Как Русия сложи край на изолацията на талибаните?

Близо четири години след като талибаните си върнаха Афганистан, множество държави започнаха дипломатически диалог с Ислямското емирство, приемайки неговото управление като политическа реалност. И все пак, никое правителство не беше признало официално „Талибани 2.0“, докато Русия не го направи на 3 юли.

Въпреки че решението на Русия отбеляза голяма победа за режима в Кабул, изгнаните афганистански дисиденти и защитници на правата на човека остро критикуваха хода на Москва, твърдейки, че той рискува да легитимира половия апартейд в Афганистан, като същевременно помрачи перспективите за демократични реформи, пише за The National Interest Джорджо Кафиеро, главен изпълнителен директор на Gulf State Analytics, доцент в университета Джорджтаун и допълнителен сътрудник в Американския проект за сигурност.

И все пак, предвид трайните трудности на Афганистан, решението на Русия може да отбележи началото на нова глава – такава, в която по-голямото международно участие би могло да помогне за насочването на разкъсваната от войната, обедняла страна към икономическо възраждане и по-голяма стабилност.

Фактът, че Русия първа призна Ислямското емирство, не е изненадващ. След хаотичното изтегляне на САЩ от Афганистан и завръщането на талибаните на власт през август 2021 г., дипломатическите отношения между Русия и талибаните непрекъснато се задълбочават.

През март 2022 г. руското външно министерство акредитира пратеника на талибаните Джамал Насир Гарвал за временно управляващ представител в афганистанското посолство в Москва, като Гарвал официално пое контрола над мисията през следващия месец. Тази постепенна нормализация продължи, като Москва отмени определения си за терористична организация на талибаните през април 2025 г., проправяйки пътя за официално признаване по-рано този месец.

Както Москва, така и Кабул се надяват, че актът на признание от страна на Русия ще послужи като прецедент, предизвиквайки постепенна каскада от подобни действия от други незападни държави.

„Решението да бъдем първата страна в света, която признава държавата на талибаните, беше продиктувано от желанието на Москва да се представи като лидер в региона, който не се страхува да създава прецеденти. В тази връзка Кремъл се надява, че решението му ще бъде последвано от други страни“, каза Никита Смагин , независим експерт по външната политика на Русия в Близкия изток. „Няма съмнение, че това решение ще позволи на водената от талибаните държава да намали нивото си на изолация. Вероятно ще има и [други] държави, които може да последват примера им и да признаят Ислямския емират“, добави той.

Афганистанският външен министър Амир Хан Мутаки също изрази това желание. Предвид геополитическите и свързаните със сигурността динамики, изглежда реалистично да се очаква каскада от признания. Има голяма вероятност бившите съветски републики да се присъединят към Русия в признаването на талибаните.

Всички централноазиатски републики – дори Таджикистан , който доскоро поддържаше твърда антиталибанска позиция – изглеждат все по-готови да последват примера на Москва. От август 2021 г. тези държави тясно координират действията си с Русия по отношение на Афганистан. Узбекистан , по-специално, значително разшири ангажираността си с Афганистан след окупацията, инвестирайки в инфраструктура и икономически инициативи и улеснявайки диалога между Кабул и международните институции. Освен това, историческото посещение на премиера Абдула Арипов в афганистанската столица през август 2024 г. подчерта ангажимента на Ташкент за силни връзки с Афганистан след окупацията.

Китай, който е ангажиран с „Талибан 2.0“ от август 2021 г., е вероятен претендент за официално признание. Проблеми , свързани с напрежението между Кабул и Исламабад и уйгурската войнственост, обаче усложняват отношенията на Ислямското емирство с Пекин. Междувременно други държави, действащи в геополитическата орбита на Русия, включително Беларус, Иран и Северна Корея, може би сега са по-склонни да последват примера, предвид хода на Москва. Същото може да се каже и за арабските монархии от Персийския залив, особено за Обединените арабски емирства .

Афганистан изглежда все по-склонен да се отдалечава още повече от Запада, тъй като Кабул се вписва все по-дълбоко в геополитическата орбита на влияние на Русия, което вероятно прави Афганистан по-значим за геополитическите напрежения между Изтока и Запада.

 „Ходът на Москва се възползва от постамериканския вакуум, позиционирайки Русия като посредник на силата в Централна Азия, като същевременно противодейства на западното влияние. Признавайки талибаните, Русия се стреми да закотви Афганистан в евразийски икономически коридор, придържайки се към своята и китайската визия за регионално господство“, каза пред автора на тази статия Айгерим Тургунбаева , журналистка от Бишкек.

Ходът на Москва може сериозно да намали вероятността западните правителства да предоставят подобно признание в обозримо бъдеще. Заповедите за арест, издадени наскоро от Международния наказателен съд за върховния лидер на талибаните Хайбатулла Ахундзада и председателя на Върховния съд Абдул Хаким Хакани, подчертават нежеланието на Запада да „легитимира“ режима.

„През последните четири години в Афганистан имаше статукво, което сега е нарушено. Управляваният от талибаните Афганистан направи ясен завой към блока Русия-Китай-Иран и е сигурно, че ще има реакция на Запада на това“, каза бивш афганистански дипломат, който разговаря анонимно с автора на тази статия.

Д-р Марк Кац , почетен професор в университета „Джордж Мейсън“, смята, че признаването на Ислямския емират от Москва вероятно ще подпомогне стратегическите послания на Русия в незападния свят, засилвайки усилията ѝ да диференцира външната политика на Москва от тази на Вашингтон и европейските столици.

 „Макар ужасното отношение на талибаните към жените вероятно да попречи на западните правителства да го признаят, фактът, че Русия го е направила, ще позволи на Москва да разпространява наратива, че за разлика от Запада, Русия „не се намесва във вътрешните работи на суверенни държави“. За други правителства, които не зачитат правата на жените, това ще бъде привлекателно“, каза той.

 Признаването на Ислямския емират от Москва, на фона на отмяната на санкциите от Вашингтон срещу сравнително новото сунитско ислямистко правителство на Сирия, служи като почти идеално въплъщение на „логиката на Студената война“, обясни Смагин.

„В тази рамка разделянето на радикалните ислямисти на „наши“ и „техни“ се превръща в естествен модел на поведение на международната сцена. Вероятно ще видим много повече действия, водени от тази логика, както от Русия, така и от други световни сили“, каза той на този автор, добавяйки, че това отразява нарастващото убеждение на Москва, че строгата реалполитика сега управлява международните отношения, където моралните съображения са почти напълно оставени настрана.

Точната траектория на икономическите отношения между Русия и Афганистан след признаването на талибаните от Москва остава несигурна. Въпреки че е твърде рано да се прогнозира мащабът или обхватът на бъдещото търговско сътрудничество, тази дипломатическа промяна може да открие нови търговски и инвестиционни възможности за обикновените афганистански граждани, живеещи в една от най-бедните страни в света.

Москва се надява, че признаването на настоящото правителство на Афганистан ще проправи пътя на Русия да се превърне в ключов икономически партньор на Афганистан, разширявайки търговията с петрол, газ и пшеница, като същевременно задълбочава сътрудничеството в развитието на инфраструктурата, производството на енергия и селскостопанските инициативи. Дори ограниченото икономическо сътрудничество с Русия и, следователно, с други страни в съседство, би могло с течение на времето да донесе осезаеми, макар и скромни, ползи за афганистанското население.

Русия отдавна се стреми да създаде търговски коридор Север-Юг, пресичащ двете страни на Каспийско море, с цел достъп до ирански пристанища и в крайна сметка отваряне на повече търговски възможности с Индия. 12-дневната война между Иран и Израел от миналия месец обаче хвърля нова несигурност върху жизнеспособността на този маршрут, което накара Москва да проучи алтернативни пътища за регионална свързаност.

На този фон, по-рано този месец, афганистански представители участваха в срещата на върха на Организацията за икономическо сътрудничество, проведена в Ханкенди, Азербайджан, където обсъдиха възраждането на коридора Лапис Лазули - търговски и транзитен маршрут, открит през 2018 г., който свързва Афганистан с Турция през Туркменистан, Азербайджан и Грузия. Русия, от своя страна, от известно време предприема подобни усилия.

„Когато афганистанските медии съобщават за търговия с Русия или коридора Лапис Лазули, те казват, че това отваря изцяло нов търговски път за тях, така че да не са зависими от Пакистан и неща, пристигащи в пакистанските пристанища и след това влизащи в Афганистан. Така че за [афганистанците] това има известно значение“, каза пред автора на този текст Брус Пание , сътрудник на Изследователския център Туран и член на борда на Центъра за каспийска политика. „Що се отнася до отварянето на търговски път Север-Юг, който ще свързва Афганистан с Русия и би могъл да се използва за внос на руски стоки в Афганистан, това би трябвало да помогне малко на средностатистическия афганистански гражданин, що се отнася до възможността да си набави основни дрехи и може би консервирана храна или нещо подобно“, добави той.

Отвъд бъдещето на афганистанско-руските икономически отношения, общата тенденция към признаване от страна на повече регионални и глобални сили „би могла да подобри икономическите перспективи на Афганистан чрез увеличаване на търговията и инвестициите, особено в инфраструктурни проекти като Трансафганистанската железопътна линия или тръбопровода ТАПИ, които свързват Централна Азия с Южна Азия“, предположи Тургунбаева.

Въпреки изолацията си на международната сцена, талибаните успяха да установят известна вътрешна стабилност в Афганистан. И все пак продължават да съществуват значителни предизвикателства, не на последно място продължаващото присъствие на активни клетки на „Ислямска държава“ в цялата страна. Признавайки талибаните, Русия се стреми да затвърди стабилността в Афганистан на фона на заплахата от „Ислямска държава – провинция Хорасан“ (ИДХП).

Борбата с тероризма е начело в дневния ред на Москва, като Кремъл все по-често представя талибаните като ключов партньор в борбата срещу група, която представлява пряка заплаха за Русия и страните от Централна Азия. Много бойци от Централна Азия – особено от групи като Ислямско движение на Узбекистан – са се присъединили към ИХК. Не е изненадващо, че Москва също задълбочава сътрудничеството си с Ташкент и други регионални столици, за да се противопостави на групата.

Макар че самото признаване на Ислямски емират от Москва е малко вероятно да доведе до решителна промяна, по-широкото регионално признание – включително от съседните държави от Централна Азия и Китай – би могло с течение на времето да допринесе за по-сигурен и консолидиран вътрешен пейзаж. Всъщност има основателни причини да се смята, че признанието от Русия би могло да подтикне централноазиатските републики и Пекин да разширят подкрепата си за борба с тероризма – потенциално включително оръжия – до Кабул, което в крайна сметка ще засили капацитета на талибаните да унищожат ИДИЛ.

„Талибаните биха приветствали всяка помощ, насочена към елиминирането на тази група и предотвратяването на причиняването на нови проблеми, включително насилието, което са извършили срещу афганистански граждани“, каза Пание.

Президентът Владимир Путин дори нарече талибаните „съюзник“ в борбата срещу ИГХП. Трябва да се вземе предвид и един идеологически фактор. Според Русия и бившите съветски републики в Централна Азия, салафитските джихадистки групировки, главно ИГХП, вероятно ще останат сериозна заплаха в бъдеще. Но талибанският деобандизъм, разбиран като обърната навътре ортодоксалност, няма влияние извън Афганистан. Казано по-просто, лидерите в Москва и централноазиатските столици не виждат талибаните като заплаха за сигурността на страните им.

„Най-голямата заплаха за Русия извън Афганистан е разпространението на салафистки групировки чрез ИХК, тъй като салафизмът е по-разпространен в Централна Азия. Междувременно сектата на талибаните, наречена „деобандизъм“, не е широко разпространена в Централна Азия“, отбеляза бившият афганистански дипломат. „В резултат на това, в тази религиозна борба между деобандизма и салафизма, която се разиграва в Афганистан, Русия може да възприеме талибаните като актив, който да държи салафизма под контрол и да предотвратява по-нататъшното разпространение на [салафистки групировки] в Централна Азия“, добави той.

Нов път напред?

Спазването на човешките права от страна на талибаните и насилственото им узурпиране на афганистанското правителство правят дебата за признаването спорен. И все пак, непризнаването изостри трудностите, пред които са изправени обикновените афганистанци – повечето от които не са отговорни за драконовските политики на правителството си – без да доведе до съществен напредък по отношение на правата на човека.

Въпреки че стратегическите интереси на Русия я накараха да признае талибаните, ходът на Москва може би ще намали международната изолация на Афганистан и ще помогне на страната да се възстанови със света. Ако е така, афганистанският народ, след десетилетия война и страдания, би могъл да зърне перспективата за по-стабилно и проспериращо бъдеще.