Парадът на хърватската армия отбеляза 30-годишнината от операция „Буря“ - мисията, при която хърватските сили завзеха територия, контролирана от етнически сърби, през август 1995 г.
Военен парад в Загреб в четвъртък отбеляза 30-годишнината от кампанията на хърватската армия, която завзе контрола над територия, контролирана от етнически сърби, в тогавашна новосъздадена независима държава, отцепила се от разпадаща се Югославия, пише Euronews.
Събитието се случи почти три десетилетия след началото на операция „Буря“ на 4 август 1995 г.
Три дни по-късно хърватската армия сложи край на Република Сръбска Крайна (РСК), територия, ръководена от етнически сърби, в днешна Хърватия.
Операцията имаше решаващи стратегически и дипломатически последици за войните в бивша Югославия, както в Хърватия, така и в съседна Босна и Херцеговина.
Чрез завземането на териториалния контрол над Крайна, Загреб успя да обяви окончателен край на войната си за независимост срещу де факто доминирана от сърби Югославия, която започна през 1991 г.
Успешната хърватска контраофанзива в източната част на страната имаше отражение и в Босна, където босненските сръбски сили, предизвикани от бомбардировките на НАТО, започнаха да губят позиции на няколко фронта, докато през ноември 1995 г. не беше постигнато Дейтънското мирно споразумение.
След като пое пълен контрол над територията си, за да утвърди ефективно независимостта си, Хърватия стана пълноправен член на НАТО през 2009 г. и на ЕС през 2013 г.
Игор Табак, хърватски политически анализатор от института OBRIS в Загреб, заяви, че истинските тържества на победата са се състояли преди 30 години, но този четвъртък е бил възможност за Хърватия да покаже военните си разходи на данъкоплатците си.
Хърватия е постигнала целта си да изразходва 2% от БВП си за отбрана и се стреми да увеличи това допълнително, добави Табак.
„През последните няколко години са направени значителни (военни) покупки. Предстоят още, така че нашите данъкоплатци трябва да видят накъде отиват всички тези неща и това е добър повод за подобно шоу.“
Воененият парад, първият, отбелязал операция „Буря“ от десетилетие, демонстрира прехода на Хърватия от източни оръжейни системи, наследени от бивша социалистическа Югославия, към западни.
Вместо съветски МиГ-21, Хърватия вече използва многоцелеви изтребители от поколение 4,5 от Франция. Страната също така планира да закупи 50 танка Leopard 2A8 от Германия.
Табак също посочи произведени в Хърватия дронове, използвани в Украйна, които той определи като „голяма новина в нашата отбранителна индустриална база“.
Това се случва в момент, когато страните от бивша Югославия полагат значителни усилия за обновяване и адаптиране на своите арсенали към стандартите на НАТО.
Освен Сърбия, тези държави са предимно вносители, тъй като техните оръжейни индустрии произвеждат почти изключително стрелково оръжие.
Унгария, България и Румъния също се оборудваха с оръжия, съвместими със стандартите на НАТО, на голяма цена.
За повечето етнически сърби операция „Буря“ представлява кампания за етническо прочистване, като хиляди хърватски сърби са принудени да се преселят в Сърбия и Босна.
Напрежението между Хърватия и Сърбия продължава, като регионът е допълнително поляризиран от всеобхватната война на Русия в Украйна и продължаващите сърдечни отношения между Белград и Москва.
Сърбия не се е присъединила към западните санкции срещу Русия, въпреки кандидатурата си за присъединяване към ЕС, докато Хърватия подписа споразумение за сътрудничество в областта на отбраната с Албания и Косово през март.
Според Никола Лунич, независим анализатор по сигурност и военна политика и бивш сръбски военен офицер, регионът рискува да влезе в надпревара във въоръжаването, която не може да си позволи.
Подобно на Хърватия, Сърбия също подписа споразумение с френската компания Dassault за закупуване на 12 самолета Rafale на стойност почти 2 милиарда евро.
Белград също внася оръжейни системи от Китай и Русия, като същевременно има и значително собствено производство и износ.
На 3 септември сръбският президент Александър Вучич ще участва в големия военен парад, организиран от китайския президент Си Дзинпин, по случай 80-годишнината от победата над Япония.
Още един военен парад е насрочен в Белград на 15 септември.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.