Тръмп обръща глобалния сценарий

Каква седмица: подозирани руски дронове нарушиха въздушния трафик в Северна Европа, докато Москва нанесе рекордни удари по Киев. В Близкия изток се засилиха както военните действия, така и дипломатическите усилия. През цялото това време най-неконвенционалният и най-хаотичен американски президент на всички времена успя да доминира в световните заглавия.

По отношение на Газа, на 23 септември президентът Тръмп обеща на арабските лидери, че няма да позволи на Израел да анексира никаква част от Западния бряг. Това отвори нова страница в трудните преговори за края на войната и подготви почвата за мащабна мирна инициатива, пише в анализа за WSJ колумнистът Уолтър Ръсел Мийд.

По отношение на Украйна, Тръмп изпрати поредица от сигнали за засилване на антируската позиция, което окуражи украинците и предизвика Европа. Като поиска от европейците да засилят санкциите срещу Русия и даде сигнал за потенциална готовност да изпрати на Украйна мощни американски оръжейни системи като ракетите „Томахок“, като същевременно премахна всякакви ограничения за това колко дълбоко в Русия Киев може да атакува, Тръмп, поне реторично, зае висока позиция в конфликта в Украйна. Той отклони администрацията си от по-ранните й усилия да убеди Владимир Путин да приеме компромисно мирно споразумение.

И двете ходове бяха типични за Тръмп. Те привлекха вниманието, като го държаха в центъра на световната политика и драма. Те промениха наратива, преформулирайки дискусиите както за Газа, така и за Украйна. Те подчертаха авторитетната фигура на г-н Тръмп, като контрастираха ефекта от думите му с безрезултатната нерешителност на други държавни глави. И не го ангажираха с нищо неприятно, нито му струваха нищо сериозно.

Тръмп демонстрира сила и гъвкавост, като съчетава дълбоката си подкрепа за Израел с искания към премиера Бенямин Нетаняху да се откаже от всякакви планове за анексиране на палестинска територия и да се обади на премиера на Катар, за да се извини за нарушаването на суверенитета на Катар чрез бомбардирането на хамаски функционери там. Тръмп представи и най-новата версия на своя развиващ се мирен план. След зашеметяващите победи срещу Иран и неговите представители, Израел е най-силната сила в Близкия изток, а Тръмп е единственият глас, който Израел взема на сериозно.

Твърдението на президента, че неговият мирен план ще разреши хилядолетния конфликт в Близкия изток, може да се окаже оптимистично. Но не може да се отрече, че той е постигнал по-голям напредък от всеки друг държавен глава в изработването на решение за войната в Газа. Като подкрепи Израел и същевременно изслуша арабските лидери, Тръмп даде на дипломацията много необходимия тласък. Арабите от Персийския залив искат стабилност и икономическо развитие в региона. Израелците искат мир. Тръмп прави всичко възможно, за да създаде рамка, в която арабите и израелците да могат да постигнат тези цели.

Промяната в позицията на Тръмп по отношение на Украйна и Русия илюстрира способността му, подобна на тази на Худини, да се измъква от затруднения, които биха затруднили конвенционалните политици. От една страна, политиката на екипа на Тръмп по отношение на Русия, насочена към сближаване с Путин, се провали толкова категорично, колкото и „бутонът за рестартиране“ на Барак Обама или усилията на Джо Байдън да „паркира Русия“. В рядко признание на грешка Тръмп каза на френския президент Еманюел Макрон, че отношенията, които смяташе, че има с Путин, „не означават нищо“.

Тъй като Кремъл отговори на помирителните усилия на Вашингтон с едва скрито презрение, Тръмп се нуждаеше от нов подход. Това, което направи, беше да обърне сценария, като се насочи към украинците.

Но както европейците, като полския премиер Доналд Туск, скоро забелязаха, новият подход на Тръмп прехвърля топката в полето на Европа. Ако европейската подкрепа не отговори на високите изисквания на г-н Тръмп (като налагане на огромни мита на Индия и Китай, за да ги накаже за покупките им на руски петрол и газ), американският президент ще може да хвърли вината върху слабите европейци – и да си измие ръцете и да си тръгне.

Нищо от това не струва нищо на Тръмп. Нито в Газа, нито в Европа Тръмп изпраща войски или харчи пари. Нито е вързал ръцете си. Както в Близкия изток, така и в Европа, американският президент може да предприеме каквито действия пожелае.

Тези дипломатически ходове по отношение на Газа и Украйна бяха, както много от действията на този президент, неконвенционални и зашеметяващи. Ако дипломацията беше балет, г Тръмп би бил Нижински. Но дори и най-великите танцьори не могат да отменят закона на гравитацията. Способността на президента да използва предимствата на хегемоничната роля на Америка в европейската и близкия изток политика е без конкуренция, но крайният ефект от неговия подход върху ерозиращите основи на американската мощ все още предстои да се види.

Амбицията му да се нареди сред великите държавници стана по-ясна през втория му мандат. Той се фокусира по-интензивно върху външната политика, отколкото мнозина очакваха, и оказва по-голямо влияние върху света, отколкото по-конвенционалните политически фигури.

За да постигне амбициите си обаче, Тръмп ще трябва да направи нещо повече от това да заема първите страници на вестниците. Той ще трябва да постигне напредък по големите предизвикателства, пред които е изправена американската мощ в един променящ се свят.