Русия не иска "конкурентно съвместно съществуване"

Какво трябва да направят Съединените щати, за да сложат край на войната в Украйна и да управляват отношенията си с Русия?

Томас Греъм от Съвета по външни отношения, един от водещите американски експерти по Русия, предположи в скорошна статия за това издание, че отговорът не е "сдържане", а "конкурентно съвместно съществуване". Предложението е интригуващо, но в крайна сметка неубедително по проста причина: за танго са нужни двама. Когато единият потенциален партньор за танци предпочита да бъде стена или отказва да танцува по принцип, никой оркестър няма да го накара да танцува, пише за TNI д-р Александър Мотил, професор по политически науки в университета Рутгерс.

Ето как Греъм описва сдържането:

"Приложено към настоящата война, сдържането би заело принципна позиция в подкрепа на правото на Украйна да се стреми към членство в НАТО... То не би поставило ограничения върху сътрудничеството на Украйна в областта на сигурността с НАТО или отделни съюзници. То би отхвърлило всякакви ограничения върху военните способности на Киев извън доброволния му ангажимент да не придобива ядрени оръжия... Сдържането би настоявало и за териториалната цялост на Украйна в рамките на международно признатите ѝ граници от 1991 г., отказвайки да приеме всяко политическо споразумение, което легитимира руските завоевания от 2014 г. насам.“

Въпреки че е морално удовлетворяващо, сдържането е проблематично: "Като отказва на Русия всякакво излизане, спасяващо лицето ѝ, или гаранции за сигурност, сдържането рискува да удължи войната. То би могло да затвърди нова динамика на Студената война, да дестабилизира Европа и да наложи опустошителни дългосрочни разходи на Украйна, самата нация, която тя се стреми да защити."

Аргументът на Греъм има известен смисъл. Но това е така, защото той отхвърля ключовото предположение на сдържането – че "Русия [е] непримирим противник с непоносими геополитически амбиции в Европа и отвъд" – и вярва, че "Русия е постоянен съперник, чиято вътрешна система и стратегическо мислене Западът не може да промени чрез натиск или подтик".

За съжаление, руският президент Владимир Путин и неговата Русия са непримирими противници – всъщност врагове би било по-точното определение – и техните геополитически амбиции всъщност са непоносими. Нещо повече, Путин и неговото обкръжение се възприемат като непримирими врагове на Запада, а тяхната държава – като имаща неограничени граници.

Администрацията се излага на сериозни рискове за глобалната стабилност, като пренебрегва всяка стратегия, свързана с разпространението на ядрени оръжия.

Тези изрично съобщени възгледи правят стратегията за конкурентно съвместно съществуване на Греъм и теорията за прекратяване на войната в Украйна непосредствено неприемлива. Ето как той го описва: „Стратегията на конкурентно съвместно съществуване, за разлика от това, би подтикнала Украйна да заеме позиция на въоръжен неутралитет като начин да осигури своя суверенитет, като същевременно се справи със загрижеността на Русия за сигурността.“

Както Путин и неговите слуги многократно са заявявали абсолютно и прозрачно поне от първия ден на настоящата война, подобна сделка е напълно неприемлива.

Според тях Украйна трябва да бъде демилитаризирана, нейните „неонацистки“ елити – унищожени, населението ѝ – русифицирано, идентичността ѝ – заличена, а територията ѝ – превърната в руска провинция. Нищо друго освен унищожаването на Украйна като държава и нация няма да е достатъчно.

Украйна, както Греъм със сигурност знае, би могла да приеме (и е приела) много от неговите предложения. Проблемът е, беше и ще бъде Путин и неговата Русия. За тях приемането на нещо, което намирисва на сделката на Греъм, би означавало политическо самоубийство. Това означава, че докато Путин остава на власт, той и неговият режим трябва да бъдат третирани като това, което са и твърдят, че са: непримирими врагове с империалистически амбиции.

Ако и когато руският президент си отиде – както със сигурност ще стане някой ден – тогава и само тогава подходът на конкурентно съвместно съществуване за прекратяване на войната може да проработи. Въпреки че дори тогава прекомерният оптимизъм може да не е оправдан. В края на краищата, Путин не е единственият антизападен, антиукраински империалист на Русия.

Най-голямата надежда за по-малко безмилостно враждебна Русия може би се крие в борбата за власт, която със сигурност ще избухне след смъртта на Путин. Не можем да предвидим дали хардлайнерите или меколайнерите ще спечелят, но можем да предвидим, че вниманието им ще бъде насочено към Кремъл, а не към войната. Можем също да предвидим, че много от съставните държави на Руската федерация ще се възползват от продължаващата нестабилност и ще се опитат да се дистанцират максимално от Москва.

Въпреки че Греъм може да е прав че Западът не може да промени Русия, отказът на Путин да танцува танго на конкурентното съвместно съществуване в крайна сметка може да докаже, че предположенията за сдържане са били верни.