Турция тества нови ракети „въздух-въздух“

Пътят на Турция към регионално господство изглежда неудържим. Наскоро съседна на ислямистите държава успешно проведе изпитание на две вътрешно разработени ракети клас „въздух-въздух“ – „Боздоган“ и „Гьокдоган“ – от военен самолет F-16, пише Брандън Уейхарт, старши редактор по националната сигурност в The National Interest.

Тези ракети са разработени по програмата GÖKTUĞ от TÜBİTAK SAGE , турското научно-техническо звено за изследвания. Този напредък на турските въоръжени сили се разглежда като необходима стъпка към турската самостоятелност в отбраната, по-специално отдалечаване от зависимостта на страната от западни (по-специално американски) системи – по-специално американските AIM-9X Sidewinder и AIM-120 AMRAAM.

Разбирането на произведените в Турция оръжия е от съществено значение, за да се разбере защо Анкара е във възторг от перспективата тези оръжия да станат лесно достъпни за нейните военни.

Боздоган е ракета „въздух-въздух“ с малък обсег (в рамките на зрителния обсег), използваща инфрачервена (IIR) търсачка за изображения, с управление на вектора на тягата за висока маневреност, за която се съобщава, че е ефективна в бойни действия на разстояние около 20-30 километра, според търговско издание Defence Security Asia.

„Гьокдоган“ е ракета с обсег отвъд зрителния обсег (BVR), използваща активна радарна търсачка и усъвършенствани алгоритми за насочване по време на полет, за която се твърди, че има способност за „удар и унищожаване“ (директен удар, а не детонация от близост), с обявен обсег от над 65 километра.

Очевидно Анкара иска бъдещите варианти да имат още по-голям обсег - до 400 километра - както и правореактивно задвижване, което прави тези ракети сравними със системи от Китай, Русия и Индия.

С развитието на тази технология, естествено ще има нови възможности за износ. Всъщност Турция се превърна в реален конкурент на световния пазар на оръжия за достъпни, модерни оръжейни платформи. Държави като Азербайджан, Пакистан, Катар, Малайзия и други купуват от Анкара - и страната възнамерява тези нови ракети да станат основен елемент и в продажбите ѝ в чужбина.

Срещу кого може да използва Турция новите си ракети?

Разбира се, медийното отразяване около тези оръжия е изключително положително. И това е важно постижение за турците. Но докладите са оскъдни с подробности. Например, точната оперативна готовност, интеграцията във въоръжените сили на Турция и надеждността в бойни условия са сравнително неизвестни, предвид новостта на системата. Ще мине известно време, преди някой да има представа колко добри са всъщност тези оръжия.

Все пак това е важно развитие. Ракетите „въздух-въздух“ са ключов фактор за засилено въздушно превъзходство и възпиране. Предвид продължаващите вражди на Турция със съседна Гърция , напрегнатите ѝ отношения с Русия и засиленото ѝ участие в Близкия изток, тези оръжия ще бъдат полезни в голямата стратегия на Анкара за регионално превъзходство.

Ако тези ракети се окажат жизнеспособни, успешното им разработване ще промени фундаментално динамиката във всички конфликти, в които се намира Турция. Това също така потенциално ще повлияе положително на печалбата на Турция, ако тези оръжия се окажат популярни сред чуждестранните купувачи. Това от своя страна ще увеличи местното производство на оръжие в Турция – всичко това допълнително изолира страната от всякакви западни санкции или репресии срещу Анкара за каквито и да е проблеми, които могат да възникнат между Турция и нейните западни партньори.

Въпреки положителните отзиви в пресата и значителното развитие, което тези нови системи представляват, би било разумно тези съобщения да се приемат с повишено внимание – дори само защото оръжията са все още толкова нови и недоказани в бой. Ясно е обаче, че Турция е сериозна в стремежа си да се превърне във велика регионална сила.