който Израел предприе действия, за да предотврати. За премиера Бенямин Нетаняху, един страховит, нормализиран и неядрени Иран беше най-важната заплаха. Атакуването на Иран, за разлика от него, предоставяше възможност - да осакати и може би дори да свали Ислямската република, чиято най-добра противовъздушна отбрана Израел беше деактивирал предходната година, след като най-силните регионални съюзници на Иран в Ливан и Сирия се разпаднаха по зрелищен начин. Израел не знае, защото никой не може, какъв Иран ще се появи от останките: дали ще бъде по-ощетен или по-малко, въоръжен с ядрено оръжие или не, функционираща държава или котел на хаос. Нетаняху въпреки това пое риск, разчитайки, че Съединените щати ще довършат работата му, ще оправят бъркотията му или и двете.

Дори Иран да се стремеше към ядрено оръжие, дори дипломацията да беше изчерпана, заплахата от ядрен Иран не бива да се преувеличава. Да предположим за момент, че Иран придоби ядрено оръжие, което е напълно възможно да се случи сега, когато липсата на такъв възпиращ фактор го прави уязвим за атака. Ако Иран получи бомбата, Съединените щати, страна с ядрено оръжие, щяха да останат фундаментално сигурни. Израел, страна с ядрено оръжие, щяха да останат фундаментално сигурни. Иран би придобил ядрено оръжие, за да гарантира оцеляването на режима си. Изстрелването на ядрени оръжия срещу Израел би гарантирало унищожението на Иран. Иран е малко вероятно да направи това.

Придобиването на ядрени оръжия за Иран е напълно нежелателно. Това би могло да предизвика по-нататъшно разпространение на ядрени оръжия в Близкия изток и отвъд него. Иран би могъл да възобнови дестабилизиращите и разрушителни дейности, насочени към интересите и съюзниците на САЩ, уверен, че никой няма да посмее да удари режима. Съединените щати с право инвестираха значителни усилия в продължение на десетилетия, за да предотвратят иранска бомба. Но струва ли си тази цел война? Нашата война? Тази война?

Ако Съединените щати се присъединят към борбата на Израел, за да се опитат да довършат работата на Израел, те ще влязат във война с непредсказуем мащаб срещу страна с 90 милиона души население в регион с незначително стратегическо значение. Иран може да отмъсти на американците, предизвиквайки мащабен конфликт без край. В най-добрия случай войната бързо ще завърши с иранска капитулация, толкова пълна, че Израел ще се задоволи да спре да стреля. А тогава какво?

Иранците няма да забравят, че са били нападнати. Израелците няма да се доверят на страната, която са нападнали, но са я оставили непокътната. А американците ще видят, че независимо кого изберат – дори под лозунга „Америка на първо място“ – техните лидери отказват да поемат контрол над събитията и да действат според националния императив да оставят войните в Близкия изток зад гърба си и вместо това да се съсредоточат върху многото нерешени и влошаващи се проблеми, които всъщност ще решат съдбата на Америка.

Ако, от друга страна, Съединените щати се отдръпнат от ръба, това ще отвори нови възможности. Да ценят благополучието на американците пред омразата на далечни демони. Да спрат да живеят в постоянен, ненаситен страх. Да се ​​измъкнат от позицията, от която един нелоялен съюзник може да възпрепятства усилията на Америка, да определя националния ѝ дневен ред и да навреди на гражданския ѝ живот.