Зеленски трябва да спаси собственото си президентство

Украинският президент, комикът, превърнал се във военен лидер в стил Чърчил, Володимир Зеленски, се отказа от решението си да поеме контрола над националните антикорупционни агенции. Това предотвратява потенциална катастрофа за страната му и той заслужава известна похвала за обратния обрат. Но какво да правим с него сега?

Героичната броня на Зеленски е разбита, пише Марк Чемпиън, колумнист на Bloomberg. Неговата погрешна стъпка би трябвало да ни напомни, че той не е бил популярен президент преди пълното нахлуване на Русия през февруари 2022 г., с рейтинг на одобрение, който се движеше около 25%. Именно неговият отговор на войната, едновременно наистина смел и брилянтно продуциран от президентския екип, който той беше събрал от старата си телевизионна компания „Квартал 95“, го направи геополитическа рок звезда.

Този романтичен образ, отразен в каки тениските му и легендарния отговор на предложението на САЩ за евакуация в първите часове на боевете – „Имам нужда от боеприпаси, не от превоз“ – винаги щеше да избледнее. Но корупцията, която се случваше под прикритието на военното положение, беше разкрита и сега не може да остане невидима.

Защото ключът към разбирането защо тази нация се бори толкова упорито е усещането, дори сред носителите на руски език със семейства отвъд границата, че те са коренно различни от руснаците по начина, по който искат да живеят. Да си украинец не е просто въпрос на място или език, а на отказ да станеш отново поданик, управляван от репресивния, клептократичен режим в съседство.

Тази борба продължава от десетилетия, ако не и от векове. След разпадането на Съветския съюз тя включваше две народни въстания срещу корумпираните елити, уязвими за покупка от Москва. Оранжевата революция през 2004 г. отмени избори, откраднати от предпочитания кандидат на Путин, епично продажния Виктор Янукович. През 2014 г., след като най-накрая стигна до президентския пост, Янукович беше свален от власт по време на революцията на Майдана, провокиран от отказа му да подпише споразумение за търговия и асоцииране с Европейския съюз, прекланяйки се пред Путин.

Войната е продължение на тази борба. Тя никога не е била само за суверенитет, а и за принуждаване на клептократичните елити на Украйна да установят демокрация от европейски тип и пазарна икономика, управлявана от върховенството на закона. Създаването след 2014 г. на независима разследваща агенция, прокуратура и съд за преследване на корупцията на високо ниво беше от основно значение за постигането на тази цел.

Така че, когато Зеленски постави тези институции под свой контрол под претекст за премахване на руското влияние миналата седмица, той не просто върна часовника назад на трудно постигнатия напредък. Действайки точно както би направил Кремъл, той постави под въпрос самата причина, поради която много от сражаващите се и умиращи на фронта дават пари за доброволчество.

Това, че ходът на Зеленски провокира улични протести в цялата страна и че той реагира, като промени курса си, вместо да изпрати полиция за борба с безредиците, е доказателство за факта, че Украйна наистина е различна от някогашния и бъдещ колониален господар. Дори да приемем, че парламентът сега приеме новото законодателство на Зеленски – което не бива да се приема за даденост, тъй като това би възродило единствените независими органи, способни да ги преследват за корупция – неговата погрешна преценка ще остави траен отпечатък, защото мотивите ѝ бяха толкова прозрачни. Това се случи, след като Националното бюро за борба с корупцията обвини близкия приятел и съюзник на Зеленски Олексий Чернишов във вземане на голям подкуп и се приближи до съоснователя на президента „Квартал 95“ – Тимур Миндич.

В този момент не бива да се иска оставка от Зеленски. Това е перспектива, за която руските държавни медии се радват. Избори, проведени на фона на военновременна дислокация, биха разкъсали Украйна и никога не биха могли да доведат до безспорен резултат.

Въпреки това Зеленски трябва да превърне тази грешка във възможност, ако иска да запази наследството, което ранното му лидерство по време на войната заслужава. Тези събития разкриха реалността на корупцията по време на войната, включително в отбранителната промишленост, и нейното проникване до най-високите нива. Време е да се разчисти къщата и ако това означава да се отървем от най-близките си приятели, нека бъде така.

Време е също така да се помисли дали тясната група съветници около президента, които на практика управляват страната от 2022 г. насам, се нуждаят от разместване повече от официалния му кабинет, който получи нов министър-председател миналата седмица. Независимо дали неговите помощници са насърчили хода му да кооптира антикорупционните агенции или не са успели да го разубедят да го направи, те не са му послужили добре.

Украинците трябва да видят Зеленски и неговият екип да споделят техните демократични стремежи, ако искат набирането на персонал и моралът на фронтовата линия да останат устойчиви пред лицето на все по-бруталната руска атака. И във време, когато Киев моли чуждестранните съюзници да платят не само за повече оръжия, но и за да помогнат за увеличаване на заплатите на неговите военни, те също трябва да го видят. Безспорната смелост и уменията на Зеленски да създава истории вече не са достатъчни.