Путин не дава почти никакви признаци, че преговорите с Тръмп ще доведат до мир

В опитите си да сложи край на войната в Украйна, президентът Тръмп се затруднява да убеди Москва да постигне сделка, за която някога се хвалеше, че ще постигне в рамките на 24 часа след встъпването си в длъжност, пише The Times.

След като се колебаеше от оптимизъм към отчаяние и обратно, американският лидер се надява на среща на върха с президента Путин през следващите дни, последвана от тристранни разговори, в които ще участва и президентът на Украйна Зеленски.

"И преди съм бил разочарован от това. Тук съм, за да приключа с това", каза Тръмп в Белия дом в сряда, след като неговият пратеник Стив Уиткоф разговаря с Путин в Кремъл. Тръмп твърди, че е постигнат "голям напредък", но не даде подробности.

Разговорите с Путин биха отбелязали първата среща на върха между САЩ и Русия от 2021 г., когато президентът Байдън се срещна с него в Женева. Тръмп не е казал къде или кога би могла да се проведе тя. Юрий Ушаков, помощник на Кремъл, заяви в четвъртък, че двамата лидери ще се срещнат "през следващите дни", но също така не даде подробности.

Въпреки че Тръмп заяви, че все още може да наложи санкции на Москва, както и тарифи на останалите ѝ търговски партньори, включително Китай и Индия , той отказа да потвърди дали те ще бъдат наложени в петък, както беше планирано. На въпрос на репортери предния ден той просто каза: „Ще зависи от него [Путин], ще видим какво ще има да каже.“

Тръмп също отрече съобщенията, че ще откаже да се срещне с Путин, освен ако руският лидер не се срещне и със Зеленски.

За Путин срещата на върха би била окончателно потвърждение, че Западът не е успял да изолира Москва.

Въпреки че Зеленски заяви, че иска да се срещне с Путин, за да договорят условия за „справедлив мир“, Киев вече изрази загриженост, че Москва е заинтересована от подобна среща само ако тя доведе до капитулация на Украйна. „[Руснаците] открито казват: „Първо приемате нашите искания – капитулация – и едва след това организираме срещата на лидерите. И след това работите по изпълнението на тези искания“, каза този месец Сергий Кислица, първи заместник-министър на външните работи на Украйна, пред Kyiv Independent.

Ушаков заяви в четвъртък, че Кремъл не е заинтересован да разговаря със Зеленски, което показва, че Москва не очаква Киев да се предаде, въпреки евентуалния натиск за отстъпване на територии от Вашингтон.

Въпреки подновения оптимизъм на Тръмп, няма индикации, че Путин обмисля прекратяване на войната. Непотвърдени информации сочат, че той може да е готов да се съгласи на забрана за въздушни удари, но не е ясно за колко време и дали евентуалният мораториум ще включва както военни, така и цивилни цели.

Разбира се, били сме тук и преди. През февруари Тръмп заяви, че се надява да се срещне лично с Путин „много скоро“ и че вярва, че руският лидер иска да спре боевете. Той не обясни нито тогава, нито след това какво според него е спряло Путин да го направи.

Доказателствата сочат, че Тръмп и неговият преговарящ екип нямат задълбочени познания за конфликта. През март Уиткоф не успя да назове всички украински региони, които Москва твърди, че са нейни земи.

Марко Рубио, държавният секретар на САЩ, заяви в сряда вечерта:

„Може би за първи път, откакто тази администрация е в длъжност, имаме някои конкретни примери за нещата, които Русия би поискала, за да сложи край на войната.“ Москва обаче е изброявала своите искания, които включват предаването на градове в Източна и Южна Украйна, многократно.

Путин представи инвазията си в Украйна като конфликт, който е толкова важен за оцеляването на страната му, колкото Втората световна война или Великата отечествена война, както е известна в Русия. Повече от 20 милиона съветски граждани загинаха в борбата срещу нацистите. Ако Путин вярва, че Москва е в подобна битка срещу подкрепяната от НАТО Украйна, нито мащабът на загубите на Русия, нито заплахата от нови санкции ще го възпрат да се стреми да постигне това, което вижда като своя съдба. Такива войни не се прекратяват с мита, колкото и тежки да са те.

За Тръмп и неговия екип войната е външнополитически въпрос. За Путин това е конфликт, чиито корени са оформили голяма част от живота му като възрастен. Новооткрити документи показват, че Путин от началото на 90-те години на миналия век е вярвал, че части от Украйна са руска земя.

Путин разговаря с германския генерален консул в Санкт Петербург през 1994 г., само три години след разпадането на Съветския съюз. По това време той е бил заместник-кмет на града. Според бележка от срещата в досиетата на германското външно министерство, разкрита тази седмица, бъдещият президент е казал:

„Крим, Източна Украйна и Северен Казахстан – поне тези райони – никога не са били чужда територия за Русия, а винаги са били част от руска земя. Невъзможно е да се обясни на руснак, че сега те се считат за чужди.“

Подобни убеждения са в основата на светогледа на Путин, който се подсилва от ехокамерата на бившите „ястреби“ от КГБ, които съставляват неговия вътрешен кръг. През 2014 г., по време на третия си президентски мандат, Путин твърди, че съвременен Казахстан, бивша съветска република, е изкуствена държава. Той използва същата реторика, за да оправдае пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г.