Украйна се нуждае от по-бързи действия на Европа за руските "репарации"

От миналата година Украйна се справя с помощта на лихвите, получени от замразените руски суверенни активи, държани в Euroclear, брюкселска къща за сетълмент на ценни книжа. Но това няма да е достатъчно, ако войната на Русия продължи. За да се задържи на повърхността, Международният валутен фонд прогнозира, че Украйна ще се нуждае от около 65 милиарда долара до 2027 г.

Единственият реалистичен начин да се набавят такива средства, особено след като САЩ се оттеглят, е европейците да се насочат към основните активи на Кремъл, които остават в техните банки, пише в свой анализ WSJ.

По основателни причини това е невъзможно от началото на пълномащабната руска инвазия преди повече от три години. Лидерите в Европа и САЩ се колебаят да конфискуват руски средства от страх да не създадат опасен прецедент, който може да бъде използван срещу западните правителства в бъдеще и да изплаши чуждестранните инвеститори. Те също така се притесняват, че Русия в крайна сметка може да си върне парите в съда, оставяйки страните да плащат огромни суми.

През последните седмици обаче дебатът се промени драстично поради военните провокации на Русия срещу членовете на НАТО, в комбинация с отхвърлянето от руския президент Владимир Путин на молбите на президента Доналд Тръмп да спре боевете в Украйна.

Германският канцлер Фридрих Мерц предложи творческо решение миналия четвъртък: Европейският съюз да "заеме" руските пари, държани от Euroclear – 164 милиарда долара – и да ги „отпусне“ на Украйна без лихва, при условие че Украйна ще трябва да ги върне само ако Русия плати "репарации" за войната след края на конфликта. По тази схема Euroclear би могъл да избегне потенциална отговорност. А ако Русия откаже да плати репарации, което изглежда почти сигурно, тогава Кремъл теоретично ще остане с празни ръце.

Това беше в дневния ред тази седмица, когато държавните глави се събраха в Копенхаген, за да обсъдят начини за укрепване на общата отбрана на Европа. Украинският президент Володимир Зеленски се присъедини към лидерите в четвъртък. Уви, положителният импулс от миналата седмица изглежда донякъде забавен.

В един идеален свят Европа като цяло би поела потенциалната отговорност да даде на Украйна руските пари, с гаранция за 165 милиарда долара от колективния бюджет на ЕС. Но скептиците, особено Унгария, вероятно биха наложили вето на такава мярка. Тъй като за колективни действия се изисква единодушие, отделните държави-членки трябва да поемат рисковете в собствените си баланси, ако Русия по някакъв начин си върне парите. Страни като Франция, където правителствата изглежда падат всяка година заради плановете за разходи, може да се почувстват неспокойни от тази перспектива.

След ден на спорове зад затворени врати, лидерите на ЕС се съгласиха, че трябва да покажат на Русия, че имат „средствата“ и „волята“ да подкрепят Украйна – но не много повече. „Сега е ред на Европейския съюз да изпълни обещанията си“, заяви председателят на Европейския съвет Антонио Коста. „Денят на решението“ за това как да се мобилизират руските активи, каза Коста, ще дойде при следващото официално заседание на Съвета – на 23-24 октомври.

Честно казано, този път не се очакваше окончателно решение. Само за да се получи одобрение от блока за използване на лихвите от замразените руски активи, бяха необходими месеци на спорове през 2024 г. Това, което ЕС обмисля да направи сега, е много по-сложно – и с по-големи последствия.

Миналата година САЩ бяха дълбоко ангажирани в разговорите за това какво да се прави с замразените руски пари. Сега вече не е така. Ако иска да бъде взета на сериозно, ЕС ще трябва да намери начин да преодолее бюрократичните пречки.