Заради борбата с мръсния въздух: Индия "засява" облаци за изкуствен дъжд ВИДЕО

Докато Делхи се готви за пореден сезон на опасен смог, правителството на щата стартира експериментален пилотен проект за засяване на облаци, насочен към предизвикване на изкуствен дъжд и пречистване на замърсителите във въздуха.

Операцията, провеждана от IIT Kanpur, в координация с Индийския институт по тропическа метеорология (IITM) Пуна и Индийския метеорологичен департамент, използва самолет Cessna 206-H, насочен към северния и северозападния Делхи. Известни учени в областта на атмосферата обаче изразиха сериозни съмнения относно нейната жизнеспособност.

Науката зад експеримента

Засяването на облаци, техника за модифициране на времето, разработена преди 80 години, включва инжектиране на "зародишни“ частици в подходящи облаци, за да се увеличат валежите. Тези частици, наречени облачни кондензационни ядра или ледени ядра, действат като повърхности, върху които водните пари могат да кондензират или замръзнат. Тези частици са вид аерозолни частици, естествено суспендирани в атмосферата, но при засяването на облаци се въвеждат допълнителни частици, за да се увеличи способността на облака да произвежда валежи, пише Nature.

Процесът използва или хигроскопично засяване в основата на топлите облаци, или ледниково засяване с частици сребърен йодид в студени облаци, за да се образуват ледени частици.

Хигроскопично засяване е опитано през 70-те години на миналия век от IITM в Индия. То показва обещаващи, но неубедителни резултати.

Проучвания показват възможност до 46% повече валежи в облаци със засяване в сравнение с контролите, с подобрена дълбочина и продължителност на живота на облаците. Хигроскопичните частици са проследени до 4 км, което потвърждава успешното засяване. Проучването предлага научна основа за подобряване на валежите и смекчаване на сушата, като се справя с хроничния недостиг на вода в Солапур.

"Това е научен скок на надеждата за Делхи“, казва Дийпу Филип от IIT Kanpur и добавя: "Ако условията са благоприятни, това може да доведе до изкуствен дъжд, който подобрява качеството на въздуха и осигурява незабавно облекчение през най-замърсените месеци".

Малък шанс за успех

Сачин Гуде, специалист по атмосферна химия и качество на градския въздух в IITM, обаче е скептичен: "Наземните и сателитни наблюдения показват, че през зимата вероятността за облачни дни над Делхи и NCR обикновено е по-малка от 20%, докато облаците, подходящи за засяване, са дори по-ниски, по-малко от 3%".

"По време на периоди на силно замърсяване, облачната покривка обикновено липсва, което допълнително намалява осъществимостта на засяването на облаци като вариант за смекчаване на последиците“, добавя Гуде.

Тара Прабхакаран, експерт по засяване на облаци в IITM, която е била част от кампанията CAIPEX Solapur, твърди, че досега в Делхи не са провеждани систематични научни изследвания по този аспект. Тя отбелязва допълнителни предизвикателства: замърсяването се връща обратно в района от ветровете, задържано под силни инверсионни слоеве с дълбочина до 500 метра, докато сухият въздух отгоре предотвратява растежа на облаците и влияе върху други въздушни пространства и оперативни фактори.

Краткотрайни ползи

Дори когато засяването на облаци успее да произведе валежи, облекчението е мимолетно. Според Гуде, нивата на замърсяване обикновено се възстановяват до високи концентрации в рамките на 6 до 10 часа след дъжда, което го прави ненадеждно решение за устойчиво подобряване на качеството на въздуха.

Маниндра Агравал, директор на IIT Kanpur, признава ограниченията: "Не е възможно да се определят предварително местата, тъй като процесът зависи изцяло от наличието и движението на подходящи облачни образувания. Най-непосредственото въздействие може да бъде върху качеството на въздуха, тъй като валежите помагат за утаяването на суспендираните прахови частици, предлагайки временно облекчение по време на тежки епизоди на смог".

Учените единодушно са съгласни, че засяването на облаци не може да замести цялостния контрол на емисиите.