Европа се присъединява към играта с митата за стомана

Характерна черта на ерата на Тръмп е, че макар чуждестранните правителства да възразяват срещу протекционизма на американския президент, на практика те често се възползват от възможността да се присъединят към него в налагането на тарифи. Вижте новите мита, които Европейският съюз предложи върху вносната стомана миналата седмица, пише в свой анализ WSJ.

Брюксел планира да намали наполовина обема на стоманата, разрешен за безмитно внос в ЕС всяка година, до 18,3 милиона тона. За внос над това ниво тарифната ставка ще се увеличи от 25% на 50%. Това е подарък за затруднените европейски производители на стомана, които отдавна молят за защита.

Политическата черешка на тортата е, че служители на ЕС, които обичат да хвалят своята добродетел на свободната търговия, могат да обвинят президента Тръмп за това лицемерие на ЕС. По-ниските квоти и по-високите тарифи би трябвало да попречат на производители като Китай да заливат Европа със стомана, която САЩ няма да внасят поради собствените тарифи на Тръмп.

Никой не отрича, че европейската стоманодобивна промишленост е в криза. Според индустриалната група Eurofer, съоръженията работят с коефициент на използване на капацитета от 65%, когато коефициент над 80% се счита за икономически жизнеспособен. Вината се крие в комбинация от високите разходи за енергия и манията на Европа за нулеви нетни емисии.

Производителите на стомана са принудени да участват в схемата за търговия с емисии на ЕС, за да ограничат производството на въглероден диоксид. Цените на енергията са значително по-високи в Европа, отколкото в повечето други страни производителки на стомана, на всичкото отгоре политиците са подтикнали много производители към големи инвестиции в електрификация, за да намалят изгарянето на газ и кокс. Европейските цени на електроенергията за тежката промишленост са повече от два пъти по-високи от средните в САЩ или Китай.

Признаването, че зелените неврози и общата свръхрегулация на всичко са отговорни за упадъка на европейската стоманодобивна промишленост, би било неудобно за Брюксел. Още по-лошо, избирателите може да започнат да забелязват кой в ​​Брюксел и европейските столици е виновен. Така че митата на Тръмп в САЩ и безпокойството му относно Китай предоставят извинение на европейските политици.

Междувременно, считайте това за поредното си напомняне, че макар Тръмп да е най-шумната заплаха за свободната търговия, той далеч не е единственият. Европейските потребители и индустриите, използващи стомана, са последните жертви в това, което е в опасност да се превърне в глобална търговска война на всички срещу всички, подобно на Хобс.