Почина Джон Гърдън, Нобелов лауреат и „баща на клонирането“

Джон Гърдън, смятан за кръстник на клонирането и носител на Нобелова награда за физиология или медицина през 2012 г., почина на 92-годишна възраст, съобщи Ю Пи Ай.

В изявление на Института „Гърдън“ се казва, че роденият в Хампшър, Великобритания, учен е починал във вторник, без да се посочва причината за смъртта.

„Джон беше визионер в областта на биологията на развитието, чиято пионерска работа разглежда един от най-фундаменталните въпроси в науката – дали генетичната информация се запазва или губи по време на развитието. Неговата работа проправи пътя за новаторски напредък в биомедицинските изследвания, от биологията на стволовите клетки до генетиката на мишките и ин витро оплождането“, се казва в изявлението на института, който той съосновава през 1991 г.

„Институтът „Гърдън“ ще помни Джон като вдъхновяващ учен, проницателен колега, ментор, учител и лидер, чието наследство ще живее чрез поколения учени, обучени в неговата лаборатория“, се казва още в изявлението.

Пионерското изследване на Гърдън, демонстриращо, че ядрата на възрастни клетки могат да бъдат препрограмирани за създаване на нов организъм, отвори вратите на науката към възможности, някога смятани за научна фантастика. Въпреки че не е изобретател на ядрения трансфер – техника, при която ядрото на една клетка се имплантира в друга – той развива теорията и демонстрира нейните възможности с животни, необходима стъпка за клонирането. Докато е докторант в Оксфордския университет през 1962 г., Гърдън успешно премества ядрото на клетка от черво на попова лъжичка в оплодена яйцеклетка на жаба, която след това се развива в нова жаба.

Гърдън е посветен в рицарско звание през 1995 г. за постиженията си.

Нобеловата награда за физиология и медицина, която получава през 2012 г., споделя с японския изследовател Шиния Яманака. Работата им стимулира глобални усилия за идентифициране на химичните сигнали, отговорни за генетичното препрограмиране. Близо 50 години след първоначалните експерименти на Гърдън, Яманака променя гени в клетки на съединителната тъкан на мишки, за да ги приведе в състояние, известно като плурипотентност, позволяващо им да се развиват в различни видове клетки. Този подход продължава да се използва за създаване на клетки, приложими в лечението на човешки заболявания. Работата на Гърдън е основа за революционни постижения в биомедицинските изследвания, от биологията на стволовите клетки до генетиката на мишките и ин витро оплождането, отбелязва още Ю Пи Ай.
(БТА)