Ударът на Тръмп по руските петролни компании обърква сметките на Путин

Все още има марж, да, но все по-малко. Последната и донякъде изненадваща серия от санкции на САЩ срещу Роснефт и Лукойл, два гиганта от все още мощната руска индустрия за изкопаеми горива, ограничава възможностите за маневриране на Владимир Путин, който е убеден, че може да продължи войната си още по-дълго. В четвъртък руският президент предупреди Доналд Тръмп, че това ще струва скъпо на американците, пише испанският El Pais. Кремъл не крие недоволството, което тази стъпка предизвика в Москва. Той разчиташе да отдалечи настоящата американска администрация от украинския въпрос, а предприетата стъпка води точно в обратната посока.

„Никоя уважаваща себе си страна не действа под натиск. Русия е една от тях“, заяви той.

Въпреки че „Роснефт“ и „Лукойл“ от години са подложени на западни санкции, те са частични. С тези мерки и с ограничение на продажната цена на руския петрол, което има по-малък ефект от първоначално очаквания, Западът се опитва да реши трудна задача: да запази този петрол на пазара, за да избегне вертикално покачване на цените, и в същото време да намали приходите на Кремъл. Сега Вашингтон прави още една крачка напред, като включва и двете компании в черния списък на американското министерство на финансите, с много по-строги и рестриктивни ограничения. Тази крачка беше направена и от Обединеното кралство миналата седмица и вече има първи резултат: Китай ще спре да купува руски петрол, според информация на агенция Ройтерс.

„Това са много важни санкции и представляват значително засилване на натиска върху Русия“, оценява Хорхе Леон, вицепрезидент и ръководител на анализа на петрола в норвежката консултантска компания Rystad Energy. „Но ключът е в това, какво ще направят сега Турция и, преди всичко, Индия. Предварителните индикации сочат, че те ще спрат да купуват руски суров петрол; ако това се случи, рискът за Москва е значителен“, посочва той.

Според него около един милион барела дневно са под заплаха. Това е опция, която вече започна да се търгува на пазара, с силно покачване откакто станаха известни новите санкции.

Ако руският суров петрол вече беше токсичен от 2022 г. с началото на войната, отсега нататък това ще важи и за двете водещи компании на Кремъл в сектора. „Нито „Роснефт“, нито „Лукойл“ ще имат достъп до международната финансова система, няма да могат да получават плащания в долари, а застрахователните и транспортните компании също няма да могат да работят с тях“, оценява Леон, който има дългогодишен опит като петролен анализатор.

Топката сега е в ръцете на тези, които купуват тези огромни количества суров петрол, и по-специално на Индия, която винаги е била между Запада и новия ред, който Пекин се опитва да наложи. Големият въпрос е дали индийските вносители ще постигнат споразумения и с двете страни да плащат в местна валута (рупии или рубли), рискувайки значителна репутационна щета пред Белия дом, който вече не ги гледа с добро око, или дали тези корпоративни санкции ще постигнат това, което не успяха да постигнат вторичните мита, с които САЩ вече наказва най-населената страна в света.

Индия, заедно с Китай, е страната, която най-много се е облагодетелствала от покупките на руски суров петрол на разпродажба от началото на войната. През последните три години Ню Делхи премина от обикновен клиент към вторият по големина купувач на нефт „Урали“ – името, с което се нарича основната смес, която Москва пуска на пазара – и към основният получател на „флотата в сянка“, примамката, с която Путин се опита да заобиколи, с относителен успех, западните санкции.

Сътресение в Москва

Във всеки случай, този последен обрат засяга пряко стратегията на Кремъл, който се беше постарал да угоди на Тръмп, за да го отдалечи от Украйна и ЕС. Досега инструкциите, проникнали в пропагандните му канали, изискваха да се споменават „усилията“ на новата американска администрация за постигане на мир и да се противопоставят на предполагаемо ужасяващия Джо Байдън.

Изведнъж САЩ не изглеждаха като големия враг на Русия, както винаги ги беше представял Путин. Символиката на жестовете беше очевидна. Остават размяната на затворници. Срещите между шефа на руската дипломация Сергей Лавров и неговия американски колега Марко Рубио. Много впечатляващата среща на върха в Аляска, която заплашваше да извади Путин от дипломатическата изолация. И отложените в последния момент подготовки за нова среща с Тръмп, този път в Унгария.

Ето защо промяната в позицията на Белия дом толкова тревожи Москва. „Съединените щати са наш противник, а техният словоохотлив „миротворец“ се впусна с пълна сила във война срещу Русия“, заяви заместник-председателят на Съвета за сигурност на Русия, Дмитрий Медведев. „Взетите решения [санкции] са акт на война срещу Русия: Тръмп се приравни напълно с лудата Европа. Но това последно колебание на Тръмп има ясна полза [за Русия]: позволява да се атакува с различни оръжия, без да се обръща внимание на ненужни преговори“. Неговият глас не е незначителен: освен бивш президент и бивш министър-председател, той е един от най-близките хора на Путин, дългогодишен негов заместник.

Реални отстъпки обаче нямаше: Кремъл остана твърд в отхвърлянето си на безусловно примирие и, разбира се, на истински мир. Освен териториалните завоевания, крайните му цели са да установи в Киев марионетно правителство, което да върне Украйна в орбитата му, и да разоръжи страната, за да я държи под контрол.

В очакване да се разбере реалният ущерб от тези нови ограничения върху двете петролни компании, които са целта – двете най-големи в евразийската страна: те съставляват половината от руските износи на суров петрол – две реакции дават основание да се мисли, че ущербът е доста по-дълбок, отколкото в предишни случаи. От европейска страна Литва, един от най-гласовитите поддръжници на Киев в ЕС, говори за „радикална промяна“, която „ще засегне пряко сектора, който генерира необходимите приходи за поддържане на руската военна машина“. Малко по-късно Китай – най-големият клиент на руски газ и петрол, изпреварващ дори Индия – остро критикува мярката, която, според него, „няма основание в международното право“.

Ключ за икономиката

Москва обмисли следващите си стъпки. Говорителят на руския президент Дмитрий Песков пропусна ежедневната си пресконференция в четвъртък без да даде обяснения, а Путин се появи часове по-късно, като се придържаше единствено към факта, че САЩ имат избори през 2026 г. и руският петрол е труден за заместване.

„Това ще доведе до силно повишение на цената на петрола и неговите деривати, дори на бензиностанциите. Съединените щати няма да бъдат изключение“, заяви шефът на Кремъл.

Износът на изкопаеми горива е основен стълб на руската икономика. Въпреки че дните му са преброени – дали ни харесва, или не, енергийният преход е неудържима тектонична сила с огромни геополитически последствия – той продължава да бъде с голяма разлика най-големият производствен сектор в страната. Един от всеки четири рубли, постъпващи в руската хазна, произхожда от изкопаеми горива. Без тях инвазията в Украйна би била малко по-малко от химера.

Военната кампания поглъща около 40% от руския бюджет 

След изчерпване на резервите Москва е принудена да направи значително увеличение на данъците през 2026 г., за да понесе тези разходи. Въпреки че Кремъл, според обясненията на няколко руски анализатори пред EL PAÍS, има възможност да продължи войната през следващата година без големи промени, промяната в политиката на Тръмп отваря вратата за най-лошите сценарии: по-голямо фискално приспособяване и повече жертви за гражданите, точно когато се опитва да приспособи икономика, обезобразена от военните разходи и която от месеци е на ръба на пропастта.