Ако бъде сключено мирно споразумение, то ще бъде при условията на Путин

В седмиците след нахлуването на Владимир Путин в Украйна през февруари 2022 г., европейските лидери последваха пътя, проправен от Борис Джонсън, към Киев, за да изразят своята неугасваща подкрепа за военните усилия . Всеки, по различен начин, повтори мантрата на канадския премиер Джъстин Трюдо, че ще дадат на Украйна „толкова, колкото е необходимо, толкова дълго, колкото е необходимо“, за да се съпротивлява на Путин, пише The Independent.

Самият Джонсън увери Володимир Зеленски, че „ние сме с вас и сме на ваша страна“ и обеща, че правото на Украйна „да избира собствената си съдба е право, което Обединеното кралство и нашите съюзници винаги ще защитават“.

Три години по-късно наследниците на тези лидери се събраха в Овалния кабинет на Белия дом, за да аплодират започването на директни преговори от Доналд Тръмп с Путин.

Въпреки смъртта на стотици хиляди и милиардите военна помощ за Киев, силите на Путин продължават да напредват отвъд 20-те процента от Украйна, които той сега контролира. Неговите ракети всяка нощ изсипват смъртоносен дъжд върху украинските градове; московската армия изстреля 270 дрона и 10 ракети към централна Украйна само часове след като президентът Зеленски приключи мирните преговори в Белия дом.

Въпреки че икономиката на Путин е в затруднено положение, тя в никакъв случай не е осакатена. И макар Путин да не успя да подчини цяла Украйна на волята си, той е на път да постигне много от военните си цели, включително „освобождението“ на рускоезичния регион на страната и блокирането на членството на Киев в НАТО.

Западът носи голяма част от вината за този провал. Петролът и газът са жизненоважната сила на руската военна машина – но от самото начало на войната САЩ дадоха приоритет на защитата на стабилните световни доставки на петрол пред правилното наказване на Путин. Европа също наложи 18 кръга санкции срещу Русия – но самата тя продължи да намира начини за внос на руски петрол, газ по тръбопроводи и втечнен природен газ (LNG) и рафинирани нефтопродукти.

Голяма част от руския петролен износ се превозва в танкери, собственост на корабни компании от ЕС – особено гръцки. И шокиращата истина е, че по време на войната европейците са платили много повече в хазната на Кремъл под формата на плащания за петрол и газ, отколкото са дали за защита на Украйна.

Европа имаше един шанс да потопи руската икономика и го провали. След пълномащабното си нахлуване в Украйна, Русия е прибрала близо 1 трилион евро от петрол и газ. След Китай, ЕС е вторият по големина купувач на газа на Путин, като е предал над 260 милиарда евро.

Въпреки че ЕС многократно е обещавал да намали зависимостта си от руски газ, той никога не е налагал санкции или ценови ограничения върху него. По ирония на съдбата, именно саботьори, а не европейски правителства, нанесоха най-голям удар върху приходите на Газпром , след като три от четирите подводни газопровода „Северен поток“ бяха взривени през септември 2022 г. Виновниците, според заповеди за арест, издадени от германската полиция, са украинци. Но дори след саботажа на „Северен поток“, Европа бързо премина към руски втечнен природен газ, изнасян от балтийските терминали Уст-Луга и Висоцк.

В продължение на три години война европейските лидери обещаха на Киев, че подкрепата им е абсолютна или „вашата борба е нашата борба“, по думите на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Но вместо да спрат основните приходи на Путин, нещото, което наистина можеше да нанесе сериозни щети, европейците избраха правни решения.

Цената на суровия петрол, легално изнасян от Русия, беше ограничена до 60 долара за барел – американска стратегия за поддържане на потока на петрол, като същевременно се намаляват руските печалби. На практика обаче милиони тонове руски суров петрол бяха измамно изпомпани от един танкер в друг с „чисти“ документи край бреговете на Дания и Гърция. В същото време „Лукойл“, най-голямата частна петролна компания в Русия, продължава да управлява рафинерии в Холандия, Румъния и България и може напълно законно да продава собствения си петрол на ограничени цени, но да продава продуктите на дребно на нормални пазарни цени.

Не желаейки да направят решаващата икономическа жертва, която би съпътствала всеки истински бойкот, други европейски страни избраха правни параванчета, за да прикрият истинския източник на енергията си. Унгария, Словакия и други централноевропейски страни продължават да внасят петрол и газ по руски тръбопроводи – но те са етикетирани като идващи от Казахстан.

Удивително е, че до 1 януари 2025 г. руският природен газ продължаваше да тече през украинската тръбопроводна мрежа – създадена, когато Украйна и Русия бяха част от Съветския съюз – към Европа, по силата на петгодишно споразумение. Руският държавен енергиен гигант „Газпром“ печелеше пари от газа, а Киев събираше стотици милиони такси за транзита на газ до Европа през тръбопроводи, преминаващи през украинска територия до Словакия. Тези плащания също така направиха „Газпром“ един от най-големите отделни вносители на газ в държавния бюджет на Киев.

Останалата част от Южна Европа купува милиарди газ, доставян по тръбопроводите „Турски поток“ в Черно море и „Син поток“, които минават от Русия до Турция, но тъй като е смесен с газ от Азербайджан, европейските производители могат да твърдят, че купуват от Баку, а не от Москва. Европа сега внася повече рафинирани руски петролни продукти, отколкото преди войната, само че вместо да купува директно, голяма част от бензина, дизела и авиационното гориво се рафинират в Индия, която е удвоила вноса си на руски суров петрол и е забогатяла от приходите.

Петролът и газът са ахилесовата пета на Путин. Той се нуждае от икономиката си, за да оцелее, за да поддържа военната си машина да работи. С натиска на войната, високите лихвени проценти и икономическия спад, още една година и той ще се окаже в значителни проблеми, което ще отслаби преговорната му позиция.

До януари тази година руският държавен енергиен гигант „Газпром“ печелеше пари от газа, преминаващ през украинската тръбопроводна мрежа.

Но все пак не можем да отсечем това уязвимо място със стрела, защото то е и нашата ахилесова пета. В Германия съдбовна предизборна сделка с вече отдавна оттеглил се коалиционен партньор от Зелената партия доведе до затварянето на атомните електроцентрали на страната. Това остави Германия и нейните съседи опасно зависими от евтиния руски газ. Обещанията на Европа за нулева нетна загуба също помогнаха за ограбването на континента от излишния енергиен капацитет, от който би се нуждаел, за да „просто каже не“ на зависимостта си от енергията на Путин.

Цената за този отказ да се понесат икономически страдания в името на Украйна е платена от украинците с кръв. Когато Путин започна войната си, той беше сигурен, че разговорите на Европа за международното право са лицемерни глупости – не на последно място, защото си спомни, че след инвазията му в Крим през 2014 г. германският канцлер Ангела Меркел се закле, че „военната агресия в Европа не може да остане ненаказана“, и въпреки това малко повече от година по-късно подписа сделка за 9,5 милиарда евро за изграждане на втори газопровод „Северен поток“.

И въпреки че Путин несъмнено е бил изненадан от мащаба на военната помощ на Европа за Киев, в крайна сметка се оказа прав относно фундаменталното лицемерие.

Въпреки че Украйна не е загубила войната точно, тя със сигурност не я е спечелила. И по същия начин, макар Путин да не е успял да доминира в Украйна, той въпреки това е успял да грабне големи части от нея. Ако бъде сключено мирно споразумение, то ще бъде при условията на Путин.

Този резултат можеше да бъде много различен, ако действията на самопровъзгласилите се съюзници на Украйна бяха толкова смели, колкото и думите им.