Отслабеният Тръмп ще тества апетита на Китай за сключване на сделки

Дългоочакваната среща в Пекин на лидерите на Китай и Съединените щати в края на тази седмица трябваше да бъде най-значимото посещение в чужбина на президента Доналд Тръмп през втория му мандат. И можеше да бъде, ако пътуването се беше състояло по план преди шест седмици.

Тогава, с кратко предизвестие, Тръмп го отложи заради атаката си срещу Иран, надявайки се на бърз успех.

Китайските домакини, макар и алергични към непланирани промени в протокола в последния момент, бяха отзивчиви – не искаха да бъдат публично унижавани от капризите на Тръмп.

Така че срещата между Тръмп и Си Дзинпин (вероятно) ще се състои, но без да очакваме големи резултати, пише Euronews.

"Дипломацията на срещата на върха само засили по-дълбоките двигатели, намалявайки вероятността от съществени печалби“, каза Джонатан Чин, експерт по Китай в Института Брукингс във Вашингтон.

"Като сигнализира рано и силно за желание за множество президентски срещи тази година, администрацията на Тръмп може би е намалила стимула на Пекин да предлага големи отстъпки“, добави той.

Позицията на Тръмп е несигурна

След десет седмици война с Иран и все по-трудните опити за намиране на край на конфликта, позицията на Тръмп стана по-несигурна, тъй като цените на петрола скочиха, а рейтингите му на одобрение спаднаха рязко.

Следователно Тръмп се нуждае от някаква сделка с Китай или поне от значителна китайска добронамереност, която да може да представи като победа у дома, особено преди ключовите междинни избори през ноември, които ще определят политическата съдба на президента през втората половина на последния му мандат.

Може би затова днес звучи много по-малко ястребски по отношение на Китай, отколкото през първия си мандат.

Тръмп иска Китай да помогне за прекратяване на войната в Иран

След като не успя да постигне нито една от военните си цели, Тръмп отчаяно иска Китай да използва влиянието си върху Иран, за да помогне за бързото прекратяване на войната. Досега обаче Пекин не показва особен интерес да се впуска в конфликт, който смята изцяло за дело на Вашингтон.

Вместо това Си предпочита "да позволи на САЩ да се включат в друг конфликт в Близкия изток, докато китайски фирми продават сателитни изображения на Иран, използвани за насочване към американските сили в региона“, както отбелязва Майкъл Фроман от Съвета по външни отношения.

Като цяло, китайският отговор на външнополитическите авантюри на Тръмп е внимателно премерен, със силен акцент върху запазването на стабилността и поддържането на глобалния баланс на силите.

Основната грижа на Пекин е, че каквото и да се появи като нова версия на Иран, не пречи на китайските интереси.

"Китай е избрал пресметната стратегия за сдържане, основана на твърда реторика и публично отхвърляне на хегемонията на САЩ“, каза Алисия Гарсия-Ереро, старши сътрудник в брюкселския мозъчен тръст Brueghel.

"Въпреки това, досега, поне открито, не е прекрачил червените линии, начертани от Вашингтон, особено по отношение на доставките на оръжие за Иран", добавя Гарсия-Ереро.

Тъй като международният контекст работи в полза на Пекин, Китай може да си позволи да бъде невинен страничен наблюдател, нетърпелив да се намесва и да не взема страна, но само засега.

Страната увеличи стратегическите си петролни резерви и инвестира сериозно в зелена енергия, за да може лесно да се справи с енергийната криза, предизвикана от затварянето на Ормузкия проток.

Ако не друго, конфликтът потвърди подхода на Китай към енергийната сигурност, като го направи по-малко изложен на прекъсвания на доставките и нестабилност на цените.

Но тъй като Китай е експортно ориентирана икономика, той не може да си позволи да гледа как светът изпада в рецесия, тъй като това би означавало лош бизнес за Пекин, особено сега, когато вътрешното търсене на Китай се е сринало.

"Китайците са засегнати от перспективата за глобално забавяне на икономиката. Така че те имат интереси и от двете страни“, каза Едгар Каган, бивш специален асистент на президента Джо Байдън и старши директор за Източна Азия в Съвета за национална сигурност.

"От една страна, те очевидно не искат САЩ да бъдат твърде успешни. От друга страна, ако протокът остане затворен, това ще има много сериозни последици", добавя Каган.

Американската делегация

В допълнение към китайското влияние върху Иран, Тръмп иска Китай да купува повече американски промишлени стоки и селскостопански продукти, както и удължаване на крехкото търговско примирие.

За да подчертае, че е сериозен, американският президент ще бъде придружен в Китай от 16 главни изпълнителни директори, според списък, разпространен от Белия дом в понеделник вечерта.

Сред тях е шефът на Tesla и SpaceX Илон Мъск - ​​поредният знак, че най-богатият човек на планетата е поправил отношенията си с Тръмп след много публичен спор преди година.

Делегацията изглежда е фокусирана върху сектори, в които Вашингтон и Пекин биха могли да сключат конкретни сделки: авиация (Boeing), технологии (Apple, Meta), финанси (Citi, Goldman Sachs), селско стопанство (Cargill) и полупроводници (Qualcomm).

Покупките на самолети Boeing и китайският износ на редкоземни елементи са според съобщенията централни теми.

Пекин не очаква голямо "рестартиране“, но иска по-предсказуеми икономически отношения.

Централен китайски критерий вероятно е облекчаване на контрола върху износа на американски чипове и полупроводниково оборудване.

Китай разглежда тези ограничения като най-сериозната дългосрочна заплаха за технологичните си амбиции в областта на изкуствения интелект, аерокосмическата индустрия и модерното производство.