Търговският бум на Русия с Китай губи инерция

Търговският бум на Русия с Китай губи инерция, като висш представител на Москва предупреждава, че пазарите на страната вече са пренаситени с някои китайски стоки, пише Bussines Insider.

„През текущата година регистрираме известен спад във взаимната търговия“, заяви във вторник на бизнес форум министърът на промишлеността и търговията на Русия Антон Алиханов.„Отбелязваме също така постепенното насищане на пазара с китайски продукти в определени пазарни сегменти, както и вътрешни икономически процеси както в Русия, така и в Китай“, каза Алиханов.

Търговията между двете страни се увеличи рязко след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г., тъй като Китай запълни празнината, оставена от западните марки, а Москва пренасочи износа на енергия на изток.

Оборотът в търговията между Русия и Китай нарасна с 29% през 2022 г. и с 26% през 2023 г., достигайки рекордните 245 милиарда долара през 2024 г. Но растежът се забави до едва 2% миналата година, а през първите седем месеца на 2025 г. търговията спадна с около 8% на годишна база до 125,8 милиарда долара.

Алиханов предупреди, че бързият растеж от минали години е малко вероятно да се върне. „В средносрочен план трябва да очакваме по-умерени темпове на растеж на взаимната търговия, отколкото преди“, каза той.

Китайските компании доминират потребителските пазари в Русия, особено на автомобилите, където бързо поеха по-голямата част от новите продажби, след като западни фирми се оттеглиха.

Но вълната от внос също така предизвика безпокойство в Москва. Тази година Кремъл увеличи митата върху произведените в Китай автомобили – ход, отразяващ защитните търговски стъпки в САЩ и Европа срещу китайския свръхкапацитет.

Тази стъпка вече забави потоците: износът на всички китайски стоки за Русия спадна с 8,4% през първата половина на 2025 г.

Алиханов предложи бъдещото сътрудничество да се фокусира по-малко върху потребителския внос и повече върху индустриалните инвестиции.

„Вярвам, че в дългосрочен план най-успешните инициативи ще бъдат тези, които включват инвестиции в съвместно производство, трансфер на технологии и внедряване на съвременни технологии“, каза той.

Но не само търговията с потребителски стоки е под натиск – руският износ на енергийни продукти за Китай също е подложен на натиск поради по-ниските световни цени на петрола и по-строгите санкции на САЩ върху танкерите, превозващи руски суров петрол.

Това забавяне се отразява на цялата икономика, като БВП нараства само с 1,1% през второто тримесечие - в сравнение с 1,4% през първото тримесечие и рязко под 4% година по-рано.

„Намаляващото търсене на руски суровини от страна на Китай – особено суров петрол – засили фискалния натиск върху Москва, като ерозира данъчната основа, обвързана с износа на енергия, ключов стълб на федералните приходи“, написа миналата седмица Мачей Калвасински, старши сътрудник в отдела за Китай в Центъра за източни изследвания в Полша.

Той добави, че общото свиване на двустранната търговия оказва „осезаемо отрицателно въздействие“ върху руската икономика.

„Това допълнително затруднява способността на Русия да поддържа разходите по време на война, особено след като темпът на икономически растеж на Русия се забави рязко от началото на 2025 г.“, пише Калвасински.